"Галъп": Близо 90 на сто от българите са съгласни, че България има нужда от "твърда ръка"

"Галъп": Близо 90 на сто от българите са съгласни, че България има нужда от "твърда ръка"

© Галъп интернешънъл



Повече от половината българи са съгласни, че само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят страната в нещата. Това показва социологическото проучване на "Галъп интернешънъл", направено от 1 до 6 август сред 1008 анкетирани, което беше публикувано днес.


По време на проучването от "Галъп" са тествали реакцията на участниците към редица твърдения, а резултатите се оценяват като "донякъде тревожни". На твърдението "На България е нужно управление със здрава ръка" 89% са казали, че са съгласни, а само 3% не са. Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие по темата.  


В същото време друго тестово твърдение показва, че българите може би са готови да изтърпят по-сурови реформи. 51% от участниците са съгласни с твърдението: "Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната". По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Данните показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението, сочи "Галъп".

За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 1636 гласа

  1. Да, крайно време е за радикални реформи (37.53%)
  2. Да, и без реформи обедняваме (5.38%)
  3. Да, по-добре за кратко да е зле и после всичко да се оправи (4.89%)
  4. Да, стига да са смислени и с резултат (21.15%)
  5. Не, няма кой да направи истински реформи (4.10%)
  6. Не, няма накъде да обедняваме (5.38%)
  7. Не, писна ни от реформи (3.67%)
  8. Не, защото реформите са само на думи (4.40%)
  9. Реформите не водят задължително до обедняване (12.71%)
  10. Друго (0.79%)

Близо една трета от българите намират кабинета "Орешарски" за "изцяло неуспешно управление", а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. Мнозинството от оценките за кабинета "Орешарски" са негативни, като 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно за предишното управление се изказват привържениците на БСП.




След казуса "Пеевски" през юни миналата година кабинетът "Орешарски" на изключително ранен етап в сравнение с други правителства достигна високи нива на недоверие - от около и над 60%, напомнят социолозите. В хода на протестите през миналата година доверието се движеше в граници около и под 30%.


С изчерпването на различните форми на протест в края на 2013 г. отмина и известният мобилизиращ ефект, който те имаха върху привържениците на кабинета. Така от началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достига най-ниската си точка от 18% в началото на август – когато кабинетът "Орешарски" беше в оставка, отбелязва в изводите си агенцията.


Недоверието към началото на август пък е 73%. Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Бойко Борисов и на тройната коалиция. Низходящата тенденция през 2014 г. се дължеше на тревожните сигнали за икономиката и индикациите за разпад на управляващото формирование. Ефектът беше подсилен от неочаквано слабото представяне на БСП на европейските избори, коментират социолозите.


Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.


От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията, се посочва в изводите на агенцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива, отчитат социолозите.


Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%. Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението "БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия" видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.


Няма сериозни колебания по отношение на доверието в различни публични фигури спрямо предходния месец. Рейтингът на главния поркурор Сотир Цацаров изглежда застрашен, но дали става въпрос за трайна тенденция, трябва да се провери през следващия месец.


По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Сред "челниците" по този показател традиционно са и фигури като омбудсмана Константин Пенчев, президента и вицепрезидента, лидерите на основните партии. Обикновено водачи по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати, отбелязват социолозите.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK