Новият Изборен кодекс е приет, на ход е президентът

Новият Изборен кодекс е приет, на ход е президентът

© Надежда Чипева, Капитал



След осем дни на провалени и среднощни заседания парламентът най-накрая прие окончателно новия Изборен кодекс. Управляващите очакват президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на част от текстовете, но обеща да действа ускорен според конституционните срокове.


Според основния закон държавният глава има 15 дни да реши дали да обнародва или да върне за ново обсъждане Изборния кодекс. По закона за държавния печат и националното знаме обаче в 8-дневен срок от получаването на кодекса президентът трябва да изпрати на министъра на правосъдието указа за обнародване на кодекса за полагане на държавния печат. Така според юристите до 8 дни Плевнелиев трябва да реши дали да върне за ново обсъждане текстовете от Изборния кодекс.


Управляващите са подготвени да изпратят на президента още в понеделник новите изборни правила и така в рамките на следващата седмица държавният глава трябва да наложи вето. След това парламентът има 15-дневен срок да отхвърли или приеме ветото, но БСП и ДПС са амбицирани да го направят бързо, ако се налага в един ден - отхвърляне в парламентарната комисия за изработване на нов Идборен кодекс на Мая Манолова и след това в пленарната зала. За преодоляване на ветото са нужни 121 гласа, за които БСП и ДПС могат да разчитат на "Атака" и независимите.




След повторното приемане на текстовете президентът трябва да ги обнародва в 7-дневен срок. От БСП се надяват това да стане до 10 март, когато пък е последният срок на държавния глава да насрочи европейските избори според стария и вече отменен Изборен кодекс.


След окончателното гласуване на текстовете Манолова благодари на всички за активността, за търпението и за отговорността и изрази надежда "нашите усилия да бъдат отчетени от гражданите на европейските избори, които да се проведат по честен и прозрачен начин".


Сред по-важните поправки в новите изборни правила са назначаването на нова Централна избирателна комисия, чието ръководство ще се определя от Народното събрание. Тя трябва да бъде сформирана до 15 дни след влизането на закона в сила.


От прокламираните през миналото лято от Мая Манолова намерения за активна регистрация и машинно гласуване налице остана само пробно гласуване с машини на евровота в 500 изборни секции и резултатите то него няма да се зачитат. Създаването на регистър на гласувалите на евроизборите, който да бъде основа за избирателните списъци за следващи вотове, отпадна в последния момент по предложение на ДПС.


След 8-месечните обещания на БСП за силен мажоритарен елемент приетият модел на преференцията беше обезсилен с бетониране на водачи. Това стана по предложение на ДПС и с мълчаливото съгласие на ГЕРБ. За парламентарните и общинските избори беше приет 7-процентен праг за пренареждане на партийните листи, но тези бюлетини, в които не е отбелязана предпочитан кандидат,  ще се зачитат като глас за първия в листата. Така се затруднява смяната на първия, от което губят избирателите в районите с малък брои мандати.


За европейските избори преференцията беше намалена от 6% на 5% от броя на гласувалите за листата, като на тях няма да важи правилото за парламентарния и общинския вот.


В новия кодекс беше запазен принципът на уседналост - 3 месеца за евроизборите и 6 месеца за местния вот. ДПС се закани да сезира Конституционния съд и призова останалите партии, които твърдят, че уседналостта не противоречи на основния закон, да им дадат нужните 12 гласа за атакуване на конституционните съдии.


Бяха облекчени условията за участие на независими кандидати за депутати, президент, евроизбори, кмет, общински съветник с намаляване на броя на подписите за регистрация и на депозитите.


Сред една от най-важните промени в новия Изборен кодекс са медийните пакети за партиите, които не получават държавна субсидия. Това са ваучери за 40 000 лева, с които формациите ще плащат за предизборна агитация на президентски, парламентарни и европейски избори в държавните и частни медии.


Беше запазена интегралната бюлетина за всички видове в избори, в която избирателите ще гласуват с два знака - "Х" и "V".


Един от най-големите спорове, който препъна иначе сравнително плавната работа на парламента по приемане на Изборния кодекс, беше запазването на предизборната агитация само на български език. Не беше прието предложението на ДПС да може да се агитира и на чужд език с превод, което стана повод в деня на протести пред пловдивската джамия да ескалира етническото напрежение.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK