© Галъп
Близо половината българи подкрепят студентската окупация, а едва един от десет не е чувал за нея, показва месечният политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" за ноември. Действията на студентите не срещат подкрепата на 39 на сто от българите, а 14 на сто не са сигурни в позицията си.
Окупация, която да не пречи
Според представителното изследване на "Галъп", направено между 31 октомври и 7 ноември, 45 на сто от пълнолетните българи смятат, че зад окупацията на Софийския университет стоят политически сили, а едва 28% не се съгласяват с твърдението. Същевременно 40% мислят, че окупацията е независимо решение на студентите. Почти половината интервюирани определят окупирането на университета като прекалено крайно действие, но 49% намират исканията на протестите за справедливи. Толкова са и българите, които смятат, че студентите имат демократичното право да протестират срещу правителството на Пламен Орешарски по този начин. Повече от две трети са на мнение, че протестиращите студенти не трябва да пречат на останалите да посещават лекции.
Хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС са по-големи привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер, пишат социолозите от "Галъп".
В последните месеци отчитахме стабилизация на нагласите в обществото, но напрежението оставаше и можеше да се очаква обществена мобилизация. С новите протести от последния месец тази мобилизация е факт, каза на пресконференция днес политологът и директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. По думите му българите имат резерви към методите и формата на протест, използвана от студентите, но като цяло данните показват висока подкрепа за исканията им.
Одобрението към кабинета намалява
Симеонов каза още, че всички показатели, които отчитат непопулярност на правителството, отбелязват покачване. Преди декември обаче било рано да се говори за тенденция. Протестите срещу кабинета "Орешарски" вече срещат подкрепата на 49% от българите, докато през октомври делът им е бил 41 на сто. Всеки четвърти заявява готовност да се включи в протест срещу кабинета. "Контрапротестът" в подкрепа на правителството среща одобрението на една четвърт от интервюираните, а цели 61% не го одобряват. През миналия месец делът на противниците на контрапротестите е бил 56 на сто. Данните са от началото на ноември и не обхващат партийните митинги в края на миналата седмица.
По равно са интервюираните, които смятат, че предсрочни парламентарни избори са необходими, и тези на противоположното мнение - по 42 на сто. Близо половината българи мислят, че правителството на Пламен Орешарски трябва да подаде оставка, а 37% искат то да се задържи. Преди месец двете групи са били с равен дял - 41 на сто. Цели 65% от интервюираните нямат доверие в правителството, а едва една четвърт му вярват.
Все повече са българите, които смятат, че страната като цяло отива към по-лошо - през ноември те са 72% от интервюираните, най-голям дял от началото на века. Оптимисти за развитието на страната са едва 14%. Ако това стане тенденция, ще станем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам, коментира Симеонов.
Доверието в президента продължава да спада
Тенденцията от лятото доверието в президента Росен Плевнелиев да намалява се запазва и през този месец, отчитат социолозите. Едва 30% вярват на държавния глава срещу 58 на сто на обратната позиция. Толкова ниски стойности от "Галъп" не са отчитали в двата президентски мандата на Георги Първанов (2002 - 2012 г.).
Президентът стана жертва на "престрелката" между политическите сили, обясни данните Първан Симеонов. Той посочи, че срещу Плевнелиев седмици и дори месеци наред е имало сериозна атака. Същевременно държавният глава е бил припознат като ответник на гнева на "контрапротестиращите".
Симеонов повтори и тезата си от предишните месеци, че всеки път, в който президентът се намеси активно в политическия дебат, доверието в него намалява. Така било и по времето, в което Георги Първанов обявил създаването на движението си АБВ.
Политологът уточни, че острото противопоставяне в политическия елит не е толкова силно в обществото, тъй като хората по-скоро изпитват недоумение какво се случва. Така, ако престрелката продължава с тази интензивност, със същата интензивност ще расте и отдалечаването на политическия елит от обществото, което пък ще отвори ниша за крайни популистки формации.
© Галъп
Бареков и Реформаторският блок - все по-разпознаваеми
Ако изборите са днес, за БСП биха гласували 21.4 на сто от всички интервюирани, или с около процент по-малко от миналия месец. Подкрепата за ГЕРБ също намалява с толкова - за партията на Бойко Борисов през ноември биха гласували 18.1 на сто.
Ръст от един процент в данните на "Галъп" отбелязва "Атака" - от 1.4 на сто през октомври до 2.4% месец по-късно. Малко под 40% са заявили, че няма да гласуват.
За партии от Реформаторския блок биха гласували близо 7 на сто от интервюираните. Социолозите обаче уточняват, че такава коалиция няма и отбелязаният дял обхваща подкрепата и за отделните партии в обединението. Около 2% са онези, посочили директно блока.
За партия на бившия телевизионен водещ Николай Бареков биха гласували 1.6% при 0.7 на сто през предишните два месеца. В проучването на "Галъп" партията носи условно името на движението на Бареков - "България без цензура".
Редовното изследване на "Галъп интернешънъл" е изготвено от 31 октомври до 7 ноември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл"® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.
