© Надежда Чипева, Капитал
След като 4 месеца обсъждаха с Мая Манолова идеи за нов изборен кодекс, граждани и неправителствени организации решиха да предложат и промени в Закона за конфликт на интереси
Граждани и обществени организации, които участваха в дискусиите и в обществения съвет към комисията за нов изборен кодекс, организирани от зам.-председателя на парламента Мая Манолова (БСП) през последните 4 месеца, поискаха да се включат в бъдеща гражданска квота в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), оглавявана доскоро от Филип Златанов.
Манолова обяви, че законът трябва да бъде пренаписан
На дискусия с представители на гражданското общество в парламента за прилагането на Закона за конфликт на интереси депутатът от БСП Кирил Добрев обяви, че са нужни законодателни промени, които да дадат независимост на КПУКИ. Добрев, който оглавява временната комисия, създадена след случая с тефтерчето на Филип Златанов с инициали на политици и инструкции към тях, посочи, че впредседателя на КПУКИ в момента е концентрирана прекомерна власт, някои случаи се решавали за 20 дни, а други – за 2 месеца и понякога това не стигало.
Мая Манолова, която заедно с Добрев беше домакин на обсъждането, добави, че законът според нея направо трябва да бъде пренаписан. Трябвало да бъде разширен обхватът му, тъй като в него не влизат частните съдебни изпълнители, членовете на различни органи, които разпределят публични и европейски пари. Освен това било нужно да има заместник-председател, а редът, в който се обработвят сигналите, да се определя с жребий.
След два часа и половина обсъждания Кирил Добрев обяви, че първата задача ще бъде "окомплектоването" на КПУКИ, след като Филип Златанов беше освободен след случая с тефтерчето, а друг член - Сабрие Сапунджиева - стана зам.-министър на правосъдието. Едва след като тя заработи в пълен състав, ще започнат законодателни промени.
Депутатът от "Атака" Илиан Тодоров изтъкна, че е необходима промяна в процедурата по избор на председател. В момента това става с решение на Народното събрание, което на практика означава, че той се избира от управляващата партия или коалиция, така че няма как да контролира конфликта на интереси във властта, обясни Тодоров.
Атанас Славов от Министерството на правосъдието подчерта, че трябва да бъде изпълнена препоръката на Европейската комисия за такава законодателна промяна, която да позволява налагането на ефективни наказания след решение на комисията.
Николай Николов, член на КПУКИ от квотата на президента, посочи необходимостта от децентрализация в работата на комисията и от намаляване на административните процедури, заради които някои окончателни решения се бавят по две години. Той обясни, че е обмислял възможността само засегнати страни да могат да подават сигнали. Това обаче щяло да доведе до загуба на много ценни сигнали от неправителствените организации, а и да превърне комисията в силен инструмент за влияние върху властта.
Граждански контрол, обществен съвет и повече справедливост
Предложенията на обществените организации бяха за засилване на гражданския контрол върху работата на комисията. Борислав Цеков от Института за модерна политика предложи да бъде въведена процедура за публично изслушване на членовете ѝ. Нина Георгиева от "Сдружение за граждански контрол върху институциите", която беше член на обществения съвет към комисията за нов изборен кодекс, предложи съставът на КПУКИ да бъде увеличен на не по-малко от 10 души и към нея да бъде сформиран съвет от поне трима представители на гражданското общество - "тричленка", уточни тя.
Нина Гергова от "Гражданска инициатива за нов обществен договор" настоя временната комисия, оглавявана от Кирил Добрев, да стане постоянна. Идеята беше подкрепена от депутата от ДПС Митхат Метин. Гергова предложи и има обществен съвет, пред който парламентарната комисия всеки месец да представя отчет. Освен това КПУКИ трябвало да сезира поне няколко органа – прокуратурата, ДАНС и още някой, за да е сигурно, че поне един ще работи по сигналите.
Стефан Стойков от "Форум Средна класа" изтъкна като пропуск в закона факта, че той не обхваща евродепутатите. Те се избират пряко, посочи той, а се оказва, че евродепутат не е публична длъжност по смисъла на закона.
Друг гражданин настоя КПУКИ да има трима председатели – един, който да се занимава с конфликтите на интереси в институциите, един, който да решава проблемите на гражданите, и един, който да разбира от финансови въпроси. А Ангел Гаджев, представил се като "един от обикновените хора", настоя за справедливост, особено в столичните общински фирми, където имало много конфликти на интереси.
Цветана Гочева от "Българска асоциация за погребална култура" поиска броят на разследваните лица по закон да бъде увеличен и да бъдат включени главните архитекти на градовете и на районите, ако има такива.
А защо не и охранителна фирма
В обсъждането се включиха и представители на движение "Народен юмрук", комитет "Равни пред закона", както и лидерът на партия "Другата България" Божидар Томалевски.
В края на заседанието гражданка поиска веднага, на място, да се състави списък с номинациите за бъдещ граждански съвет, за да започне да работи той по-скоро. А представител на неправителствена организация настоя Кирил Добрев да осигури зала, в която гражданите да се събират и да обсъждат предложения за закона. "А охранителна фирма ще ви трябва ли", контрира Добрев и заключи: "Мая Манолова много ви е разглезила".
