В България се осигуряват лекарства за психично болните и...нищо повече

Проф. Тома Томов

© Цветелина Белутова, Капитал

Проф. Тома Томов



"Грубиянството, незачитането на етичните норми, отказът от кодекса на честта, като начини за успех в живота, са все признаци за психични разстройства. Това е живот под непрекъсната угроза от предателство - било от собствения ти организъм, било от собствената ти почтеност или добронамереност, било от външни атаки, които са напълно недопустими от етиката на цивилизования човек. Параноидният режим на ума се превръща в навик и ние все повече му се доверяваме, защото успява да ни спаси в някои ситуации. Така обаче, някак си цялата култура започва да се регулира чрез подозрителност, недоверие, говорене зад гърба, лицемерие, измятане. Хора на най-отговорни нива се държат като такива улични момчета, които нямат закони за чест и достойнство."


Това коментира един от най-уважаваните психиатри в България проф. Тома Томов в интервю за "Дневник" по повод инцидента в Лясковец и психичното здраве на българите. Попитахме го къде са грешките на полицията при акцията пред дома на психично болния Петко Петков, каква е диагнозата му, какъв е правилният начин да се подходи към хора, които предстваляват опасност за себе си и другите. (Четете разговора с него тази седмица в "Дневник".)


Попитахме го също и за по-общите проблеми - каква е картината на психичното здраве в България, как всеки от нас да си помогне, ако усети тежест, какви грижи се полагат за психично болните и с какво би могъл да допринесе единният национален регистър на хората с психични разстройства, който правителството се нае да изготви до есента. 




Колко българи страдат от психични разстройства?


Последната представителна извадка на психично болните в България е от 2002 и 2003 г., обясни проф. Томов. Тогава данните за нашата държава са сходни със средните стойности за Европейския съюз, а традиционно най-високите са отчетени в САЩ. Оттогава обаче са минали десет години, признава бившият национален консултант по психиатрия. Според него сега процентът на болните не е по-висок, но значително се е изменил профилът им, т.е. разпределението им по диагностичните категории. "Смятам че личностовите разстройства са много повече на преден план – всичките тези маладаптивни начини да успееш в света, които изброих. Това са психични разстройства действително, защото умът не може да хармонизира присъствието на индивида в такава среда".  


Причините за промяната в пейзажа се дължат на резките промени в обстановката през последните десет години, убеден е проф. Томов. "Тогава нямаше толкова обезлюдени села и нямаше толкова силна емиграция. Освен това културата на новите поколения, небелязана от традициите на тоталитаризма, е нещо ново и никой няма систематика в ума си за това какви да са неотменимите изисквания на житейския опит в израстването на младежите. Преди, поради калъпа, по който всички се развиваха, това можеше лесно да се установи, но сега няма калъп и заедно с това няма единодушие по ценностите на обществото. Ние не сме се споразумели помежду си да ценим свободата и да поставяме закона над всичко. Все още гледаме тарикатски като Андрешко да надхитрим света и се затриваме", заяви той.


Колкото до това каква част от психично болните са опасни, отговорът е сложен. На практика всеки от нас е способен да изпада в параноиден режим на ума, който може да се усилва и да отива отвъд допустимите граници според условията на средата. А когато такъв човек се озове в ситуация, която не е отзивчива и не разпознава тревогата му, т.е. нетолерантна среда, всеки би могъл да прекрачи границата и дори да убие. "Това не е планирано или злонамерено убийство, а идва от тези нагонни нагласи, които имаме от животинско време в себе си. Тогава, когато социализацията е изтъняла до безкрай, рискът тези първични отговори на заплахите на света да вземат превес, нараства", обясни Томов.


Детството и липсата на детство

Всяко дете идва много изплашено на света, продължава специалистът. Непрекъснато и особено често в първите седмици и месеци от живота си бебетата преживяват сблъсъци с реалния свят, които им изглеждат странни, необясними и поради това плашещи, понеже им се случват за пръв път. Така че почти непрекъснато кърмачето е в режим на параноя. Всеки път, когато дойде новото и непознато нахлуване в живота му, то плаче и то по един особен начин, който поради хормоналните промени след раждането, родилката има способността да разпознава и да обгрижва адекватно. Тя е биологически програмирана да го успокои, да му покаже, че светът не е страшен.


Когато обаче на майката й се случи депресия, тя спира да бъде отзивчива към тези призиви на детето си. Ако детето е изоставено, колкото и добре да се грижат за физическото му развитие в дома за деца без родители, то няма отправен обект като майката, в който да има сляпо доверие. "Дори ако си отраснал в семейство, но там има болести и неприятности, се научаваш, че трябва да оцеляваш сам и се измяташ. И когато пристигнат в младата си зрялост при нас тези хора, те най-често имат разстройства на характера - нарцистична личност, гранична личност, антисоциална личност", изброи Томов.


Той казва, че не знае как е израснал Петков от Лясковец, но от разказите разбира, че през тези няколко години, в които той се е запасявал и барикадирал у дома си, неговата майка е била на негова страна. "Т.е. тя не е била онзи трезв спокоен обект, който поради сигурността в безусловната си обич към него може да застане, да го погледне в очите и да му каже: "Грешиш, никой не иска да те убие". Тя в някаква степен е била също пропита от подобни нереалистични опасения и е генерирала заедно с него част от този параноялен смисъл за света, в който те са се населили", описва той.


"Милиони средства за програмата за психично здраве на българите изчезнаха и никой повече не поиска да чуе"

В България се осигуряват лекарства за психично болните, но нищо повече, категоричен е професорът по психиатрия. По думите му лекарства помагат дотолкова, че да изчезнат острите прояви на тези параноидни или депресивни състояния, но тези пациенти се нуждаят и от отдушник - от редовни разговори с терапевт, които да ги освободят от житейската горчилка, а също и от срама, че имат този проблем. "За съжаление, този вид услуги никъде, по никакъв начин не се практикуват. Надеждата, че общите лекари и медицинските служби, в частност психиатричните, могат да направят това, отдавна са изоставени", заяви той.


Томов си припомня времето, по което е национален консултант и една от най-важните му задачи е била да състави програмата за психчното здраве, защото тя е условие, за това България да влезе в ЕС. "В момента, в който ни приеха през 2007 г. всичките тези милиони средства за обучения и системи за психично здраве изчезнаха и никой повече не поиска да чуе, че е поет такъв ангажимент", обясни професорът.


"Тогава реших, че може би има някаква надежда в нововъзникващата система на социални грижи и превръщането на социалния работник в университетска професия, че може би това както в много страни в Европа, ще бъде онази втора мрежа, паралелно на медицинската, която може да поеме човешката страна на страданието и боледуването. Така че подготовката на тези хора в голяма степен стана страстта на моя живот." Томов основава и ръководи и до днес Центъра "Български институт за отношения между хората" към Нов български университет.


Въпреки усилията обаче, промяната в мисленето става бавно. "Вече имаме много идеи и обратна връзка от тези няколко стотин обучени през годините колеги, които попадат в социалните служби на държавата и на общините и виждат, че нищо от това, което сме ги учили там не е на власт", допълва той.  


Ще помогне ли единният регистър за психично болни?


След случая в Лясковец правителството тържествено и многократно обеща до есента да изготви единен регистър на хората с психични разстройства в страната, който да помогне на специалистите и полицията да следи състоянието на тези хора. Според проф. Томов обаче, ефектът няма да е такъв. "Регистърът няма да помогне, защото е средство, което не може да изпълни предназначението да опази сигурността в държавата от хората, които боледуват опасно от психични разстройства. Регистърът е метод на психиатричната епидемиология и се свежда до това да се наблюдава населението от географски район по отношение неговите потребности от психиатрични услуги. Целта е да се задоволят по икономически адекватен начин тези потребности, за да няма хора като Петков, които имат нужда от помощ, но за които няма подходящи програми и грижи", обясни той.


По думите му регистърът е "много скъпо начинание", защото трябва да се поддържа десетки години и защото трябва да е строго конфиденциален. "Когато не се изпълняват стриктно тези условия, той няма как да се случи, защото този факт ще се разчуе и хората масово ще укриват боледуваниата си, като избягват психиатрията", допълни той.


Начинът, по който наистина да се погрижим за опасно болните е като се обединят усилията на общопрактикуващите лекари, психично здравните служби и социалните грижи, които имат реалната възможност да опознаят състоянието на тези пациенти, и тези на прокуратурата и полицията, които са отговорни за безопасността им. Всичко това е записано в документа за психиатрична реформа от преди 2007 г., но нищо от него не е изпълнено, отбелязва университетският преподавател. 


Информация и работа

На въпроса "Как всеки от нас да се погрижи за психичното си здраве и необходимо ли е да ходим на редовни профилактични прегледи като за кръвното?", проф. Томов отговаря: "Не. Необходимо е само да поискате тази огромна информация от последните 20-30 години за развитието на психичния ум и ние ще ви я дадем." По думите му в съвременните образователни системи, които отдавна са избягали от идеала на просвещението всички да станат еднакви, дисциплините за отношенията между хората и психичното здраве присъстват задължително, но не и в България. Информацията обаче е това, което действително може да направи нацията ни по-здрава психически, а съответно - и по-добра като цяло.


"Това ще ви помогне да познавате умовете си, да влизата в роля на регулировчици на страстите си. По този начин цялостната социализация като ниво в културата на тази държава ще се качи. Така много от хората ще стигат много лесно и много от рано до идеята да отидат и да попитат лекаря си какво им е", обяснява Томов. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK