Кои са "Призив" и какво не харесват в окупацията на университета

Александър Николов, един от основателите на "Призив за образование"

© Велко Ангелов, Капитал

Александър Николов, един от основателите на "Призив за образование"



В момента обществото преживява тежка криза. Много хора попадат в категорията на така наречените лумпенизирани и това е тежко. Но когато преподаватели с пяна на уста скандират "Червени боклуци", разбираш колко тежко е всъщност. Колко омраза има натрупана, как може да има такова отношение помежду ни."


Думите са на Борис Боев - един от основателите на студентското движение "Призив за образование" (по-известно като "Призив") и целят да опишат какво според него не е наред с окупацията на Софийския университет. "Призив" излезе с позиция срещу окупацията на 26 октомври, а два дни по-късно Борис и колегата му Александър Николов, докторант в университета, се опитват да я представят на извънредното заседание на академичния съвет, посветено на студентския протест. Не са допуснати на заседанието и я прочитат пред колегите си на двора.


Борис Боев чете декларацията на "Призив" срещу окупацията на Софийския университет на 28 октомври

© Юлия Лазарова

Борис Боев чете декларацията на "Призив" срещу окупацията на Софийския университет на 28 октомври




Предисторията: сблъсък с окупаторите


В документа от "Призив" заявяват, че протестната акция е организирана от шепа студенти от университета и няма индикации да среща подкрепата на останалите повече от 20 хиляди, както и на преподавателите. И че това не е студентски протест, а "паразитиране на гърба на студенти и преподаватели за сметка на студентската автономия като идея." Противопоставят се на заявеното от окупаторите намерение за повторение на 1997 г., с която е започнала "шоковата приватизация на образованието под формата на включването на страната в "Болонския процес" и въвеждането на такси за следване". И заключват, че "окупаторите" вкарват Софийския университет в нечии нечисти политико-партийни сметки, които, ако се осъществят, наред с всички останали социални бедствия ще донесат и нови удари по образованието – и като достъпност, и като качество.


Очаквано, позицията на "Призив" е посрещната с бурно недоволство от протестиращите студенти. Негодуванието е подсилено от последвалия репортаж за станалото в двора на университета, публикуван на интернет страницата на движението. Според него прочитането на декларацията е било придружено от "постоянен рев и вой – псувни, обиди, заплахи", а Александър и Борис са напуснали двора на университета, посрещнати отвън от "тълпа озлобени лелки и чичковци, някои от които освен заплахи и обиди, се опитаха и да прибегнат до физическа саморазправа." "Ранобудните студенти" отговарят с изявление, че колегите им от "Призив" всъщност били недоволни, защото не те са начело на протеста, и така са били използвани за интересите на БСП, чиито представители ден по-рано бяха забелязани в двора на Ректората. И че доброволната охрана на окупацията всъщност е създала кордон, с който да помогне на двамата да напуснат двора на Софийския университет необезпокоявани.


Кои са "Призив" и какво не харесват в окупацията на университета

© Велко Ангелов, Капитал


Кои са "Призив" и за какво се борят


Започнахме през 2007 г. и винаги сме водили една битка - срещу "пълзящата приватизация" в образованието, закриването на училища, Болонския процес, рейтинговата система, разказва Борис. По думите му тези процеси не се променят, независимо кой е на власт - дали тройната коалиция, ГЕРБ или сегашното правителство, защото проблемът е системен и не се влияе от партийните интереси.


Движението многократно е организирало протести - за проблемите в Студентския град, срещу покачването на таксите във висшите училища, срещу монтирането на камери за видеонаблюдение в Софийския университет. В акциите са се включвали и някои от лицата на студентската окупация, например историкът Ивайло Динев. По-късно Динев и група студенти около него излиза с други настоявания, противоречащи на идеите на "Призив", например "за" рейтинговата система на университетите, въведена от министъра на образованието по времето на ГЕРБ Сергей Игнатов.


"Много от организаторите на така наречената окупация са били в някакъв момент в "Призив", даже някои бяха при основаването", продължава Борис. "Но си тръгнаха. И не заради мен, а защото решиха, че един ден ще са "Призив", на другия - СРОКСОС, на третия -  "Студентски глас", на четвъртия - "Съюз на младите и студентите", после - "Ранобудните студенти".  Последствията? "Иху-аху и после тихо", обобщава той резултатите от студентската активност.


Александър добавя, че движението от самото начало е замислено като синдикална група, която да се бори за интересите на студентите, и неведнъж е имало представители на заседанията на академичния съвет, където са представяли позициите си. Това обикновено не водело до нищо и така се стигало до протестните акции. Разликата била, че този път не съветът, а "Ранобудните" заглушават противните на тях мнения.


Какво не ѝ е наред на окупацията


Разликата между нас и тях е, че ние търсим широката подкрепа на студентите, преди да предприемем такива мерки като окупация, казва Александър и обяснява, че сам той е давал идеи за окупационна акция срещу повишението на студентските такси. Преди това обаче от "Призив" винаги организирали допитвания сред студентите - така правили и при акциите срещу проблемите в Студентски град. Търсели помощ и от студентските съвети, а когато са убедени, че имат подкрепа от колегите си и че академичният съвет няма да се съобрази с исканията им, организират протести в университета.


Къде тогава е проблемът с окупацията сега?


Не говорим от името на 20 хиляди студенти и нямаме такава претенция, казва Борис. "Просто 20 хиляди студенти не бяха питани за окупацията. Когато извършваш такава акция, която е много крупно действие, трябва да има сериозно допитване", смята той.


Другият проблем е с исканията "оставка" и "морал в политиката". Това не значи нищо, продължава Борис и уточнява, че двата проблема са свързани. По думите му с такива искания, неподкрепени от всички, се предизвиква разцепление в академичната общност. Затова "Призив" се старае да работи по въпроси, които са в интерес на общността като цяло, и избягва другите.


"Неведнъж студентските протести се използваха като основа, за да се събере критична маса и да бъде насочена към парламента", посочва той и дава за пример 2009 г., когато след студентски протести се стигна до сблъсъци пред парламента. Според Борис тогава не е постигнато нищо от първоначалните искания на протестиращите, а някои са направили политическа кариера.


Той изтъква, че в университета и сега има много хора, които нямат нищо общо със студентството. "В университета, в който аз уча, Йоло Денев и Асен Генов ме канят да напусна. Това е обидно."


Все пак уточнява, че не е готов да отхвърли сегашната окупация с крайни аргументи. "И не сме против окупацията като форма на протест. Това са спекулации. Имаме конкретен проблем с начина, по който беше решено да се направи, и исканията, решени неясно от кого."


Кои са "Призив" и какво не харесват в окупацията на университета

© Велко Ангелов, Капитал


Университетът и политиката


За разлика от критиките на контрапротестиращи, че университетът не е място за политика, от "Призив" са с особено мнение по този въпрос. Организират филмови прожекции, дискусии по теми, които могат да бъдат тълкувани като политически, последната от тях - на антивоенна тематика. "Политиката е много широко понятие и вероятно много от дейностите ни имат политически нюанс", обяснява Борис и добавя, че тъкмо заради това не би обвинил окупаторите, че имат политически амбиции или защитават партийни интереси.


"Аз не обвинявам "Ранобудните студенти", че зад тях стои ГЕРБ или Реформаторският блок. И не търпя критики, че зад "Призив" стои БСП. Не стои. Никой не ми плаща и не получавам благодарствени писма, че ме псуват на двора на университета. И не искам такива писма", продължава той. "Ние ги гледаме по това, което правят. Нямам проблем, че Калин Янакиев е от ДСБ, това не е някаква незаконна терористична организация. Всеки има право да членува, където иска. За мен проблемът с него е, че раздели народа на качество и количество".


По думите му в "Призив" има хора с всякакви политически възгледи - такива, които симпатизират на десни, на леви, на либерални организации. Самият Борис е член на идейно-дискусионен клуб "23 септември", доскоро "движение за съпротива", и през 2010 г. е пребиван два пъти от маскирани младежи с бухалки  по думите му заради политическите му позиции. Казва, че заради това членство "Призив" неведнъж си е патила, въпреки че само той е част от "23 септември".


За да не си изпати организацията отново, двамата с Александър отказват да говорят за политическата ситуация в страната. "Тези вълнения, които виждаме в обществото, започнаха от февруари, а през лятото станаха по-скоро партийни, свързани с конфигурацията във властта. Боричкания. Те са последствие от тежката икономическа криза, в която се намираме", казва Александър и спира дотам. Обяснява, че "Призив" не за първи път се старае да избягва политическите провокации - през февруари в акция срещу покачването на таксите, умишлено избегнали сливане с антиправителствените протести.


"Не сме искали оставката на финансов министър или на министър на образованието", завършва Александър. "Борим се срещу процеси, а не срещу правителства. Политиката може да се смени, когато общността, която стои зад нея, се обедини около някакво становище".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK