Полицаят с жилетка "Антиконфликт"

Спомняте ли си юни - пъстротата на "жълтите павета" от хора, знамена и призиви за промяна и свобода; гражданското недоволство, изпълнило най-големия булевард "Цариградско шосе" и полицаите със светлоотразителни жилетки "Антиконфликт" в знак на толерантност към мирно протестиращите.

© Велислава Попова

Спомняте ли си юни - пъстротата на "жълтите павета" от хора, знамена и призиви за промяна и свобода; гражданското недоволство, изпълнило най-големия булевард "Цариградско шосе" и полицаите със светлоотразителни жилетки "Антиконфликт" в знак на толерантност към мирно протестиращите.



Спомняте ли си юни - "жълтите павета" станаха шарени - от хора, знамена и призиви за промяна и свобода; гражданското недоволство, изпълнило най-големия булевард "Цариградско шосе" и полицаите със светлоотразителни жилетки "Антиконфликт" в знак на толерантност към мирно протестиращите. Той е един от тях и винаги се сеща за онези моменти на добронамереност и дори приятелство между пазени и пазещи.


По негово желание го наричаме Никола Николаев (за да не си навлече проблеми) - полицай с над 20-годишен стаж, който е край протестите срещу кабинета "Орешарски" от първия им ден 14 юни. От тогава до края на септември трупа 168 часа извънреден труд при допустими 50 часа. "Това е служба, избрал съм си я", не се оплаква Николаев. Не вини за това и демонстрантите, които излизат всеки ден мирно, за да изразят исканията си.


Предпочита обаче вместо да е на "брикадата", от другата страна на загражденията, да се влее в множество от хора, за да следи за провокации и да почувства атмосферата.




Личи си кой идва по задължение или за да провокира


Николаев започва работа в столичната полиция през 1980 г. и след две няколкогодишни прекъсвания се завръща в системата през януари 1997г. Точно, когато ескалира недоволството срещу правителството на Жан Виденов. "Тогава протестите бяха по-масови, но и имаше голям глад сред хората, ситуацията беше по-лоша от гледна точка на икономиката, макар че и сега по всичко личи, че не сме добре", сравнява той.


Голямата разлика според него обаче е, че сега протестиращите са толерантни, дисциплинирани и бягат от провокации. Личи си кой е дошъл, за да всява напрежение. Но това е много малък процент - под 1%, обикновено в дните на малобройни демонстрантски сбирки пред парламента или Министерския съвет, продължава с анализа си охраняващият.


За полицейското око е видно и кой идва по задължение. Посочва ги сред т.нар. контрапротестиращи. Всички до един са платени, заявява Николаев. Иначе, макар и намаляващи със застудяването, протестиращите срещу властта всеки път му се струват различни и не е откроил "платени". Наред с исканията им за оставка е забелязал, че имат и друга обща цел - да не правят вандалщини и да не предизвикват колегите му.


И пак се връща на 1997 г. Тогава управляващите, отново от БСП, разбраха, че е по-добре да си тръгнат с мир, защото може да се случи най-лошото, спомня си Николаев. Сега постоянството на протеста компенсира агресията му. Знае обаче, че така не може да продължи дълго и на инат не се управлява.

© Юлия Лазарова

И пак се връща на 1997 г. Тогава управляващите, отново от БСП, разбраха, че е по-добре да си тръгнат с мир, защото може да се случи най-лошото, спомня си Николаев. Сега постоянството на протеста компенсира агресията му. Знае обаче, че така не може да продължи дълго и на инат не се управлява.


Кого пазим...


И се пита: "Кого пазим? Протестиращите ли? От кого? От самите протестиращи ли?" Не смее обаче да каже, че мобилизираните полицейски части от страната охраняват властта и са в София, за да осигуряват достъп до сградите на парламента и правителството. "Опазваме обществения ред", прибягва до професионалния жаргон Николаев. Отбелязва, че никога не е получавал заповед за насилие над протестиращи.


"Защо е нужно да се харчат толкова пари за нас, не знам колко са, но би могло да отидат за по-полезни неща", продължава с въпросите си Николаев, а недоизказаният му отговор се чете в гримасата: "Оставката е неизбежна".

© Красимир Юскеселиев

"Защо е нужно да се харчат толкова пари за нас, не знам колко са, но би могло да отидат за по-полезни неща", продължава с въпросите си Николаев, а недоизказаният му отговор се чете в гримасата: "Оставката е неизбежна".


И пак се връща на 1997 г. Тогава управляващите, отново от БСП, разбраха, че е по-добре да си тръгнат с мир, защото може да се случи най-лошото, спомня си Николаев. Сега постоянството на протеста компенсира агресията му. Знае обаче, че така не може да продължи дълго и на инат не се управлява.


... и защо се харчат толкова пари?


Споменава цифрите, дочул от медиите, отишли за охраната на протестите досега. По данни на вътрешния министър Цветлин Йовчев сумата е над 2 млн.лв. вече. "Защо е нужно да се харчат толкова пари за нас, не знам колко са, но би могло да отидат за по-полезни неща", продължава с въпросите си Николаев, а недоизказаният му отговор се чете в гримасата: "Оставката е неизбежна".


И той изпитва огромно възмущение, след като научава за избора на Делян Пеески за шеф на ДАНС. Споделя, че първата му реакция била като на цялото общество - "Кой?". Още тогава имал отговор, който смята, че вече е обществена тайна. Попитан дали това е Доган, Станишев, Орешарски, Моника, избира първия.


В политиката нищо ново - само артистите се сменят


Николаев обаче не би излязъл на протест в свободното си време. Не заради липсата на позиция или страх, а защото шума от свирките, краченето по софийските улици и всичко от последните месеци му е омръзнало. Дори с близките си избягва да коментира ситуацията, а в приятелския му кръг темата "Политика" е табу, "защото нищо ново не се случва, само от време на време се появяват нови артисти, но и те поостаряха".


Никога не е членувал в партия и не е проумявал принадлежността към БКП. "В Партията влизаха тези, които търсеха облагодетелстване - я да намерят добра работа, я училище за децата си или да ги приемат по-лесно в университетите", казва Николаев. И добавя, че никога не е уважавал този подход, дори го мрази. Смята, че същото е сега и с членуването в БСП.


Единственото, което одобрява от Бойко Борисов е, че успял да спре строеж на затворен комплекс върху  футболното игрище в родната му Бистрица, като става играч на местния отбор "Витоша".


За рубли вместо долари


Николаев е със средно образование специалност "Вътрешна архитектура и дървообработване", по-късно учи "Двигатели с вътрешно горене" в Русия, където работи на два пъти - преди и след 1989 г. Първо се грижи за опазването на обществения ред в Благоево, област Коми в бившия СССР, населено с българи, където заминава по собствено желание, за да събере пари и да построи дом, а след това близо до Ростов, където "Главболгарстрой" строи селища за военните от бившата ГДР. Спомня си как при първото напускане на тогавашната милиция през 1984 г. генералът по "политическата част" му се смее, че "хората отиват в Либия за долари, а той тръгва за рубли".


Избрал полицейската униформа, защото иска да има ред и най-вече справедливост. Не е запознат с  новия закон за МВР, но смята, че правомощията му са достатъчно. Проблемът според него не е в това какво може и не може полицията, а в това, че част от хората, обикновено с финансови възможности, се смятат за нещо повече от полицая, поставят се над закона. "Всемогъщите ме вбесяват", казва Николаев и тази тръпка осмисля професионалния му избор.


Бежанците в Крайново


Учуден е от т.нар. граждански патрули около Боян Расате и е убеден, че става въпрос за някаква "игра". "Те нямат правомощия, нищо не могат да направят, а за престъпността сред имигрантите - всяко стадо си има мърша", отрича Николаев негативните настроения срещу бежанците. Смята, че покрай сирийците влизат и толкова други имигранти, но трябва да сме преди всичко хора в отношението си към тях.


И споделя опит от пограничното Крайново, където от няколко години има къща. Там, в разгара на лятото всеки ден влизали десетици бежанци, които местните приемат радушно, без страх и без омраза. Самите те са потомци на бегълци от Одринска Тракия, заселили се след Балканските войни. Сеща се за случка от октомври, когато по пътя с колата среща група от 24 сирийци, половината от които деца и едно бебе. С приятели купуват храна, правят сандвичи, приготвят мляко с малко захар за бебето, викат линейка... Най-силно го впечатлило уважението между сирийците, когато им подавали храната - никой не се блъскаше, всеки изчакваше реда си.


Затова и посланието му към всички е: "Когато уважаваш, нека те уважават и теб".


По покана на "Дневник" той отправи своето послание към читателите ни за Новата година.

© Дневник

По покана на "Дневник" той отправи своето послание към читателите ни за Новата година.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK