Светлана Шаренкова - музата на българо-руската дружба - България

Кадърът е от среща на заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с журналисти и издатели през септември 2012 г. На снимката отляво надясно: Тошо Тошев, Светлана Шаренкова, Ирена Кръстева

След акцията на неизвестни автори България да се извини на Чехия за събитията от 21 август 1968 г., при която паметникът на съветската армия в центъра на София осъмна в розово, постаментът отново беше почистен от Форум "България-Русия", председателстван от Светлана Шаренкова.

Организацията сама инициира измиването на паметника и плати за него, както и преди две години почисти изрисуваните върху постамента комиксови герои.

Преди две години "Дневник" публикува кратък портрет на Светлана Шаренкова. Сега можете да прочетете отново този текст, допълнен с най-новите публични факти около нея.

"Когато говорим за българо-руска дружба, разбираме Светлана Шаренкова, и обратното – когато говорим за нея, разбираме българо-руската дружба", обобщил посланикът на Русия Юрий Исаков, когато през март 2013 г. й връчи най-високия руския орден за чужденци "Дружба".

Отличието, поднесено на церемония в руското посолство в София, е заради всестранния принос на Шаренкова за подобряването и възходящото развитие на отношенията между нашите два братски народа, както и за нейните научни трудове в тази сфера. "В шеговит тон посланикът подчерта, че към нея може да бъдат отнесени и перифразирани известните стихове на Владимир Маяковски, че когато говорим за българо-руска дружба, разбираме Светлана Шаренкова, и обратното – когато говорим за нея, разбираме българо-руската дружба", съобщи тогава сайтът на Съюза на българските журналисти.

Шаренкова е публична личност от доста години, макар обикновено да стои далеч от светлините на прожекторите.

Известна е като съиздател на вестник "Земя" заедно с бившия шеф на Шесто управление на Държавна сигурност и бивш вицепрезидент на "Мултигруп" Димитър Иванов.

Според портала "Дакси" двамата са съсобственици на рекламната агенция "Евромедия" и на Българо-руския информационен пул, чийто създател и директор е Шаренкова. Заедно са и в управата на Сдружение "Клуб Стефан Стамболов", който наскоро удостои президента Георги Първанов с награда за лидерство.

От 1997 год. Светлана Шаренкова се занимава с издателски бизнес. Основава излизащия и в момента двуезичен вестник "Русия днес", както и "Вестник за дома". Издател е на българските преводи на книгите на Борис Елцин, Владимир Путин, Евгений Примаков и Юрий Лужков.

Тошо Тошев, Светлана Шаренкова, Петьо Блъсков и Делян Пеевски на учредяването на Български медиен съюз през февруари 2012 г.

В края на 2011 г. заедно с други издатели Шаренкова напусна Съюза на издателите в България (СИБ) и през февруари 2012 г. учредиха нова организация - "Български медиен съюз" (БМС) с председател главният редактор на сп. "Тема" Валери Запрянов. Към тях се присъедини и депутатът от ДПС Делян Пеевски, който е председател на друга медийна формация - Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни изделия (СВРПИ). Неговата майка Ирена Кръстева се води собственик на "Нова българска медийна група", обединяваща издания като "Телеграф", "Монитор", "Политика" и други. В началото на втория си депутатски мандат Пеевски обяви, че е подал заявление за напускане на ръководните постове в двете организации.

Шаренкова е завършила Московския университет, специалност социална психология. Работила е в Института по социология към Българската академия на науките, била е зам.-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата (1995г.)

През 90-те години името й нашумява след като е уволнена през 1997г. от поста директор на Националния дарителски фонд "13 века България" и е проверявана за неправомерно изхарчени пари. Според публикация в "Капитал" в периода 11-14 февруари 1997 г. с разпореждане на Шаренкова са извършени няколко превода на фирми, близки до Димитър Иванов. Според ревизионния акт на Държавния финансов контрол (ДФК) от 2000г., цитиран от вестник "Сега", за времето между 1996 и 1999г. от фонда са източени общо 564 494 лв. Липсват документи, които да докажат как са похарчени тези средства и дали е удовлетворена волята на дарителите им. Тогава с актове за нарушение се търси отговорност от шефовете на фонда - на Светлана Шаренкова за 500 лв., а на Кин Стоянов - за 6670 лв.

След уволнението на Шаренкова служители на фонда разказват и за друг "финансов проблем", свързан с дарение на "Кинтекс", пише "Капитал". През 1993 г. по партида за подпомагане на студенти в чужбина, изучаващи икономика или право, фондът е разполагал с 1, 1 млн. долара, като от тази сума 800 хил. долара са били дарение от "Кинтекс". В един момент обаче дарителят променил волята си и представител на "Кинтекс" е настоявал част от дарението да му бъде му върнато.

В разгара на обвиненията срещу нея Шаренкова свиква пресконференция, на която обяснява, че атаката е политическа, а далечната й цел е Николай Добрев, вече бивш вътрешен министър и неин близък приятел, когото нарича "един от символите на промяната в БСП". Създаването на напрежение било, за да се възпрепятстват преговорите между партия "Либерали" (Шаренкова по това време е в ръководството на формацията - бел. ред) и БСП".

На 48-ия Конгрес на БСП през май 2012 г. Шарнкова за първи път беше избрана за член на Националния съвет на партията (разширеното ръководство), в която твърди, че членува от 1987 г. с прекъсване от три години между 1991 г. и 1994 г.

Шаренкова е автор на книгата "България-Русия", в която проследява историята на отношенията между двете страни. Съставител е и на сборника за президента Георги Първанов - "Гражданинът президент". В него е събрала оценки, мнения и анализи за първия мандат на Първанов.

Форум "България-Русия" е създаден през 2002 г. от 90 представители на бизнеса , браншови организации и някои институции.

Любопитен факт от биографията й е сигнал до омбудсмана от 2010 г. за текстове от закона за досиетата, които според нея противоречат на конституцията. Тогавашният национален защитник Гиньо Ганев й отговаря, че оповестяването на принадлежност към бившите тайни служби не представлява огласяване на лични данни и не се нарушават правата на трети лица. При проверката на печатните издания комисията по досиетата не е установила принадлежност на Шаренкова към службите на бившата ДС.

В началото на 2011 г. Шаренкова отново влезе в новините покрай Паметника на съветската армия. Когато се надигна поредният спор за или против премахване на паметника, от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД (на който тя е зам.-председател), изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов с призив той да бъде запазен. Срещу събарянето се обявиха и от ръководствата на Съюза на българските журналисти, Съюза на архитектите, Съюза на българските художници и Съюза на българските филмови дейци.

Бившият й съпруг - грузинецът с руски паспорт Владимир Тутберидзе, беше изгонен през 2001 г. от България със заповед на тогавашния шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов за срок от десет години поради заплаха за националната сигурност. Година по-късно беше съобщено, че принудителната мярка срещу 30 чужденци, сред които и Тутберидзе, е отменена, "заради отпадането на законовите основания, поради които мерките са били наложени".