70 години от деня, в който София спря да бъде град

Въздушна снимка от бомбардирането на София. В центъра е храм-паметникът "Св. Александър Невски".

© US Airforce

Въздушна снимка от бомбардирането на София. В центъра е храм-паметникът "Св. Александър Невски".



Косата й е сиво-бяла и лицето й е набраздено от бръчки, но лицето й се оживява, когато си спомня онзи Великден с майка с в Пловдив: "Бяхме в къщата и тътенът от бомбите беше много силен. Помислихме си, че бомбардират Пловдив. Но като погледнахме навън, разбрахме, че грешим - бомбардираха София."


Тя се навежда напред, издава брадичка и размахва ръце: "Къде е Пловдив, къдете е София?", разказва Клайв Левиев-Сойър в статията си в Sofia Echo, посветена на бомбардировките срещу българската столица.


Двата града са на 140 км един от друг, но разрухата, причинена от съюзническите бомбардировачи в епизода от детството, който жената си спомня в репортаж на Националната телевизия на 10 януари 2011г., е толкова ярък, все едно, че бомбите са падали над втория по големина български град.




Преди 70 години бомбардировките срещу София от британски и американски самолети от антифашистката коалиция, започнали през ноември 1943г., достигат кулминацията си. Те продължават до април 1944г.


След нападението от 10 януари остават между 1300 и 1700 загинали, хиляди са евакуирани, а разрушенията - особено в историческия център на София - са толкова големи (броят на унищожените и повредените сгради в цялата кампания надхвърля 12 000), че градът е променен завинаги.


Някои казват, че това е донесло и някои ползи за бъдещото градоустройство. Но навремето някои са смятали, че градът изобщо няма да се възстанови.


След като се опитва да запази неутралитет, България се присъединява към Оста през март 1941г. и през декември по настояване на Адолф Хитлер обявява "символична война" на САЩ и Обединеното кралство. Борис Трети отказва да обяви война на СССР, но българската армия участва в окупирането на Югославия и Гърция.


След решението от 1941г. срещу България има въздушни нападения, но те са несравними по мащаб с кампанията от 1943-1944г.


През втората половина на 1943г. ситуацията на европейския боен театър се променя значително, а Съюзниците започват мащабни бомбардировки на стратегически промишлени обекти, както и на цивилни цели със задача да деморализират населението.


София се оказва на пътя на бомбардировачите по две причини. Съюзническите бомбардировки на петролните полета в Плоещ в Румъния започват от 1942г., но се засилват през 1943г. със завземането на нови летища в Италия. Целта е да не стигат горива от Плоещ до нацистката армия и Германия, а понеже България е на пътя на самолетите обичайна практика е било да се изхвърлят срещу София или други градове неизползваните бомби. В цялата операция участват основно САЩ и Великобритания, но също и екипажи от страни като Австралия, Нова Зеландия, Канада и Южна Африка. Някои от тях лежат във военното гробище в София, свалени от българската зенитна артилерия и изтребители.


Решението за въздушна кампания срещу България е взето на 19 октомври 1943г. на заседание на британския Върховен съвет по отбраната под председателството на премиера Уинстън Чърчил.


На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.


Следващата вълна идва 11 дни по-късно, когато 60 бомбардировача B24 Liberator се целят основно в района на жп гарата.


През декември име три налета - отново срещу жп гарата, летището и центъра на столицата. До края на 1943г. от тези нападения са загинали поне 110 души от София и над 300 сгради са разрушени.


Най-лошото идва на 10-11 януари.


Първо минават 143 американски B17, а през нощта ги следват 44 британски Wellington.


Вира Бритън, кореспондентка в Анкара на лондонския Evening Standard, пише на 15 януари: "Още две такива бомбардировки ще заличат София от картата, казват хора, пристигнали днес от България. Центърът на столицата е почти разрушен, София вече не е град."


Репортажът допълва, че е невъзможно да се оценят жертвите, тъй като много тела са останали затиснати под руините. "Големият им брой се приписва и на това, че хората не са били предупредени навреме за въздушна атака."


В действителност, София никога не е била защитена в достатъчна степен и героичната съпротива и саможертва на летци като Димитър Списаревски и Стоян Стоянов не може да промени този факт.


Станкомб Смит, който изпращал репортажи за операциите на Кралските военновъздушни сили, казва, че "София беше любима цел".


"Погледната отгоре, тя винаги беше осветена като мрежа на паяк, която угасва, когато започваха да падат първите бомби. Случваше се да попаднеш на радио предаване, тъй като националното им радио винаги работеше. Понякога пускахме бомбите, а Радио "София" все още излъчваше."


В книгата си той допълва, че защитата на града винаги е била слаба и "нощната дейност на изтребителите беше винаги почти пренебрежима".


Историкът Ричард Крамптън посочва, че малка и компактна, София винаги е била лесна мишена.


Отчет на американската 450-та група бомбардировачи за атаката срещу София от 17 април 1944г. в секцията "съпротива на врага" пише, че изтребителите "не бяха агресивни" и стреляли от около 1000-1200 метра. В този налет на 39 самолета B24 е пострадал само един.


Това всъщност е нападението, известно в България като "Черният Великден".


На 30 март 1944г. е едно от най-разрушителните нападения. Целта е центърът на София. Над града преминават около 370 американски бомбардировача, но този път жертвите не са толкова многобройни, тъй като много хора са се евакуирали от града. Разрушенията обаче са големи - около 3575 сгради.


Бомбардировките от 1943-1944г. унищожават някои прочути сгради и повреждат част от днешните забележителности на София, включително Народния театър "Иван Вазов", Народната библиотека, БАН, Софийския университет, Природонаучния музей... Днес някои от тях са възстановени в предишния ми вид, други са променени при реставрацията.


По ирония на съдбата оцеляват трите основни храма - катедралата "Александър Невски", Синагогата и джамията "Баня башъ" от ХVІ век. Именно този 17 април 1944г. е "Черният Великден", за който си припомня жената от репортажа на БНТ.


Като изключим човешкото страдание, крайната равносметка е около 12 000 разрушени сгради и над 40 000 бомби, пуснати от американците над София. (Снимки от това време може да видите на сайта "Изгубената България")


Целта е била да се деморализира населението и властта с идея България (по това време тя се управлява от регенти след смъртта на цар Борис Трети през август 1943г.) да капитулира и напусне Оста. Премиерът Добри Божилов, който е на власт от септември, започва тайни преговори със Съюзниците.


Паметна плоча на загиналите американски летци има до посолството на САЩ в София, скромен паметник има и за българските летци. Преди няколко години общинският съветник Вили Лилков предложи с мемориал да бъдат почетени и невинните жертви на бомбардировките. Общинският съвет в София единодушно одобри доклад на инициативан граждански комитет за паметника едва през ноември 2013г. Инициаторите на идеята се опитват тя да не бъде представяне като отговор на плочата пред посолството и че паметникът няма да бъде контрапаметник. Предстои провеждане на конкурс и определяне на място.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK