Бежанците: образи на красота

Бежанци от Сирия в Пъстрогор

© Красимир Юскеселиев

Бежанци от Сирия в Пъстрогор



След разказа на Адела Качаунова за посещението на Български хелзински комитет във "Военна рампа", публикуваме текста на Маргарита Илиева* за втората им визата там:


Пак сме във "Военна рампа", бившия техникум, където сега живеят бежанци от Сирия. За разлика от първия път, е слънчево и топло. Дворът е оживен, деца и възрастни играят и се разхождат. С колегите ми стоим, опрени на колата и се радваме на есенното слънце и кротката картина на човечност пред нас, част от която сме и ние сега. 16 ч. без 10 е. Чакаме в 16 ч. да дойде Бакри – нашият новонамерен сирийски приятел, който обеща да продължи да търси клиент, когото да представляваме в съдебно дело за нечовешките условия на настаняване на бежанците.


(Вътрешно знам, че Бакри няма да дойде, защото хората не искат дела. И все пак стоим, подранили, обнадеждени и очакващи, готови да се зарадваме и да работим, ако той донесе новината, че имаме клиент.)




Близо до нас жена на моя възраст играе на федербал с момчето си. Радвам се, че имат хилки и перце. На идване в колата говорихме, че и децата, и възрастните трябва да имат начин да прекарват известно време всеки ден в игра, в забрава за случващото се – несигурността, мизерията, загубите зад гърба им, враждебността на много от българите и на тяхната власт, тревогата за бъдещето.


Момиченцето


Забелязвам, че се е приближило и ни гледа момиченце на 3 или 4 години. "Салаам!", извиквам жизнерадостно на развален арабски. Детето, изглежда, не възприема това за много обещаващо и срамежливо завива по допирателната на свой мислен кръг. Тя е мъничка, но кръгът й е съразмерен на този спокоен следобед на слънце в някогашния училищен двор.


Жената


Вдигам поглед и срещам очите на жената с федербала. Тя наблюдава нашата сценка с особено изражение. Отгатвам в усмивката й сдържано удоволствие от моята игрива вежливост с детето, вътрешно удовлетворение, че то е обект на отнасяне като със субект и спокойно, сигурно приемане на това, защото тя знае, че именно това и нищо повече, нито по-малко му се дължи. Изпитвам мъничка гордост, че говоря езици, които не говоря.


Момчетата


Колегите ми се обръщат назад – друго, по-голямо дете, на 11 или 12 години, от другата страна на колата казва нещо и сочи по нея. Тръгвам да заобиколя да видя какво има. Момчето се приближава до шофьорската врата, забравена открехната и леко, внимателно я затваря. Нищо не казвам. Топлият мир на следобеда се отразява в тази деликатна момчешка грижа. Забелязвам, че той има черти на древно лице от Двуречието. Малко дебеличък, къдрав и красив.


Моята непотребна сега адвокатска професия забравена, вниманието ми привлича друго дете. То някак морно се обляга на фара на колата. Изглежда тъжен, този мъничък човек на 4 или 5 години. Сещам се за жълтата топчица, която майка ми ми даде, заедно с одеалата, дъждобраните и чашите за бежанците. Отварям багажника и почвам да я търся из торбите, искам да я дам точно на това потиснато момченце. (Бих искала да му дам прегръдка, но незнам дали е подходящо да я предложа.) Докато изровя топчицата, детето вече го няма там. Търся го с поглед в групата деца, които ме наблюдават недалеч от багажника и не го откривам. Отказвам се и леко колебливо, въпросително предлагам с поглед топчицата на друго момченце, на 7 или 8 г., чийто някак зрял, тъмен поглед ме кара да го възприемам като мъж, който още е малък. Той с лек жест означава склонността си да я приеме. Подавам я. Детето я подхвърля към жената с федербала, която играе с друго от децата. Тя я връща с хилката и аз виждам, че топчицата лети доста по-добре от перцето и жената получава спортен прилив.


Докато наблюдавам това развитие на играта, тъмноокото момче, което прие от мен топката и я даде на другите, събира своето самообладание, улавя погледа ми и сдържано, със затаено вълнение и деликатна твърдост формално заявява: "Благодаря Ви", на английски език, с интригуващ и приятен като ухание арабски акцент. Отразявам този култивиран акт на признание с леко кимване и същото затаено вълнение от даването и вземането. Преглъщам мислено и оставям момента да отмине, за да го запазя. Мисля, че жената, която играе с децата, вижда и тази сценка и особената й, едновременно горда и цивилизована, усмивка отново се явява. Нейните деца общуват със света на равна нога, както рождено им се полага.


Виждам начина, по който Сирия, откъдето идват, е древна страна, както казва Деница.


Възрастната жена


Първият път, когато дойдохме тук, в студената мизерия в сградата, в която сега не влизаме, срещнахме една забележителна по-възрастна жена. Когато посетихме нейната "стая", тя переше на подиума под черната дъска, приседнала до своето легенче. Външността й беше скромна, видимата й възраст - между 55 и 60 години. Изглеждаше достолепна и някак по-висока от нас, макар че ние бяхме прави, а тя седеше на пода. Започнах да говоря, обясних кои сме и какво предлагаме да направим. Докато образувах изреченията, като се стараех да придам на страстта си за правосъдие умерена форма и яснота, аз се чувствах сигурна, че тя ще разбере съвсем правилно значението на думите ми за съд, законност и права и че, едновременно с това, ще разпознае точната мяра на ограничеността на това значение. Думите й бяха пестеливи, когато ми отговори – тя се изправи и ми благодари със скромната тежест на осъзнатия относно собственото си величие на смъртен човек и внимателно ми отказа с думите, че ще размисли. Достойнството, което излъчваше, беше внушително. Съмнение не оставяше, че сме в присъствието на еманация на стара човешка култура.


Младежът


Докато се представях, бях подала визитната си картичка на жената. Тя не я пое, а посочи да бъде предадена на стоящ от другата й страна младеж. Когато Бакри го направи, аз се възпротивих и настоях, че картичката е за нея. Не исках този маркер на адресирането да бъде пренасочен от нея към мъж. Исках да е ясно, че се обръщам към нея. Бакри, разтревожен от моята съпротива, ме увеща, че младежът е нейно дете. Възрастната жена, от своя страна, ми кимна кратко в потвърждение, с лекотата на ненуждаещ се от израз вътрешен авторитет. Приех. Тогава погледнах към този син, за да видя как му се е отразил моя отказ да го приема за годен реципиент на контакта ми. Момчето изглеждаше на 18 или 19 години. От предразсъдъци очаквах, че той ще бъде недоволен от опита ми да го дезавуирам, от непризнаването на социалната му значимост. Мислех, че ще бъде неприязнен, че не съм го възприела като "мъж", а съм държала на жената, която е майка му. Срещнах очите му. Видях там само ведрина. На откритото му лице нямаше друго, освен добронамереност и благ, спокоен интерес. Младежът беше изцяло отворен към мен, погледът му свободен от всякаква сянка на съмнение или недоверие, чист от всякаква отрицателна мисъл за чужденката, която не иска той да бъде този, който да вземе това, което тя подава. Почувствах пауза вътре.


После си дадох сметка, че възрастната жена не е искала да поеме картичката ми, защото ръцете й бяха мокри от прането. Друг, по-неовладян и с по-малко уважение към себе си и нещата, които идват към него, човек, вероятно би забърсал набързо ръцете си в дрехите и би посегнал да я вземе, да я задържи и има. Не и тази жена.


Ако бежанската "вълна" носи тази цивилизованост и човечност, нека ни залее. Може би хората от Сирия ще донесат в българския език липсващата обединяваща дума за grace**.


***
Нищо, че Бакри не дойде и няма да съдим с тези хора държавата за нечовешките условия в сградата. Никое нарушение не може да отнеме и грам от достойнството им. Достойнство губи само нарушителят – държавата, която ние, българите, издържаме и която ни представлява. Може би това достойнство искахме да възстановим с делото – съдът да го възстанови, като нареди на администрацията да спазва забраната за нечовешко и унизително отнасяне с хора, чието достойнство е неотменимо.


* Маргарита Илиева е директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет.
** От английски – изисканост, изтънченост, финост; милост; благодат. На гръцки – Χάρις (Haris (Charis)), откъдето и харизма.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK