© Юлия Лазарова
Надзорният съвет на здравната каса отказа да отпусне средства за 50 онкоболни с обяснението, че в бюджета на НЗОК има "формиран сериозен дефицит". Така Диана Борлакова, която миналата седмица разказа в отворено писмо до медиите историята на борбата си с рака на гърдата и със здравната ни система, и още 49 българки ще останат без лечение, от което зависи живота им. Става въпрос за медикамента афинитор, струващ над 7000 лв. на месец, който в случая на Диана Борлакова и останалите онко пациенти е единственото препоръчително и ефективно лечение.
"Днес здравната каса и всички властимащи органи, които стоят зад нея, издадоха смъртна присъда на жените с рак на гърдата, които се нуждаят от това лечение. Не съм възмутена, а омерзена. И ако не умра от онкологичното си заболяване, ще умра от учудване как тези хора заспиват спокойно вечер", коментира за "Дневник" Диана Борлакова. Видимо разстроената жена заяви, че отношението към болните в България прилича на геноцид, а българите очевидно не са приоритет на държавата си, щом онкоболните не могат да разчитат на подкрепа със собствените им средства за здраве.
След като съобщи за отказа, пресцентърът на здравната каса припомни, "че и към момента за тази диагноза ("злокачествено новообразувание на млечната жлеза") е осигурено съвременно лечение с таргетна терапия, прилагана в болничната помощ, както и с хормонозаместваща терапия при домашно лечение".
Борлакова обаче обясни, че в нейния случай предишните терапии са спрели да дават резултат, докато афиниторът, за който се борят, е най-новото поколение. Със съвременното лекарство, което сама си осигурява от края на 2012 г., е постигнала ремисия за няколко месеца. "Аз не съм си избрала това заболяване по меню, например да мога да си избера ангина, но вместо това да съм предпочета рак на гърдата. По същия начин не мога да си избера и лечението", коментира жената. Според нея е абсурдно дискриминационното решение на касата да покрива въпросното лечение по два показателя (за рак на бъбреците и на панкреаса), но не и за третия вид, за който по принцип се изписва - на гърдата.
"Държавата трябва да е с ясното съзнание, че ни осъжда на смърт с това, че за тази болест има лечение, но тя отказва да ни го даде. Нека смъкнат знамената наполовина още днес, да обявят национален траур и в Световния месец за борба с рака на гърдата (октомври - бел. ред.) нека да не пеят и да правят концерти, ами да направят едно общо опело. Това е моето предложение към президента, премиера, към здравния министър и особено към Румяна Тодорова - шефа на здравната каса. Това е геноцид и е геноцид, облечен в държавна политика", казва пациентката.
Диана Борлакова изказа възмущението си, че дори представителят на пациентите в надзорния съвет на НЗОК Веселин Иванов е гласувал против предложението за реимбурсиране на лечението за рак на гърдата, защото нямало пари. В същото време в края на всяка година финансовото министерство си присвоява милиони надвнесени пари от касата, без никакво обяснение или отчетност, припомня тя. "Няма пари" не е оправдание. Ние знаем колко пари бяха пренасочени от здравни осигуровки по други места", казва тя.
Борлакова чула, че на съвета се е обсъдило предложение пари да се отпуснат само за нея. "Това никога не бих го приела. Аз няма да се скрия зад това и да оставя всичките тези жени без кураж зад гърба ми, без лечение. Защо са го предложили? "Да ѝ запушим устата, защото тя говори", вероятно", разсъждава тя. И допълва: "Това са политически маневри, които понякога минават, но не и когато се търси хуманност." По думите й обаче няма време за организация с останалите жени. "Всеки час е важен, тук говорим за животи. Представете си, че на някой му изтича кръвта на улицата и ние казваме, дайте да направим група във "Фейсбук", за да видим колко хора ще се съберат да помогнат. Не, просто някой ляга и дава от кръвта си", казва жената.
Касата обещава и, че ще търси възможност да включи "новата терапевтична индикация в съответната клинична процедура" при преговорите за Национален рамков договор за 2014 г., които вече започнаха. Диана, която чака отговор и решение оттам по същия въпрос от повече от половин година обаче е категорична, че това време може да е фатално за онкоболните. До края на тази година опция било болниците да осигуряват лекарството и разходите да минават по Наредба 10, но това по думите на Диана също е недомислица при положение, че парите не стигат и за тях. "Това е прехвърляне на отговорност, равнодушно прехвърляне от папка в папка. Но аз не съм бюджет, аз имам собствения си живот", казва тя.
Жената е решена да не се примирява. Ходът й оттук нататък е да се обърне с официални писма до президента, премиера и всички посланици в България: "Първите двама да се откажат от нас, другите да бъдат така добри да видят може ли някъде да ни приютят. Хуманно обежище търся, това е. Просто ще ги призова очи в очи".
"Много е трудно да се бориш с мисълта, че си болен и да се бориш на фронта да бъдеш лекуван. Още колко борби ми трябват?", пита реторично разстроената жена. Тя разказва, че успоредно с всичко, не е излизала в болнични. "Аз съм тук на бюрото си, независимо, че се връщам от болницата. Нали трябва да изработя здравните си осигуровки, които утре някой ще открадне наново, а също и да осигуря заплатите на наглите държавни чиновници", заявява тя.
