© Анелия Николова
В най-много университети се предлага специалността администрация и управление. За право, психология и икономически науки е имало най-много кандидати в най-големите български университети.
Близо 1000 души са искали да учат психология
в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Психология, право и софтуерно инженерство са най-желаните специалности в Софийския университет. Кандидатите за психология бяха близо 1000 и се състезаваха за 60 места. В средата на юли, когато университетът обяви първото си класиране се разбра, че всички места са заети.
Справка в Регистъра за студенти и докторанти показва, че общият брой на курсистите в тази специалност е около триста. Втората най-търсена специалност в Софийския университет е право - около 550 кандидати тази година се състезаваха за 400 места. Това е и специалността, в която университетът има най-много възпитаници - повече от 1200, но завършилите защитават степен "магистър", а не "бакалавър".
Софтуерното инженерство измести от третото място журналистиката. За 100 места се конкурираха 470.
Повече кандидати за право в
Университета за национално и световно стопанство
Най-желаните направления при нас са финанси, счетоводство и контрол, казаха от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. За направление "Икономика" със седем специалности са се борили повече от 10 хил.кандидати, като най-голям интерес е предизвикала специалността икономика и бизнес, където желаещите са са били повече от 3300. На следващо място се нарежда финанси, счетоводство и бизнес с повече от 2500 кандидати.
От университета отбелязаха, че тенденциите се запазват, но в сравнение с миналата година са се увеличи следващите право. Сега е имало 737 кандидати за 260 места.
Маркетинг и финанси са най-предпочитаните специалности
в Пловдивския университет
В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" най-много кандидати са се насочили към маркетинг и към финанси. На трето място е стопанско управление. За всяка от тези специалности са кандидатствали по над 1000 души, казаха от университета.
Компютърно инженерство - първото желание на половината от кандидатите
в Техническия университет
Компютърно и софтуерно инженерство беше посочена като първа желана специалност от всеки втори, който е кандидатствал в университета, каза за "Дневник" професор доктор Георги Михов, заместник-ректор на университета по учебната дейност.
За тази най-апетитна дисциплина, в която свободните места са били 1800, са се борили около 2500. Телекомуникации е втората по популярност - 367 кандидати при 200 места. В машинните специалности най-голямо е съревнованието за авиационно инженерство. Там кандидатите са около 120, а местата – 55. От университета обясняват, че голям интерес е предизвикала и новата специалност "Инженерен дизайн". За 65 места са кандидатствали 128 с изпити по рисуване, композиция и математика.
"Още на първо класиране в почти всички специалности кандидатите се записаха окончателно и практически второ класиране почти нямаше", казва професор Михов.
От всички 53 български висши училища в 31 има специалност администрация и управление. икономика предлагат 26 института, а право - 9.
Повече от 10 000 учат право
По данни на Националния статистически институт бакалаврите във всички университети са 263 900. За учебната 2012-2013 г. най-много са в стопанските науки и администрацията - повече от 60 хил.души. В сравнение с 2003 г. броят на студентите в тези специалностисе е увеличил с около 14 хил.души., а в сравнение с учебната 2011-2012 - с около 2хил.души.
На второ място се нареждат техническите специалности - над 35 хил. студенти. Повече от 30 хиляди изучават науки, свързани с човешкото поведение. По около 18 хил. учат педагогика и медицина.
Над 10 700 са студентите по право. Въпреки, че повече висши училища обучават бъдещи юристи, студентите по право като цяло намаляват.
Според статистиката най-малък е броят на учещите математика и статистика - 536. Малко повече от 1400 са студентите по ветеринарна медицина.
Разминаване между предлагане и търсене
Съществува доста единно мнение, че производството не отговаря на търсенето, казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него връзката между бизнеса и висшето образование не е добра, защото се произвеждат много юристи и хуманитаристи, но не и достатъчно технически и научни специалисти, още по-малко - инженери.
Ганев подчертава, че част от завършващите висшето си образование са принудени да минават през средношколски квалификации. Един от похватите за преодоляване на това състояние според него е висшето образование да бъде оставено да се развива на пазарен принцип - т.е. да предлага обучение по търсени специалности.
Друга негова идея е при определянето на държавната поръчка за университетите да се взима предвид съществуващата рейтингова система и държавата да прави поръчки в специалности, в които университетът е най-добър.
