Само три партии в парламента при избори сега, прогнозира агенция АФИС

Само три партии в парламента при избори сега, прогнозира агенция АФИС

© Георги Кожухаров



Ако в момента има парламентарни избори, в Народното събрание ще влязат само три партии - БСП, ГЕРБ и ДПС, а сравнително близо до 4-процентната бариера, но под нея, остават Реформаторският блок, НФСБ и "Атака".


Това сочат данните от национално представително изследване на агенция АФИС, публикувано от агенция БГНЕС. Проучването е било направено сред 1050 респонденти с избирателни права в цялата страна в периода 10 - 25 септември.



"Много е интересно сравнението на протеста сега и протеста през февруари. Темата на протеста от февруари се подкрепя от двойно повече хора, отколкото сега, т.е. протестът февруари е бил по-симпатичен. Но това е логично, защото той имаше конкретни искания и като лоши беше обозначил врагове, които по признание на мнозинството от граждани се приемат за естествени врагове – монополи, ЕРП-та и т.н., сега не е много ясно, сега е разделен", коментира Юрий Асланов.



Около една пета от анкетираните - 21.2%, биха гласували за БСП, ако вотът беше тази неделя. ГЕРБ биха получили 19.9% от бюлетините, а ДПС - 6.5%, показват резултатите от проучването. Под 4-процентния праг са Реформаторският блок – 3.3%, НФСБ – 2.8%, и "Атака" - 2,5%. Евентуална партия на протестите би събрала 3.8%, а отговор "Друга партия" посочват 4 на сто от питаните.


Намерение да не гласуват изразяват 13.5%, а 22.5% - не са решили и не са посочили отговор.


В коментар за БГНЕС управителят на агенция АФИС и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов посочва, че засега не се вижда "голяма мощ" на Реформаторския блок, както са убедени други социолози.


Според резултатите от изследването реформаторите имат равен резултат с НФСБ – около 3%. Това е потенциалът на блока като формация, защото сумарно влиянието на съставящите го партии е около 7-8%, смята Асланов. "Но очевидно там вътре не всички се харесват помежду си или имат някакви притеснения по отношение на този или онзи. В никакъв случай такъв механичен сбор няма да даде очаквания резултат, на който разчитат. Но се признава, че Реформаторският блок е единствената формация, която в момента увеличава своето влияние, защото всички други намаляват своето влияние по преценка на анкетираните", каза Асланов.


"Атака" според проследените от АФИС тенденции е загубила много, особено в първия месец след изборите, но сега връща част от ресурсите си и отново е в зоната на 3-те процента, т.е. потенциално представена в парламента.


Хипотетична партия на протестиращите събира хипотетичните 6% подкрепа. От АФИС обаче са направили експеримент, като са предложили на анкетираните измислената от тях партия "Прогрес" и установили, че събира повече от евентуалната формация на протестиращите. По думите на Асланов това показва, че "добили гражданственост изрази като "прогрес" събират надежди, които ги превръщат в позитив, докато не ги видят какво представляват".


Класацията на най-неодобряваните политици според изследването се оглавява от лидера на "Атака" Волен Сидеров, следван от председателя на ДПС Лютви Местан и зам.-шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов. На четвърто място е президентът Росен Плевнелиев, но Юрий Асланов очаква следващия месец неодобрението за него да надскочи одобрението, тъй като сега разликата е едва процент и половина.


Най-одобрявани пък са еврокомисарят Кристалина Георгиева, президентът (2002 - 2012 г.) Георги Първанов и главният прокурор Сотир Цацаров.


Асланов посочва като феномен одобрението към Николай Бареков, който обяви, че влиза в политиката с проекта си "България без цензура". Според социолога по позитивен рейтинг Бареков бил напълно съизмерим с опитния политик Меглена Кунева. В същото време неодобрението за него е по-ниско от нейното.



"Много е интересно сравнението на протеста сега и протеста през февруари. Темата на протеста от февруари се подкрепя от двойно повече хора, отколкото сега, т.е. протестът февруари е бил по-симпатичен. Но това е логично, защото той имаше конкретни искания и като лоши беше обозначил врагове, които по признание на мнозинството от граждани се приемат за естествени врагове – монополи, ЕРП-та и т.н., сега не е много ясно, сега е разделен", коментира Юрий Асланов.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK