Изследване на образованието у нас: Бедност плюс липса на знания равно на бедност прим

Изследване на образованието у нас: Бедност плюс липса на знания равно на бедност прим

© Цветелина Белутова, Капитал



Бедността създава лошо образовани граждани, а липсата на знания води до крах в икономическото развитие на страната. Тази зависимост е валидна за България според резултатите от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които показват, че лошите знания по математика на 22.3% от учениците между 15 и 16 години у нас се дължат на влиянието на техния семеен произход и на социално-икономическата среда.


За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 1176 гласа

  1. С по-практично образование. (16.92%)
  2. С повече нови технологии в обучението. (5.10%)
  3. Родителите да са по-ангажирани. (7.99%)
  4. С комбинация от трите. (57.91%)
  5. Като не ходят на училище. (6.72%)
  6. Друго. (5.36%)

Лоши резултати


В представените днес резултати се вижда, че близо 44% от участниците в изследването - основно деветокласници, умеят само елементарни изчисления по математика, т.е. могат да смятат или да използват формули, но не и да анализират получените данни и да прилагат знанията си в житейски ситуации, което ги прави функционално неграмотни. Част от тях умеят още по-малко, например да сравнят пътя на придвижване с две различни превозни средства.




Притеснителни са данните, че над 20 на сто от деветокласниците трудно четат и осмислят съдържанието на текст. От тях 8 на сто не се справят и с най-елементарни задачи по четене, а останалите 12.8 на сто могат да разберат само кратък текст в познат стил и съдържание, придружен с картинки. Не са по-добри и резултатите от задачите по природни науки, където над 14 на сто не са успели да отговорят правилно дали дали се натрупват мазнини в човешкия организъм по време на физически упражнения.


И при трите компонента България е в дъното на класацията. Въпреки малко по-добрите резултати страната запазва позициите си спрямо 2009 г., когато се проведе предходното изследване PISA.


Просперитетът утре


"Просперитетът на едно общество утре, днес се намира в класната стая", заяви днес по време на представянето на резултатите Светла Петрова - координатор на изследването PISA у нас. Според нея България е сред страните, за които има съмнения за качеството на образованието заради силно влияние на лошата социално-икономическа среда. "Образованието на ученика у нас е силно обвързано с образователния ценз на родителя, както и неговото професионално развитие и оттам доходи", каза още Петрова.


Такава пряка връзка не може да бъде отнесена към всички останали 64 държави, които участват в изследването. Това се дължи на достъпа до образование, който в някои страни не се влияе толкова много от социално-икономическата и семейната среда.


Изследване на образованието у нас: Бедност плюс липса на знания равно на бедност прим

© Цветелина Белутова, Капитал


И броят книги у дома има значение


Изследването показва, че у нас най-силно влияние за образованието на детето оказват професионалният статус на родителите и броят на книги в дома на ученика. При сравнение на средния резултат по математика, четене и природни науки с броя книги се вижда пряка зависимост, пише в резултатите.


Данните показват, че при ученици с поне един безработен родител рискът да имат по-слаби резултати е 1.6 пъти по-голям от работещите семейства, пише в доклада на изследването. Резултатите по математика на учениците, за които българският език е майчин, са със средно 75 точки по-високи от тези на останалите, пише още в доклада към изследването.


Изводът е, че лошата социално-икономическа среда води до задълбочаване на проблемите в образователната система.


Изследване на образованието у нас: Бедност плюс липса на знания равно на бедност прим

© Цветелина Белутова, Капитал


Водачите в класацията


С най-добри резултати отново са учениците от бързоразвиващи се азиатски държави - Шанхай - Китай, Сингапур, Хонконг - Китай, Корея... Над средното ниво са и много от страните в Западна Европа, а рязко покачване на събраните точки има при естонските и полските ученици.


Светла Петрова заяви, че добрите резултати не винаги се дължат на по-голям брой учебни часове, а на самообучението извън клас и доброто преподаване в час. Зам.-министърът на образованието Атанаска Тенева посочи, че има значение какво, как и колко се преподава. Важно е и навлизането на интерактивни методи на преподаване.


Тепърва ще бъде направен пълен анализ на резултатите от изследването, за да се набележат мерки за подобрение на образованието у нас. Тенева заяви, че засега със сигурност ще се върви към поетапно връщане на целодневното училищно обучение. В момента то е само до 4-ти клас.


Следващото изследване ще се проведе през 2015 г.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK