
© Надежда Чипева, Капитал
Георги Близнашки
Опасен комунист, но добър българин", казва навремето покойният бивш председател на Народното събрание Стефан Савов за Георги Близнашки. Професорът по конституционно право и бивш депутат от БСП в 36-ото и 40-ото Народно събрание Георги Близнашки днес беше назначен за служебен премиер с указ на президента Росен Плевнелиев. При обявяването държавният глава го представи като "виден конституционалист".
Роденият в ботевградското село Скравена преди 57 години Близнашки е вторият професор премиер на страната след покойния вече Любен Беров.
Политическата му биография дотук е свързана основно с БСП - до избора на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" и последвалите многолюдни антиправителствени протести. Тогава Близнашки се включи в тях и стана
един от говорителите на недоволната академична общност
Той беше един от преподавателите, подкрепили окупацията на "Ранобудните студенти", а впоследствие оглави и инициативен комитет за предизвикване на референдум по изборните въпроси, предложени по-рано от държавния глава - мажоритарен избор на част от депутатите и задължително и електронно гласуване.
Оттогава започва и общуването между двамата. Събирането на подписи от инициативен комитет се наложи, за да може с волята на над 500 хиляди избиратели Народното събрание да бъде задължено да насрочи допитването. Над 500 хиляди подписа осигури ГЕРБ за няколко дни, но в крайна сметка проверката на ГРАО установи, че част от тях са невалидни и така не беше преминат прагът, който да направи референдума задължителен, и парламентът отхвърли двете инициативи за допитването.
Действията на Близнашки станаха повод на 7 март тази година БСП да му прекрати членството "за уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми, състоящо се в публични изявления и действия срещу партийната политика и партийните решения".
Всъщност Близнашки, който ръководи най-голямата организация на БСП - тази в София, в началото на 90-те години, се беше дистанцирал от партията много по-рано. "Тя изневери на ценностите и идеалите и аз нямам какво да правя там", коментира той пред "Дневник". За това дали е ляв по убеждения Близнашки казва:
"Аз съм си там, където бях - моята партия, която мина надясно, ме изключи"
Той е един от ревностните критици на т.нар. плосък данък. Единственият депутат от левицата, който гласува "против" въвеждането му от 2008 г. по времето на Тройната коалиция. До края на членството си в БСП на всички партийни форуми е отстоявал прогресивното подоходно облагане като социално справедлива мярка.
"Затова съм непримирим противник на плоските данъци от всякакъв вид. Защото: където има плоски данъци, социална държава няма и не може да има. БСП не може едностранно да обслужва интересите на олигархията, защото винаги ще има много желаещи да го направят по-добре от нея. Ние ще успеем като партия единствено и само ако се върнем към нашата изначална социалистическа кауза – борбата за социална справедливост", казва Близнашки на 16 юли 2011 г. пред Националния съвет на БСП, когато аргументира номинацията си за кандидат-президент на социалистите.
"Сигурен съм, че
ще получа подкрепа от различни кръгове из целия политически спектър
защото, както някои казваха навремето: Георги Близнашки е "опасен комунист, но добър българин". Враговете ми могат да не са съгласни с моите доводи и аргументи, но отдавна съм респектирал и най-злонамерени измежду тях", не крие самочувствието си той.
"Избраникът на нацията не може да бъде друг освен президент на всички българи: закрилник на слабите, покровител на малцинствата, гарант за разделението на властите и защитник на висшите национални интереси. Това ще рече накратко: представител на държавата както вътре в страната, така и в международните отношения. С една дума казано: той може и трябва да бъде пазителят на конституционния политически и правов ред", описва Близнашки качествата си.
А за мнението на тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев, че трябва да се търси надпартийна кандидатура на БСП за президент, Близнашки коментира, че биографията му показвала как в критични ситуации, когато се решават съдбоносни въпроси, е в състояние да "надживява партийните си пристрастия и да действа от името на висшите национални интереси".
През 2011 г. Близнашки
така и не спечелва вътрешнопартийната битка срещу Ивайло Калфин за кандидат-президент на БСП
Мнозина социалисти, които са работили с него в предизборни кампании и не само, си спомнят за нарцистичните черти в характера му. При въведената за първи път на евроизборите през 2007 г. възможност за посочване на предпочитан кандидат Близнашки не се свенял да агитира в своя полза пред другарите си в листата, като подчертавал преимуществата си над техните. На евровота тогава Близнашки, подреден на 7-мо място в листата, стана четвърти по брой получени преференции - 10 473, но те така и не му стигнаха да пренареди листата и да замине за Брюксел.
В 40-ия парламент Близнашки е избран за депутат от Смолян - втори в листата след д-р Тодор Кумчев. Той избира родопския град, за да се венчае за съпругата си Поля Кацамунска в присъствието на тогавашния варненски митрополит Кирил. Кумуват им тогавашният кмет, а сега депутат от БСП Дора Янкова и бившият омбудсман Гиньо Ганев. По-късно им се ражда дъщеря Вела, кръстена на майката на професора.
Близнашки беше единственият депутат, който не спази партийната дисциплина и не подкрепи увеличението на бариерата за влизане в парламента за коалиции на 8%, което впоследствие беше отменено от Конституционния съд.
Близнашки завършва право през 1982 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След защита на дисертация на тема "Постоянните комисии на Народното събрание" през 1988 г. получава научната степен кандидат на науките (днес доктор). Специализирал е във Великобритания и Русия.
Като преподавател започва в Юридически факултет на Софийския университет - асистент (1983), доцент (2003), професор (2009) по конституционно право. Води лекции и в Благоевград, Варна и Нов български университет. Негов студент е и настоящият лидер на БСП Михаил Миков.
Автор е на книгите "Парламентарното управление в България" (1995), "Принципи на парламентарното управление" (1997), "Формата на държавата. Съвременни конституционни измерения" (1999), "Конституционализъм и демокрация" (2009), много научни студии и статии.
За любим свой български държавник Близнашки смята Петко Каравелов (1843 - 1903), два пъти министър-председател на страната. За него той е написал и книга "Петко Каравелов и Българската конституция", издадена през 2011 г.