Срещата на президента с гражданите за медиите: Известната диагноза и спешните решения

Третият дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите"

© Красимир Юскеселиев

Третият дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите"



Рестарт на регулацията и саморегулацията на медиите, нуждата от единен етичен кодекс, който да се спазва от всички, спазване на законовите изисквания за обявяване на собствеността на медиите в началото на всяка година, спиране на тенденцията за налагане на езика на омразата, разпределянето на европейски и държавни пари за медии. Това са част от темите, които бяха преговорени на дискусия с граждани "Какво бъдеще за медиите?", организирана по инициатива на президента Росен Плевнелиев.


Обективната, обществено ангажираната и отговорна журналистика е фундамент на демокрацията, заяви при откриването й държавният глава. По думите му журналистиката има мисионерско значение за всяка демократична държава. Тя обаче може да бъде катализатор за демократично развитие, но и да изиграе обратната роля - когато медиите страдат от неясни зависимости, отбеляза той.


"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че не подлежат на критика. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото се използва за уронване на репутацията и на опонента - неговият глас има право да бъде чут не по-малко от този на приятеля", коментира държавният глава. Отбеляза и драстичния спад в позициите на страната ни в международните класации за свободата на словото и качеството на медийното съдържание - от 70-о през 2010 г. до 87-о място сега в класацията на "Репортери без граници". 




Държавният глава постави проблема за стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда, която обаче не трябва да се изчерпва с използването на публичния ресурс, включително от европейските структурни инструменти. "Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние на властимащите върху медиите и тяхната редакционна политика. За да работи системата, трябва да има фокус върху прозрачността на собствеността и дистрибуцията, защита срещу клеветата, както и срещу натиск върху журналистите", заяви президентът. 


"Медиите не са просто бизнес с информация, а средство за влияние, а частният монопол не е по-малко опасен от държавния", коментира още Росен Плевнелиев, който се обяви за прозрачност не само на издателската, но и на разпространителската дейност.


Президентът призова още Етичният кодекс на българските медии не само да се чете, но и да се спазва. "Плурализмът и свободата на словото са проблемни не само за България, но и за други европейски страни. Надявам се, че изводите от дискусията ще имат важно значение за преодоляването им", каза още  Плевнелиев.


Всяка власт става добра, като я критикуваш


Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов очерта три проблема пред медиите. Първият от тях е липсата на прагове на концентрация. "Монополист" е по-скоро персонална обида, отколкото почиваща на закона норма, посочи той. Лозанов отбеляза като проблем и зависимостта на журналистите от собствениците на медиите, за чието решаване според него е нужен силен, мощен синдикат.


Лозанов акцентира и на загубения рефлекс на гилдията да критикува властта. Няма добра власт, тя става добра, като я критикуваш, каза той. За езика на омразата призова прокуратурата да си свърши работата по Наказателния кодекс.


Преподавателят по медийно право Нели Огнянова коментира, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Тя отправи три предложения за регулация –  финансирането с публични ресурси, конкуренцията в сектора и възможност журналистиката да се защити сама. Президентът напомни, че в края на ноември изтичат 6-те месеца за държавните пари в частни банки, а все още няма правителствено решение по въпроса.


Медийният експерт Орлин Спасов пък коментира, че липсва политическа и медийна воля за промяна. Нямаме знаци за готовност нещо да се промени към по-добро, каза той. И добави, че първите крачки към това са рестарт на регулацията и саморегулацията на медиите.


Един етичен кодекс за всички


Председателят на Етичната комисия по електронните медии Кирил Вълчев обяви, че научава за втора етична комисия, и призова за съгласие, че няма две етики в медиите. В дискусията се чуха мнения кодексът да бъде подписван не само от издатели, но и от журналисти.


Журналистът от радио "Свободна Европа", а сега член на комисията по досиетата Екатерина Бончева напомни, че още при приемането на Етичния кодекс го е нарекла празен лист хартия, което се доказвало и днес.


На финала държавният глава призова медиите да се постигнат съгласие за прилагането на един Етичен кодекс от всички медии. "Медиите да търсят и да говорят истината, защото истината не може да раздели нацията", апелира Росен Плевнелиев.


От заплаха за националната сигурност до нуждата от "санитарен кордон"


Борис Ваклинов от "Господари на ефира" обяви, че медийната среда е заплаха за националната сигурност, защото една медийна империя се разраства непрекъснато, разпространяват се откровени лъжи, манипулации и дезинформации с цел разчистване на корпоративни и икономически сметки. Журналистът Ралица Ковачева постави въпроса за това възможно ли е една партия да си има телевизия, като "Атака" и движението "България без цензура".


Иван Бедров коментира, че никога в последните 23 години никога медиите не са били превръщани толкова масово в бухалки и се използват за разчистване на сметки срещу политически, бизнес и обществени противници. Той призова за санитарен кордон - политици, общественици, хора на изкуството, актьори, музиканти да спрат да дават интервюта за тези медии и да спрат да ги четат. Ако имаме сили като общество да направим това - добре, ако нямаме - значи това си заслужаваме, коментира той.


Представители на "Протестна мрежа" (виж карето долу) и "Ранобудните студенти" се включиха в дискусията, обезпокоени от това, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. "Медиите се превръщат в средство за компроматна война и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно параван на властимащите", заявиха от "Ранобудните студенти". Според тях през последните години сме свидетели на показване на медийната свобода чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим.


Те посочиха, че БНТ в разгара на протестите през лятото беше принудена да излъчва всички пленарни заседания и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на конституцията и основни човешки права, се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".



"Протестна мрежа" считаме, че състоянието на медийния пазар в България е напълно неприемливо. Системните опити за намеса от страна на политици в определяне на медийното съдържание и политика както на обществените, така и на търговските медии е белег на съвсем друг тип политически режими, нямащи нищо общо с демокрацията и ролята на медиите като "четвърта власт".


"Съзнаваме, че медиите по много въпроси трябва да се саморегулират, но и държавата следва чрез своите възможности да гарантира свободата на изразяване, свободното и независимо развитие на българските медии и медиен пазар като:


1. Постави изисквания за пълна прозрачност на собствеността и контрола върху медиите и свързаните с комуникациите и медийното разпространение бизнеси до ниво физически лица;


2. Постави ефективни законови и регулаторни прегради пред застрашаващата плурализма концентрация на медийната собственост;


3. Регулира и "вертикалната свързаност" между собственици на рекламни, пиар, социологически и др. комуникационни агенции, медия шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пийпълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии;


4. Осъществи ефективен контрол върху проведените конкурси за мултиплекси, изпълнението на регулаторните актове в сферата на електронните медии, финансирането на медиите с публичен ресурс, спазването на трудовото и данъчно законодателство, Закона за авторското и сродните му права и др.;


5. Предостави дейността и управлението на комуникационните бюджети по европейски и други комуникационни програми, ползващи обществен ресурс на независим орган, който да осъществява конкурсите и тяхното разпределение при ясни критерии за целеполагане, прозрачност и ефективност на изразходването им;


6. Създаде публичен регистър на собствениците на медии, комуникационни агенции, мултиплекси, разпространителски фирми, пийпълметрични компании, медия шопове, в който да бъдат оповестени не само собствеността до физическо лице, но и източниците на финансиране, годишните отчети и др.


ПМ смята, че решаването на тези задачи ще допринесе за хармоничното развитие на медийния, комуникационния, разпространителския и рекламния пазар и обезпечаването на прозрачност на дейността, което ще доведе до това, България не само да промени в позитивна посока мястото, на което се намира в международните класации, но и ще защити ефективно правата и интересите на българските граждани и развитието на едно демократично и правово общество.


Наред с това премахването на всякакви нерегламентирани връзки, форми на влияние, злоупотреба и задкулисие в отношенията политика – бизнес – медии за нас е неизменна част от операция "Чисти ръце", не под формата на популистки декларации, а като реални и измерими действия!

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK