Четири въпроса, предизвикани от политическия "тарикатлък"

Четири въпроса, предизвикани от политическия "тарикатлък"

© Анелия Николова



Това, което се случва, няма как да бъде охарактеризирано в правния мир" - така заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Димитър Главчев определи решението на председателя на парламента Михаил Миков да открие днешното пленарно заседание от втори опит след преброяване на депутатите от квесторите, вместо с обичайната електронна регистрация.


Възмущението на Главчев идва ден след като председателят на ДПС Лютви Местан обвини лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в "самоцелен тарикатлък" заради решението на партията му да провали пленарните заседания в сряда и четвъртък, а с тях - и дебатите по вота на недоверие, внесен именно от ГЕРБ седмица по-рано. А Борисов да обяви, че той е победил, а вотът вече е успял, и да върне към Местан няколко "реторични въпроса" - не са ли "тарикатлък" отсъствието на Ахмед Доган от заседанията в миналия парламент, както и липсата на 17 депутати от БСП и ДПС в сряда.


Действително правният мир се оказа тесен, за да побере изненадващите тактически ходове на партиите в този парламент. Заседанията от вчера (25 септември) и днес (26-и) поставиха (поне) четири въпроса, по които Конституцията и парламентарният правилник не дават ясен отговор.




Имаше ли днес (26 септември) пленарно заседание?


Депутатите от ГЕРБ провалиха първия опит за регистрация с компютърната система на парламента. И след 30 минути почивка отново демонстративно влязоха в залата. Тогава председателят Миков започна втора процедура по регистрация, но след подвиквания от депутати, че от такава няма нужда, поиска
преброяване от квесторите. Те отчетоха присъствието на 207 народни представители в залата, Миков обяви, че има кворум, и откри заседанието. Така от ГЕРБ осигуриха кворума против волята си. По-късно Красимир Велчев и Димитър Лазаров (ГЕРБ) определиха подхода на Миков като "политическо насилие", а лидерът им Борисов обобщи, че "днешното заседание на парламента не се е провело".


Противоречието възникна от чл. 48 на парламентарния правилник. Според ал. 1 председателят открива заседанието, когато присъстват повече от половината депутати. Днес в залата имаше представители на три групи - БСП, ДПС и ГЕРБ, като дори Бойко Борисов, според когото квесторите не са броили правилно, не отрече, че вътре е имало повече от 120 депутати.


Следващата алинея обаче уточнява, че "проверка на кворум се извършва с компютъризираната система за гласуване преди откриване на заседанието". На нея се позоваваха от ГЕРБ, за да оспорят решението на Миков. В кулоарите Борисов го обвини във фалшификация и нарушения на Конституцията, нарече го "шмекер" и заяви, че наредби и правилници трябва да се спазват, защото "това не е плод-зеленчук, това е парламент".


Бивш конституционен съдия, пожелал анонимност, коментира пред "Дневник", че независимо от правилника на парламента Конституцията е ясна и разпоредбите ѝ трябва да се спазват - Народното събрание открива заседанията си, когато присъстват повече от половината депутати. С други думи, днешното заседание се е състояло в съответствие с основния закон, заключи той.


Според председателя на 39-ия парламент проф. Огнян Герджиков въпросът е спорен, но електронната система служи само за да облекчи броенето. Технологията не може да бъде водеща, коментира Герджиков и добави, че по същество кворумът се определя от броя депутати, които присъстват в залата - останалото е формализъм.


"Когато искаш проваляне на кворума, просто не стоиш в залата", коментира и зам.-председателят в 40-ия парламент Екатерина Михайлова (ДСБ). Тя се позова на решения на Конституционния съд във връзка с гласуването с чужди карти, според които важен е депутатът, а не начинът на гласуване - с карта, с вдигане на една или две ръце. И посочи, че в случая Миков веднъж е отложил заседанието за половин час, след което може да поиска проверка поименно или чрез секретарите на парламента.


Подобна възможност предвиждат другите две алинеи в член 48, които също позволяват противоречиви тълкувания:


(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.


(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.


Михайлова коментира, че юридическата страна на въпроса подлежи на различни тълкувания, но политическата е ясна - изгубили са и двете страни, тъй като така не се прави политика. И посочи предсрочните избори като единствен изход от "очевидната" политическа криза.


Може ли решението за откриване на заседанието да се атакува пред Конституционния съд?


Малко след откриването на заседанието депутатите от ГЕРБ напуснаха демонстративно залата, а в кулоарите Борисов заплаши, че ще сезира Конституционния съд. По-късно депутати коментираха, че ще търсят други пътища за оспорване, тъй като съдът нямал практика да взема решения по процедури.


Пред агенция "Фокус" проф. Георги Близнашки, преподавател по конституционно право в Софийския университет, заяви, че днешното заседание може да бъде оспорено, тъй като Миков с нелегитимен способ за проверка на кворума е нарушил правилника на парламента, а той е акт, който се основава пряко на Конституцията. На същото мнение е и юристът и специалист по конституционно право Даниел Смилов, според когото Миков е нарушил не само правилника, но и принципите на Конституцията.


Бившият конституционен съдия, пожелал анонимност, посочи, че пред Конституционния съд могат да се атакуват само актове на парламента - закони, самият парламентарен правилник или решение на Народното събрание. Процедурата по откриване на заседанието не отговаря на тези критерии.


Може ли ГЕРБ да внесе втори път вота на недоверие за политиката по инвестиционното проектиране?


Мотивът, с който ГЕРБ внесе вота за втори път, е, че днес на практика пленарно заседание не е имало. Според парламентарния правилник дебатите по вота трябва да се състоят не по-рано от 3 и не по-късно от 7 дни след внасянето му, а гласуването - не по-рано от 24 часа след края на дебатите. Същевременно Конституцията посочва, че когато Народното събрание отхвърли вота, ново предложение на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.


Независимо дали днешното заседание е било легитимно, новият вот е внесен, преди да е приключила процедурата по стария. Няма текст, който да ограничава една парламентарна група да внася едновременно няколко вота на едно и също основание - просто досега не е имало такъв прецедент.


Според Екатерина Михайлова няма пречка ГЕРБ да внесе вота втори път, но ако на заседанието в петък първият вот е отхвърлен, вторият ще отпадне автоматично.


Проф. Герджиков пък отрече възможността да има втори вот на същото основание. По думите му ГЕРБ се опитва всячески да привлече вниманието върху себе си, но от това не следва нищо конструктивно.


Според Даниел Смилов такъв "конфликт" може да наложи тълкувателно решение на Конституционния съд.


Може ли липсата на кворум да провали вот на недоверие?


Главният редактор на сп. "Правен свят" Мирела Веселинова смята, че надхвърлянето на 7-дневния срок за дискусии по вота на недоверие, заложен в правилника, не може да провали искането на ГЕРБ - такива бяха коментарите на Миков и председателя на ДПС Лютви Местан в сряда. Според нея такова тълкуване е йезуитско и дава възможност парламентарното мнозинство винаги да проваля вотовете, поискани от опозицията, като не осигурява кворума за обсъжданията, предвидени в правилника  - а вотът на недоверие е заложен в Конституцията именно като инструмент на малцинството. Процедурата за гласуването обаче е описана в детайли именно в парламентарния правилник.


"Ако доведем до абсурд ситуацията, всяко мнозинство може да насрочи вот на недоверие, поискан от опозицията, и след това да провали заседанията", коментира и Даниел Смилов и добави, че е необходимо поне допитване до Конституционния съд, за да се "изчисти интерпретацията".


В Конституцията е казано единствено, че гласуването е лично, посочи Екатерина Михайлова и допълни, че и този въпрос няма единно тълкуване. По думите ѝ правилникът уточнява процедурата на базата на основния закон.


"Сроковете за дебати, заложени в правилника, обаче са под въпрос - какво става, ако нещо се случи в държавата и парламентът не може да заседава? Отпада ли процедурата?", попита Михайлова. И заключи: "Лошото е, че това управление се занимава с процедури, а не с политика".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK