Студенти за предизборната кампания: "объркваща", "смехотворна", "нелепа" и "между другото"

Снимката е архивна

© Юлия Лазарова

Снимката е архивна



Предизборната агитация сега е всъщност с по-далечна цел. Така мислят студенти по европеистика и журналистика от Софийския университет, с които "Дневник" разговаря. Голяма част от тях са забелязали, че агитациите, които се водят, нямат много общо с европейските политики и ценности, а са само репетиция за парламентарни избори. Повечето от младежите са решени да гласуват, дори и с невалидна бюлетина, защото вярват, че това е тяхно задължение като европейски граждани, но други са отвратени от българската политика и казват, че няма да правят компромис, избирайки "по-малкото зло".


"Ще гласувам задължително", "... но с недействителна бюлетина" 


Повечето млади хора, с които се срещнахме, са категорични, че ще гласуват. Не всички обаче са уврени в избора си, а някои изобщо не са го направили и чакат деня за размисъл. 




"Ще гласувам задължително, избрала съм и за кого", казва четвъртокурсничката в специалност "Европеистика" Даниела. "Честно казано не съм толкова сигурна в избора си колкото в това, че човек трябва да гласува. На първо място, защото това е наше право - иначе какъв гражданин на ЕС си, ако не участваш в демократичния процес", допълва тя. На същото мнение е и нейна колежка, която вярва, че всички избори са важни и трябва да се гласува, но чистосърдечно признава, че в момента е по-ангажирана с предстоящия държавен изпит и не се вълнува твърде много от актуалната политическа картина. 


В журналистическият факултет на СУ обаче повечето младежи се колебаят, защото не искат да действат на принципа "по-малкото зло". На това мнение са Мария, Ралица и Миролюба, студентки в трети курс по международна журналистика. Макар че се колебаят, младите жени клонят към това да подадат недействителен вот, за да покажат, че не одобряват нито един кандидат. "Просто никой не успя да ме убеди докрай", обяснява кратко Ралица.


При Елена нещата са се обърнали - признава, че обикновено пуска празна бюлетина, но сега е решила да подкрепи конкретна партия. "Тази година имам фаворит и ще гласувам със сигурност. Водещият фактор не са българските представители на партията, която съм избрала, а европейското семейство, към което спада, защото ми допадат идеите им", казва студентката по журналистика.


Станислава е решила да упражни правото си на мажоритарен вот, като гласува за конкретен човек, който "може би по-малко ме е разочаровал от другите и ми вдъхва някакво доверие". Все още се колебае обаче дали изобщо да отиде до избирателните секции в петък, защото не вярва в честното преброяване на гласовете. "Под достойноството ми се струва да отида да си дам гласа за каквото и да било и в последствие да се окаже, че хората, които броят бюлетините не са коректни. Според мен това е не по-малък проблем от продаването на гласове", казва тя. 


"Аз съм аполитичен"


Двама младежи убедено заявиха пред "Дневник", че нямат намерение да гласуват, защото са аполитични. "Няма да гласувам, защото не виждам някой, който да представлява моите интереси", обясни Влади, четвъртокурсник в специалност "Европеистика". Другият - бъдещият журналист Димитър казва, че според него професията му забранява да бъде пристратен, включително и да има лични политически възгледи. 


"Следя кампанията по нежелание"


И двамата аполитични младежи следят предизборната кампания, но на сила и с нежелание, просто защото тя заема голямо място в медиите през последния месец. "Следя кампаниято по нежелание, тъй като тя е повсеместна и навсякъде, и мисля, че е изключително нелепа, до голяма степен неграмотна и в никой случай не е интересна, като се съпостави с кампаниите, било рекламни или политически от Западна Европа", казва Влади. Той дава пример с кампания на норвежка организация с политически послания за интеграцията на слепите хора в обществения и политическия живот и си служи с впечатляващ черен хумор за това. Разликата се вижда ясно, ако сравним това с "българската кампания - един "Ден на белия бастун" - която звучи нелепо и не прави абсолютно нищо за интеграцията на хора със зрителни увреждания", смята младият мъж.    


Димитър, от своя страна, признава, че не само не следи, но и умишлено избягва предизборната агитация, защото се ядосва "от отношението, от заверите...". Примерът, за който се сеща, му се струва елементарен, но и показателен за случващото се у нас. "Има една кебапчийница в София, която е страшно култова - едно от тези малки местенца в града, които привличат големи опашки и хората си спомнят за тях с носталгия. Там съм ял най-вкусната скара, наистина", разказва студентът. И допълва: "Днес за пръв път от 30 или 40 години, откакто я има в София тази кебапчийница, пред вратата й нямаше опашка и беше затворена. На витрината пишеше, че обектът е затворен, защото на негово място ще слагат "лафка".


Архив от коридорите на Ректората на СУ по време на окупацията на Ранобудните студенти

© Юлия Лазарова

Архив от коридорите на Ректората на СУ по време на окупацията на Ранобудните студенти


Освен нелепа и неоригинална, кампанията според студентите, с които "Дневник" говори, е объркваща за огромна част от обществото, защото е като за избори за парламент. За младежите е дразнеща привичката на кандидатите да говорят предимно за национални проблеми, а не по същество за местата, които искат да заемат - в Европейския парламент. В такава кампания е редно да се мисли на наднационално ниво, единодушни са те. Досадни са им и общите приказки от типа "да намалим безработицата" и "ако ни изберете ще ви дадем това или онова" и макар, че се ослушват за конкретни предложения, твърде рядко чуват такива.


"Говорят много общи неща, много патетични и абсолютно популистки, не показват никаква подготовка за европейските теми. Кампанията е смехотворна"


Преценката е на Ралица. Европеистката Даниела е убедена, че това се прави умишлено, за да обърка хората, "особено бабите по селата", които така или иначе не са наясно как точно работи ЕС и какви всъщност са функциите на българските депутати в европарламента. "Моментът се използва за предизборна агитация, но за едни по-далечни избори - независимо дали предсрочни или редовни", казва тя. 


"Адски странна ми изглежда тази агитация, даже имаше случаи на агитация с деца. Клипчетата, които се въртяха по никакъв начин не засягаха Европейския съюз, развитието на Европа, с какво Европа ще допринесе за развитието на България. Всичко беше в дух "ако гласувате за нас ние ще премахнем това и ще ви дадем това", т.е. става въпрос само за национални граници, което при тези избори е направо фрапиращо", заяви младата жена. Освен това този подход показва неподготвеността на кандидатите ни за там и също, че "се кандидатират, само за да вземат европейските пари, така да се каже".   


Бъдещата журналистка Мария пък смята, че кампанията сега е доста по-спокойна от тази за предсрочните парламентарни избори миналата година, "няма чак такива фрапантни изцепки". "Според мен минава между другото, хората не се интересуват много от тези избори сякаш", споделя тя. Четвъртокурсникът Иво от специалност "Европеистика", също не вижда нищо необичайно и скандално в агитацията тази година. Според него мръсните номера са естествена част от предизборната кампания и не го впечатляват. 


От "Нищо няма да се промени" до "Ще се провери доверието в правителството" 


"Не мисля че изборите ще предизвикат някакви трайни промени по политическата карта в момента. Най-много да се стигне до някаква временна коалиция и да се предизвикат предсрочни парламентарни избори, което ще е същата порнография, с извинение за израза, каквато е сега", казва Влади, който няма да гласува. 


Всъщност повечето младежи не очакват изхода от изборите да промени нещо. Голяма част от тях се аргументират с това, че дори след поредицата от граждански протести миналата година, нямаше оставки или размествания във властта. 


"Подкрепях антиправителствените протести, но не мисля, че тези избори ще решат нещо важно в страната. Скептична съм. Не мисля, че в България с тези политици и особено по-новите имена на сцената, нещата ще станат по-добре", казва студентката по журналистика Миролюба. 


"Мисля, че единственият ефект, ще е, че ще ползват тези резултати, за да си чешат езиците", допълва и Елена.


Освен всичко друго, заради опасността от контролиран вот и некоректно преброяване, която част от студентите виждат, не смятат и че резултатите ще са толкова показателни за обществените настроения. Другата част обаче са убедени, че всъщност най-голямата функция на евроизборите ще е да покажат какво е доверието в правителството. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK