© Цветелина Белутова, Капитал
Въпреки че са нямали право, 12 партии са събирали лични данни в подписките си за регистриране за участие в европейските избори на 25 май, съобщи на пресконференция днес шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов.
През април за първи път за евровота Централната избирателна комисия (ЦИК) даде възможност гражданите да проверят дали са подкрепили регистрацията на някоя политическа формация. Оказа се, че в подписките на някои партии фигурират дори и имена известни българи. Тогава репортер на "Дневник" откри списък на хора с цялата необходима информация за включването им в партийна подписка, публикуван в "Държавен вестник".
Днес Караджов съобщи, че в Комисията са постъпили 1380 жалби и сигнали по казуса, като повечето от тях се отнасят за по-малки политически формации.
Най-много сигнали са подадени срещу Българска национално-патриотична партия (БНПП) на Петър Манолов - 119, най-много жалби са подадени срещу Съюза на комунистите в България - 110.
За ДПС е подадена една жалба и нито един сигнал, за "Атака" са подадени 12 сигнала и четири жалби. Срещу "Коалиция за България" са внесени 6 жалби и 8 сигнала, а срещу ГЕРБ - 3 жалби и 7 сигнала. Срещу БАСТА са подадени 26 жалби и 32 сигнала, НФСБ - 8 жалби, 16 сигнала, "Глас Народен" - 12 жалби и 22 сигнала, "Зелените" - една жалба и 7 сигнала, Реформаторския блок - 16 жалби и 16 сигнала, "България без цензура" - 25 жалби и 50 сигнала, АБВ - една жалба и седем сигнала.
В повече от две трети от жалбите, обаче липсвала информация, която да идентифицира лицето, подало жалба, предава сайтът на вестник "Сега". От всички 1380 жалби и сигнали едва 493 са се оказали годни за разглеждане от Комисията.
Комисията е проверила 59 политически формации - 44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета. Освен че 12 партии са събирали лични данни без да имат право, от Комисията посочват, че има случаи при коалициите, в които не може да се установи коя партия е събирала подписката и дали тя е администратор на лични данни. Също така има случаи, при които не може да се установи конкретния представител на партия, пред когото са положени подписите. От Комисията продължават анализ на доказателствата.
Според Караджов нямало да се прави разлика между малките и големи партии, парламентарно или не представени. "Уверявам, че в случаите, когато Комисията установи нарушение и наложи наказание, то ще бъде обективно", каза той и добави, че целта на проверката е да се предприемат превантивни,а не санкционно действия, което не означавало, че при установени нарушения Комисията няма да наложи наказания.
За нарушения партиите може да бъдат глобени от 10 хил. до 100 хил. лева. За всяка партия ще има индивидуално административни производства и ще се подходи, съобразно доказателствата и данните. "Санкции ще има, но какви все още не се знае какви. Законът е доста обемист и се изискват специални познания от страна на администраторите на лични данни", уточни Караджов.
