Срещу разрастването на апатията или по-малко за "окупаторите"

Срещу разрастването на апатията или по-малко за "окупаторите"

© Юлия Лазарова



Студенти окупираха в сряда зала 272 – най-голямата аудитория в Софийския университет – по време на лекция на председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев. След появата на студентите Токушев напусна лекцията.


Планът на студентите е да останат в Ректората до петък и по този начин да го блокират. Лекциите в аудиторията са отменени дотогава. 


Акцията е на групата "Ранобудните студенти", които настояват за оставка на кабинета "Орешарски". Тя е продължение на акцията от миналата седмица в Народното събрание, когато трима студенти опънаха транспарант "Не ви ли е срам".




Ивайло, Желязко и Борис говорят бавно и спокойно. Няма излишна разпаленост, специфична мимика или някаква истеричност. Обясняват дори на колегите, които не ги разбират каква е целта на акцията - да се пробудят студентите като общност за проблемите в държавата и да вземат отношение. И тримата са ходили редовно на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. "Дневник" им зададе няколко въпроса в първия ден на окупацията в една от почивките.


Обучение по гражданско образование

Ивайло Динев е момчето, което изписва Окупация на бял плакат, който ще стои пред 272 аудитория.

© Юлия Лазарова

Ивайло Динев е момчето, което изписва Окупация на бял плакат, който ще стои пред 272 аудитория.


Писна ни. Винаги има един момент, в който си казваш стига. Нагледахме на всякакви циркове и на всякакви решения,  които се взимат просто ей така, защото някой е наредил отгоре, а не защото се слушат интересите на хора отдолу. И ние като хора отдолу, решаваме да спрем този процес. Ние сме хора, ние сме деца на прехода и през целия си живот виждаме едно и също нещо. И ако ние не излезем, то кои?. Нашите деца ли? И какво ще им казваме: ние опитахме, но нищо не направихме, а просто гледахме отстрани. Трябва да се опитаме. Да променим нещата по някакъв начин, поне малко.


Това са думите на Ивайло Динев. В момента прави магистратура по философия в Софийския университет. Преди това е завършил историческия факултет.


Според него "раннобудните" не са с много големи илюзии и са наясно, че промяната не става изведнъж, а "лека, полека. Ако успеем повече хора да събудим и да почнат да се занимават активно с политическия живот и то не в смисъл да стават част от партия, а да следят какво се случва, да заемат винаги позиция и да си активен, а не просто да стоят отстрани", казва Ивайло.


Затова по думите му "окупацията" е обучение по гражданско образование, което липсва в училище. "Показваме как може да се защитят правата, без да нагрубяваш друг и да биеш някого.


Университетът е наша територия, напълно автономна


и сме в правото си да защитаваме нашата територия, нашите интереси. Да защитим бъдещето си", отговаря Ивайло на нападките на негови колеги, според които във висшето училище няма място за акции.


Ивайло е и сред студентите, които преди няколко дни опънаха транспарант с надпис "Не ви ли е срам" в парламента. Тогава председателят на Народното събрание Михаил Миков ги покани за разговор.


"Получихме отговор: не ми пука. Това какво означава? Ти като народен представител би ли трябвало да ти пука или не за мнението на тези, които представляваш. Аз мисля, че категорично, че ако народният представител не представлява интересите и мнението на хората, той нарушава общественият договор и сме в пълното право  да го свалим от власт", казва младия мъж.


За акцията от сряда сутринта са знаели 15 души, защото не са искали да са повече. "Надявам се през следващите дни да дойдат още повече. В интернет имаме голяма подкрепа". Ивайло не е съгласен, че студентите са по-скоро безучастни и не участват  в протестите, но уточнява, че те често са свързани с искания, които касаят студентския живот. Дава пример с протестите от февруари, когато младите хора са се надигнали срещу увеличението на студентските такси.


"Въпросът беше да излезем извън рамката на исканията, които касаят университета или студентския ни живот, а да се занимаем с политическия живот, с нещата, които се случват в България. Защото не може да очакваме, че нашите родители, баби и дядовци да защитават нашето бъдеще. То е наше, ние трябва да се борим за него".


Ивайло не смята, че продължителността на протеста е агония, защото "работата като граждани не я вършим един път в деня или в месец от целия ни живот". "Трябва постоянно да сме нащрек и да се съмняваме, това е наше задължение. Илюзия е че с един протест или с някакво движение и една окупация и всичко ще бъде щастливо и красиво и политиците ще правят нещата, които трябва", заявява младият мъж и продължава: "трябва да сме активни постоянно". 


"Ако с една дума мога да кажа какво постига този протест - той култивира, създава нова култура в нашето общество - на гражданско неподчинение. Дали ще успеем с нашите искания зависи от прекалено много фактори, но ние ще се борим докрай и няма да спираме", обобщава студентът.


Политическата класа проповядва апатията, за да няма коректив 

Борис Рангелов е момчето със синята блуза, което си гледа телефона

© Юлия Лазарова

Борис Рангелов е момчето със синята блуза, което си гледа телефона


Борис Рангелов е първи курс, казва, че учи журналистика "за съжаление". Усмихва се и прави забележка, че последното може да не се пише. Казва, че до деня на окупацията е стигнал заедно с приятелите си, с които чувстват обществен дълг да обединят повече хора в името на една кауза.


"Наричаме се раннобудните студенти, защото сме хора, които искаме да активизираме общността си. Да покажем на студентите защо трябва да се интересуват от това, какво се случва в държавата, защо това ги засяга и защо трябва да са коректив на случващото се. Виждаме се, че вече 130 дни протичат протести. Според мен не е нормално, човекът, който изкара хората на улицата, да продължава да е в политически ни живот и да бъде върнат като народен представител", казва Борис.


Обяснява, че няма нищо случайно в избрания ден и в мястото на окупацията.
"272 е най-голямата аудитория в СУ и може би ключова и знакова, защото тук се открива академичната година, тук най-често медиите присъстват на тегленето на темите за кандидат студентските изпити. Тук тръгва нещо ново - това е първият досег на младите хора с университета. От друга страна това е зала на Юридическия факултет, и не на последно място това е лекцията на професор Димитър Токушев, който носи отговорност като председател на Конституционния съд".


Защо чак сега се активизират студентите, Борис няма точен отговор - може би им е трябвало време. Не може да посочи и причините защо повечето му колеги не го разбират и защо са по-скоро незаинтересовани от това, което се случва.


"Политическата класа проповядва апатия, защото когато няма коректив може да си правиш каквото си искаш...Ние се опитваме да предотвратим разрастването й с подобни акции. Дори само някой, който влезе в залата, без намерение да остане, вероятно ще чуе някой от лекторите или студентите. И от това могат да възникнат въпроси? Защо той е дошъл да ни говори, вместо да си стой вкъщи и да си прави своите неща?", смята младото момче.


Той се обръща към студентите, които не са съгласни подобни акции да се провеждат в университета, защото са дали пари да учат: "Приятели, аз също съм студент и сега трябва да съм на лекции. Също съм дал 250 лв, но правя това, защото чувствам обществен дълг, че трябва всички студенти заедно да се обединим в името на някаква кауза".


Личната му надежда е надежда за България - "че тук моралът ще е основното нещо в политиката". "Защото към този момент морална политика е оксиморон. Но морална политика може да се води, ако се води от честни хора, ако се води от хора, които са отговорни към гражданите, суверена. Искрено се надявам да се осъществи идеала на повечето революционери за чиста държава, с хора, които са в политиката заради каузата, заради това, че смятат, че могат с нещо да помогнат", казва още Борис.


Управляващите трябва да отговорят как взимат решенията си


Студенти окупираха зала на Софийския университет с искане за оставка и разписаха правила за участниците в акцията.

© Юлия Лазарова

Студенти окупираха зала на Софийския университет с искане за оставка и разписаха правила за участниците в акцията.


"Спонтанно научих за акцията и реших да се присъединя. Смятам, че това, което се случва е правилно, защото има въпроси, които не могат да останат без отговор. Трябва да накараме управляващите да дадат сметка пред народа за решенията, които взимат и начините, по които ги взимат".


Думите са на Желязко Желязков. Той е на 23 години и е последен пети курс в специалността право.


Смята, че ако няма намеса и подобни акции "ще продължим да живеем във време, което се разделя от скандал в скандал и без никакви последствия след това. Искаме нещо градивно да излезе от това нещо", казва момчето.


Според него е важно "каква позиция отстояваме и какво може да направим". "Наясно съм че нарушаваме реда в университета, че проваляме лекцията, но е по-важно да има движение в обществото, да се дискутират важните теми иначе се въртим в омагьосан кръг". Желязко би се занимавал с юридическа професия и е доволен от образованието си в СУ, защото "стига човек да иска да учи..." Критичната му забележка е в броя на студентите, които влизат да учат право  - "прекалено много са".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK