Миглена Николчина, преподавател в СУ: Когато политическият език е беден, действията са крайни

Проф. Миглена Николчина

© Георги Кожухаров

Проф. Миглена Николчина



Проф. Миглена Николчина ръководи катедра "Теория на литературата" в Софийския университет. Литературен критик, писател, поетеса, през 90-те години е главен редактор на "Литературен вестник".


В теоретичната си книга от 2012 г. "Изгубените еднорози на революцията" тя разказва за многообразието от семинари, възникнали през 80-те години в Софийския университет. "Дори да не можем да твърдим, че семинарът събаря тоталитарния режим (...), със сигурност можем да кажем, че семинарът се появява като най-очебиен симптом за приближаващата му кончина в България", пише проф. Николчина.


Пишете за културата на семинара от края на 70-те и началото на 80-те години и връзката ѝ със смяната на политическия режим в България. Какво представлява семинарната култура?




- Аз я заварих в началото на 80-те години, когато през 1980 г. постъпих на работа в Софийския университет не като преподавател, а като специалист. И попаднах в една фантастична среда. Тръгна се от съвсем затворени, елитарни семинари, но дори и те в годините преди това са били забранявани. Те не бяха с цел студентите да получават оценка, не бяха включени в учебната програма, бяха извънкласни. Използвахме университетски помещения. Имаше един много голям кабинет в Ректората - 62-ри, сега е разделен на две, ползвахме и свободни аудиторни зали, но често пъти разговорите продължаваха в частни домове.


Аз виждам в това явление трансформация на онова, което в края на 50-те години преводачът Цветан Стоянов нарича "хубавите разговори". Самият Стоянов е прочут майстор на хубавите разговори, водени тогава не в университетските аудитории, а в кафенета и частни домове. В онези години обаче и кафенета са били затваряни - появява се кафене, а когато стане прекалено популярно място за събиране на интелектуалци, го затварят. Съществената разлика е, че тогава все още става дума за частни разговори, те нямат този полуофициален статут, който от началото на 80-те години започнаха да имат нашите семинари. Така че важният нов момент е завоюването на институционални пространства за свободно говорене.


И така семинарът стъпи на този терен. В началото представляваше чистата радост от това да можеш да говориш свободно това, което мислиш, в среда, която се отнася с интерес, така че да се получи дебат. Разбира се, винаги сме знаели, че има "слушалки", и това се потвърди по-късно. Доскоро бяхме забравили името на един от десетките семинари от онези години - "Лице и маска". Припомни ни го донос, открит от колега в архивите.


Семинарите бяха много и твърде разнообразни по тематика, повечето сме ги забравили. Много малко се записваше и оставаше като документ, и то по същата причина - всеки, който много пишеше, изглеждаше подозрителен. Нямаше и много записващи устройства.


Разбира се, тогава нямаше и замисъл да събаряме режима. Той изглеждаше много силен, много непоклатим. Целта ни по-скоро беше максимално да не съучастваме в него и да отворим в сърцето на принудата пространство на духовна свобода. Мисля, че това беше първоначалната идея.


В кой момент семинарите добиват политическо значение?


- Трудно е да се посочи конкретен момент. С идването на Горбачов във втората половина на 80-те години семинарите започнаха да се преливат във форми с по-откровена политическа платформа.


В основата им работеше нагон за събиране в големи групи, а режимът мрази големите групи. Историята му може да бъде разказана като разбиване на такива групи - на творци, на хора от някаква по-единна общност.


А 80-те години минаха под знака на събирането на все повече хора на едно място по един или друг повод, понякога доста необичаен. В книгата си съм описала един семинар по математическа логика, който пълнеше 272-ра аудитория на университета - 500 души! Пълно! Дори не помня какво са ни говорили, то си беше неразбираемо за повечето от нас, очевидно същественото беше да сме там, заедно.


Не беше нужно, ако семинарът се води от един човек, фигурата да е революционна. Исак Паси, една сложна фигура от онова време, се бореше винаги за това някакви забранени западни мислители най-после да бъдат разрешени на български - Ницше, Киркегор, Фройд… Направи семинар върху тях, който започна в съвсем малка зала, превърна се в сензация и също премина в една от най-големите аудитории, 65-а или 272-ра.


Т.е. това да сме заедно, независимо какво се обсъжда, беше нещо като инстинкт, като неосъзнат импулс. И така от един момент нататък се появиха образувания като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, които имаха по-политически характер, и започнаха да се преливат в откровено политически действия - дойде времето и на екологичните протести в Русе, на подписките и в крайна сметка на уличните действия.


Твърдите, че именно диалогът, който съпровожда семинарната култура, позволява съжителството на разнообразни гледни точки и така тя се оказва ключова за разпадането на тоталитарния режим?


- Тезата ми е, че режим като предишния не би могъл да съжителства с диалога и разноречието. Принципът на режима беше, че има една истина и един език на тази истина. Отклоняването от този език се наказваше - както знаем, хора са били пращани в лагери дори само за разказване на вицове. Това беше залогът на семинарната епоха - хора с много различни виждания си говореха на различни езици, които не съвпадаха с официалния. Чрез семинара въвеждахме контрабандно, така да се каже, практикуването на свобода на словото и на обществен дебат.


Сега виждам колко хора са забравили за идеологическия натиск, който беше неотменна черта на соца. Забравени са дори всекидневните битови несгоди. Днес из "Фейсбук" се размотаваше една снимка на хора на опашка за банани. Километрична. И отново видях тези мрачно облечени хора, сивотата на фасадите. Странно е колко бързо се забрави това.


Докато предишният режим не можеше да се съчетае със съществуването на много разнообразни представи за истината, при това произведени в диалог, сегашната ситуация чудесно се справя с такова многообразие и тъкмо това е проблемът. Проблемът е с разпадането на отделни общности - образно казано, всеки остава в своята фейсбук група. На практика изчистваме онези, които мислят различно, и се събираме само със сходните на нас.


Т.е. многообразието, несъвместимо с тоталитарния режим, не може да пребори криза като тази, в която в момента живеем.


- Да. Имаме реален проблем и той не е само български, глобален е. Как да се търсят пътища, когато всяко мнение е възможно и всеки твърди, че е прав. Често изпадаме в такива ситуации - "това е моето мнение и аз ще го отстоявам до край". Е, какъв диалог ще има, ако липсва теоретичната възможност да промениш позицията си поради аргументи, които са се оказали по-силни от твоите? Липсва идеята, че може би едно мнение е по-добро от друго. И че истински продуктивното поведение е да видим в дебат и спор кое все пак ще надделее и ако трябва, да се откажем от своето. Не можем винаги да изхождаме от позицията, че нашето мнение е свещено просто защото е наше.


Оттам произхожда един дълбинен проблем - с едни и същи думи може едната страна да казва истината, а другата да лъже. Как да направим тази разлика? И кои думи да използваме?


Има ли решение този проблем?


- Мисля, че трябва да се преборим с тенденцията към редукция, към прекомерно опростяване. Към искането много бързо, ясно и просто всичко да се реши. Това искане произтича отчасти от характера на медиите в съвременната епоха.


Трябва да направим опит за връщане към сложното мислене и сложното изразяване. Може би защото станахме твърде много, може би заради факта, че сме заринати от информация, може би поради спад в средното ниво на образованост, фактът е, че се появява нагласата всичко да се каже по-просто, по-бързо, с по-малко думи. А човекът не е просто същество, проблемите му и задачите му не са прости, индивидът не е просто скроен. Той е сложен.


Другата посока на решение не ме привлича, но е факт. След като езикът не може да го каже, казва го актът, екстремното действие. Пример са самозапалванията в България в началото на годината - краен акт, който произхожда от невъзможността да се артикулира политически ясно една позиция. Ако имаше ясно артикулирано представителство на насъбраното недоволство, сигурно не би се стигнало до тези символни, крайни действия.


При нас днес по фатален начин се припокриват две тенденции със съвършено различен произход и характер. Едната е продукт на систематичното и мрачно оклеветяване и очерняне на политиците и политическото през десетилетията след промяната. Не мога да приема, че всички, които са ни управлявали, са били корумпирани и недостойни, това просто няма как да бъде вярно. Но тази представа беше систематично и последователно налагана от медиите. Другата е част от нови утопични веяния - за пряка демокрация, която да бъде направена възможна от новите технологии. Тя не е възможна днес и ако някога стане възможна, сигурно ще е с цената машините да решават вместо нас.


Съчетаването на тези две тенденции, които провалят днес усилията за преформулиране на политическото пространство, може да има катастрофални резултати.


Това е липсата на политически език, която идва от липсата на представителство.


- И двете вървят заедно, трудно е да се каже кое предхожда другото. Но го виждаме много ясно не само в България. Просто в България имаме уголемени, по-крайно представени проблемите на съвременната епоха. Друг е въпросът, че има страни, които от няколко века съществуват относително спокойно в социално равновесие и се справят с по-дребни драми. Докато ние тук постоянно се разтърсваме от проблеми, които всеки път искаме да започваме отначало.


Казвате, че в онези години е имало желание хората да се събират заедно, в групи. Много хора смятат, че и в момента има усещане за липса на общност.


- Това е и въпрос на усилие. Трябва да има хора с енергията и визията как да го направят. Едно време на майтап ги наричахме "шамани". В момента обаче има твърде много негативизъм спрямо всеки индивид, който "изскочи" от общия фон - проправят си път само безобразни популисти.


Смятате ли, че последната година показва желание за промяна, което преди не е съществувало?


- Наблюдаваме чист младежки порив. Протестите показват свежест, желание за промяна и изисквания, които никога не са поставяни с такава яснота. Искането за морал никога преди не е било толкова категорично и е много важно.


Но има много натрупани липси, които водят до тази бедност на политическия език, за която говорихме. От едната страна стоят отломки от рухналата утопия от комунизма, несмлени остатъци от миналото. Неразбрани, изгубили контекста си, останали във вид на случайни фрагменти, подобни на разпаднал се ръкопис. Това е носталгията към предишния режим. Говори се за всичко лошо, натрупано през последните 25 години, а се забравят проблемите от предишните 45, които последните 25 се опитваха да решат - наистина се опитваха, каквито и провали да е имало в тези опити. Ако не разберем сложността на задачите, които промяната трябваше да реши, няма как да предложим решения, които да са по-успешни.


От другата страна стои това, което вече описах, непрестанните мрачни и цинични послания на големите медии. Тази есен ни гостуваха японски учени, които изнесоха лекции, осмислящи бедствието във Фукушима, отнесло за няколко секунди 15 000 жертви. Един от гостите попита аудиторията: каква е вашата национална представа за катастрофа. Би трябвало да признаем, че нямаме в историята си аналог на Фукушима, а се усещаме сякаш подобна катастрофа се разиграва всеки ден. Все трябва да се случвали и добри неща от време на време през изминалите десетилетия! Имало е добри събития, достойни хора. Но те не бяха отразявани и това отрови българското общество.


Тези два проблема, с недоразбраните отломки от старата рухнала утопия и с развитието на медийния език след 1989 г., съществуват заедно в странна амалгама. Като добавим утопията за пряка демокрация, без представителство, ще добием представа за проблемите, които на принципно и теоретично ниво би трябвало да решават съвременните протести.


Разбира се, има и нов, най-тревожен момент - през всичките досегашни управления на БСП все още там имаше хора, които се чувстваха задължени управленската им платформа да има политически смисъл. Сегашните не се чувстват задължени към нищо, освен да имат полиция. Ако те имаха елементарно чувство за човешко достойнство, идеологически и политически ангажимент, отдавна щяха да са се отказали да управляват в такава безпринципна комбинация - уж левите събрани с най-крайно десни и етническа партия в единодействие с расистка партия.


Ако вината на медийния език е толкова голяма, може ли да се търси и вина в академичния елит заради отказа му да участва в обществения живот?


- Който се намеси активно, го направиха на маймуна! И това може да се проследи конкретно и биографично, ако някой иска да си направи труда да помни. В началото имаше доста интелектуалци, които направиха такъв опит, но те бяха смляни, съсипани. Така се появи тезата, че всички политици са гадни. А кой почтен човек ще се съгласи да стане политик, ако общественото мнение е, че всеки политик е негодник? Това е самоубийствена обществена нагласа.


Така стана и с интелектуалците. Бяха направени на маскари, според прочутата максима на Бай Ганю! И аз съм сигурна, че в голяма част от случаите това не е тяхна вина. Но не е само това причината, че мнозина останахме, така да се кажем на локални фронтове. За мен такава битка беше "Литературен вестник", той още съществува. Вероятно го четат 300 души, но и това, че го има, е постижение. Тук обаче трябва да попитаме - защо и как литературата се оказа "локален", маргинален фронт?


А каква може да е ролята на интелектуалците сега?


- Не сме се отказали. Някои мои колеги изгубиха търпение и взеха страна, появиха се в публичното пространство. И медиите ги забелязаха… с всички произтичащи от това последствия.


Но скорошен изход от настоящата криза не виждам. Ситуацията ми се вижда патова, защото липсва елементарно приличие в политиката и ние улесняваме това, като смятаме, че политиката е принципно кална дейност. Трябва не да бълваме ругатни против политиците въобще, а да създадем обществени нагласи, които да подкрепят влизането на почтени хора в политиката.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Но скорошен изход от настоящата криза не виждам. Ситуацията ми се вижда патова, защото липсва елементарно приличие в политиката и ние улесняваме това, като смятаме, че политиката е принципно кална дейност. Трябва не да бълваме ругатни против политиците въобще, а да създадем обществени нагласи, които да подкрепят влизането на почтени хора в политиката.


    ...и бих допълнила,че партиите трябва да престанат да съскат и да "бълват" змии и гущери една срещу друга,защото те дават тона за ругателство срещу политиците.разбира се и платените им медии-също!а ,това за почтените политици вече е проблем и на нас избирателите, и на изборния кодекс.

  2. 2 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 840 Неутрално

    Сигурно е много интересна личност. Интервюто ми хареса.
    Г-н Оков,браво!

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  3. 3 Профил на m_and_n
    *****
    Неутрално

    Опасявам се, че и в края на 2013 г. проф.Николчина не прави разлика между интелектуалец и руския термин "интелигент". Интелигенти в България винаги е имало в излишък, но интелектуалци - крайно недостатъчно, а днес явно са истинки бели врани. (Интелектуалец, под чиято забранена сянка са били 80-те години на теорията на литературата в СУ, е бил напр. проф.Никола Георгиев, тогава обречен от властта да е вечният доцент.) Затова не е странно, че политическият език днес не бил доформулиран. Псевдоинтелектуалци - калпав език.

  4. 4 Профил на Гневник
    Гневник
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Миглена Николчина, преподавателите в СУ станаха политици алчни за власт и пари до мозъка на костите си. А компрометираните политици станаха преподаватели и не само в училищата и университетите, но и в домовете, бе насадено само зло.
    Иван Вазов говореше за духовните семена -
    ...Зная сеячи и други във нивата -
    в другата нива у нас:
    там ще поникне трънакът, копривата,
    не позлатеният клас.
    Гнило е семето в почвата плодната,
    дето го пръскат они,
    плодове грозни ще бликнат в народната
    нивица, грозни злини.
    Хранят с отрова това поколение,
    с дело, с примери и с реч...
    Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
    жънем го даже ний веч...

  5. 5 Профил на marquis
    marquis
    Рейтинг: 572 Неутрално

    За онези години е най-точна репликата от "древен" филм - Роднина - милиционер, роднина - милиционер.
    Днес е трудно да се определи поредността, но нещата не са по-различни, само милиционерът от ДС е подменен с проект-фондация, а роднината с неграмотен висшист.

    "Vernunft wird unsinn, wohltat plage."
  6. 6 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1188 Неутрално

    Колкото повече говорим за морал,диалог,чуваемост,толкова повече ги игнорираме в желанието си да наложим своето виждане,своята воля,макар те да са идея на някакво,самоопределило се за елит малцинство,грубо нарушавайки демократичните принципи.

  7. 7 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2424 Разстроено

    Купените медии направиха така,че всички да са еднакво оплюти.Ченгета -журналисти говорят за морал!Лошото е,че хората четат и гледат тези парцало безкритично.

  8. 8 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 572 Неутрално

    "Трябва не да бълваме ругатни против политиците въобще, а да създадем обществени нагласи, които да подкрепят влизането на почтени хора в политиката."
    цитат от статията.

    И без комунистически престъпници, допринесли за ограбването на нацията и предателството към държавата!

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  9. 9 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 726 Весело

    Миглена Н. е права основно за едно - ситуоцията е патова, хубаво е, че някой най-накрая го забеляза, защото Дн. и Реформаторски блок (не особено популярен сред студентите) не го. Иначе сложното говорене не виждам как ще я реши, но може да бъде един по-приятен или изискан начин за прекарване на времето :Д какво друго? Само дето аз не съм убедена, че сложното говорене на чашка, както го практикуват някои може да променя същностно нещата, понеже не е по-различно от Драгановото къркане из университетските зали. Дано Миглена Н. няма предвид практикуването на нещо подобно, защото не съм сигурна пияните интелектуалски глави, че могат да "родят" нещо, всъщност УБЕДЕНА съм, че не са.

    Иначе докато пият и псуват властта, макар и сложно, и интелектуално, и си навъртат на пръста Бай Ганьо, поради липса на други близки до алкохолните им преживявания теми, явно нито могат да си припомнят, нито могат да си представят нещо друго произтичащо от вече станалото им чуждо (на високата им сложна култура) село, а именно юнаците и юначното, но

  10. 10 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 726 Неутрално

    [quote#8:"glas"] а да създадем обществени нагласи, които да подкрепят влизането на почтени хора в политиката[/quote]
    Какво значи почтени хора? Сигурно хубавицата Николчина има предвид себе си.

  11. 11 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 726 Весело

    До коментар [#10] от "Каишков - Гласът на Америка":

    себе си да, но мъжа си едва ли :Д но то возенето в мерцедес не пречи на приятните приказки, така че склонна съм да й повярвам... почти. важното е, че вкупом са се о-различили от Бай ти Ганя

  12. 12 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Такава простащина! Няма никаква истина в написаното. Семинарите на Николчина бяха снобизъм на основата на руския структурализъм. Истинските четящите бяхме в Народната библиотека и четяхме американската литературна теория. Да ти говорят, че седянките направили промяната - ама каква простащина!

  13. 13 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    "Сложното говорене" значи и сложно и нюансирано възприятие на ситуацията. В момента може да имаш сложен и многопластов въпрос и да изникне някой "експерт" и за нула време в ефир да докаже, че всъщност позицията ти е объркана, безцелна, неразумна, не съдържа ясни искания.

    Думата "ясни" грешно се заменя с "прости". Понякога за да сме ясни, не може да сме и с прост изказ и възприятие.

    Но модерният навик убива търпението за фино и сложно възприятие. Свикнали сме, че всичко става стандартизирано, по модел, по програма...и не се търси творческо решение.

  14. 14 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 514 Неутрално

    свестен, умен и отворен човек - преподавала ми е и сме говорили на много теми - не говори глупости, нито пък е затворена в структурализма, както някакъв неграмотен колега по-горе се е изказал

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  15. 15 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Защо трябва всички да са идиоти, както при комунизма? Защо трябва да се вярва, че приказките свалят режими и поддържат съзнанието? Не! Това са същите приказки на онази номенклатура, каквато е и сегашната от т.нар. литературен институт. Не богатият политически език, а хората с идеи за смисленост и ценности ще променят България, ако не е вече късно. Такива, които приказват патетични нелепици като Николчина винаги ще има. Тях следващото поколение ще отрече и ще им се подиграва.

  16. 16 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#14] от "hhhuuunnnn":

    Това беше мярката им за 'дисидентство". Руската структурална школа. След промените започнаха да четат текстове, вече овехтели с 20 години (Дерида), които много мои колеги, владеещи по 3 езика бяха прочели още в юношеската си възраст. Това е. Тези ще бъдат номенклатурите (Николчина започнала работа в СУ в 80-а година, в най-силния брежневизъм и слушала лекции, от които нищо не разбирала), те ще са и дисидентите. Да не говорим за онова недоразумение Амелия Личева, общински съветник не знам колко си мандата, разбираща от прозодия и от борба с бездомни кучета и канализация).

  17. 17 Профил на джендър NATO generals
    джендър NATO generals
    Рейтинг: 932 Неутрално

    Когато олигархията и десните партии са в облаците, а мнозинството от хората едвам свързват двата края!
    Тогава ни наводняват с празнословие и високопарство, за да не стане реч за истинските проблеми на хората по земята! Не онези в облаците, а тези по земята!

    Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток
  18. 18 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#17] от "Диверсификация на корупцията и излишните проекти":

    И си измисляш лична история, личен дискурс, за да преживяваш ужаса на мизерията и профанщината. Но защо ни продават личните истории също трябва да се запитаме. Защо ни продават кича на Георги Гопсодинов, защо ни пробутват захаросани празнословия на пишман "литературоведи" и поети... Горките 300 човека, които ги четат!

  19. 19 Профил на Васик
    Васик
    Рейтинг: 587 Неутрално

    Отново възкръсва легендата на антикомунизма - нямаше банани (портокали). Липсата на банани (портокали) беше гвоздеят на програмата десетилетия наред. Всеки истински антикомунист беше длъжен да разобличава липсата на банани (портокали) денем и нощем, за да се докаже мерзката същност на соца. Дори университетската преподавателка е потресена не от липсата на Киркегор и Ницше, а от опашките за банани. Впрочем аз не мога да се сетя някой да е забранявал превеждането на Киркегор, Ницше и Фройд. Друг въпрос е кой е имал таланта да ги преведе.

  20. 20 Профил на Васик
    Васик
    Рейтинг: 587 Неутрално

    На мен все пак не ми стана ясно - на коя революция са били тези еднорози, понеже аз не знам на 10 ноември да е имало революция, поне в България. Пък ако е имало революция, кои ли ще са революционерите?

  21. 21 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Показателно за несъстоятелността на българската интелигенция, т.нар хуманитаристи.
    Пример: ние нямаме, според Николчина, национална катастрофа.
    а се държим така, сякаш има. Напротив, има и тя се нарича комунизъм, този комунизъм, който продължава да измъчва българите със същите лица и същите комунистически родове.
    Напротив, има, националната катастрофа беше и Чернобил, за който комунистическата нменклатура се изпокри и излъга народа. Някой от великите "хуманитаристи" от "кръжоците" надигна ли глас поради този факт? Не. Само фалш?
    Езикът на медиите бил агресивен. Нали са интелектуалци от кръжозите, защо не направиха своя медия, която да е с друг език? Нали имат Литературен вестник? Какво в него е публикувано в името на това, което желае да чете "професорката"? Нищо, само празни приказки.

  22. 22 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2044 Неутрално

    [quote#13:"lil_alex"]Отговор
    "Сложното говорене" значи и сложно и нюансирано възприятие на ситуацията. В момента може да имаш сложен и многопластов въпрос и да изникне някой "експерт" и за нула време в ефир да докаже, че всъщност позицията ти е объркана, безцелна, неразумна, не съдържа ясни искания. [/quote]
    Уви, не значи. В България е пълно със сложно говорещи псевдоинтелектуалци, верни на Татовите призиви за снижаване и радетели на премъдрото "преклонената главя сабя не я сече." Липсата на "сложно и нюансирано възприятие" в мозъците им се вижда най-вече в това, че забравят продължението на поговорката: "но ярем тегли." Нямам предвид Николчина.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  23. 23 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Хахаха, пропуснах. Исак паси направил семинари за Ницше, Киркегор и Фройд.... що за подборка.
    Ами точно това е рабфак културата, която просвещава работническата класа, без да дава смисъл на знанието. Който е чел Исак паси, знае, че каквото пише за Паскал, това е и за Фройд. Думи без смисъл, добре навързани като за "наръчник на агитатора". Такава култура не създава елити, тя създава полуфабрикати.

  24. 24 Профил на greeneyes
    greeneyes
    Рейтинг: 2710 Неутрално

    Мисли за миналото, мисли за бъдещето. Не е лесно да се разберат от всеки. Светът не е триизмерен, но често го виждаме само такъв - скучен, черно-бял, даже сив.
    А не бива.

    Пазете се от доносника vesolr
  25. 25 Профил на Freedom of Speech
    Freedom of Speech
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Оказа се, госпожо професор, че и академичният език е беден и това рефлектира особено ясно върху някои студенти...

    Езикът е машина и не бива да се допуска пружините й да скърцат.
  26. 26 Профил на errata
    errata
    Рейтинг: 935 Весело

    Я, Гандалф!

    "Да, България"
  27. 27 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 1342 Неутрално

    До коментар [#22] от "7777":

    По-скоро "би трябвало да значи". А проблемът с недоучилите и шаячните интелектуалци е в добавка на всичко...

  28. 28 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 523 Неутрално

    Меглена Николчина ми е преподавала, тогава беше асистентка.
    Открояваше се с интелигентността си. Сега виждам повече претенциозност и което е по-лошо - известна тъжна неадекватност на днешните реалности. Лошото на голяма част от претендиращите да са интелектуалци в България е, че се затварят в кули, но не от слонова кост, а от някой доста по-долнопробен материал...

    'Let light surround you' Dream Theater
  29. 29 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 523 Неутрално

    [quote#12:"bobop77"]Няма никаква истина в написаното. Семинарите на Николчина бяха снобизъм на основата на руския структурализъм. [/quote]

    +++++++++++++++++++++++

    'Let light surround you' Dream Theater
  30. 30 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 523 Неутрално

    [quote#28:"ariel28"]Меглена[/quote]

    Миглена

    'Let light surround you' Dream Theater
  31. 31 Профил на Hristo'o
    Hristo'o
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Проблема разбира се не е бедността на политическия език. Проблемът е, че мнозинството от българите чакат някой друг да им свърши работата с омитането на боклука в тази страна. Политическият и престъпен боклук.
    Проблемът е че хората се заблуждават, че "са направили каквото могат" за родината си "отивайки" всеки път нещо "различно".
    "Гласувах за сдс, после за царя, после за герб, какво повече да направя?"
    Ами ето какво да направиш - никога, ама никога не гласувай за престъпници и техните организирани престъпни групи, каквито беше абсолътно ясно, че са и бсп и дпс, и герб и атака и ндсв (на последните лека им пръст както е модерно да се казва в последно време) .
    Не може да си толкова безотговорен, че да не гласуваш на избори, след като виждаш, че и без това всички тези престъпни групи купуват гласове и вършат всякакви престъпления - от кражби, до брутални присвоявания, от корумпиране на съдебната система, до продаване на националните интереси (рубладжии).
    Не може да постъпваш така и после да викаш: ми те всичките са маскари, аз к'во да направя.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK