Може ли ЦИК да публикува имената на заявилите, че ще гласуват в чужбина?

© Юлия Лазарова

Читател на "Дневник" предостави на редакцията писмо, което е изпратил и до Централната избирателна комисия (ЦИК). В него обръща внимание, че на интернет страницата си комисията е публикувала трите имена на всички българи с потвърдени заявления, че ще гласуват в чужбина на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Той настоява имената незабавно да бъдат премахнати или скрити, за да се уважи правото на анонимност на регистриралите се избиратели.

Задължението за публичност на заявленията за гласуване в чужбина идва от Изборния кодекс. Там е записано, че "постъпилите заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни" (ЗЗЛД).

В случая не виждам проблем със закона, коментира пред "Дневник" адвокатът Александър Кашъмов, който ръководи правната програма на неправителствената организация "Програма достъп до информация". Той припомни, че и предварителните избирателни списъци се публикуват на видно място. В тях не се съдържат адрес и ЕГН на избирателя, а само имената му и номерът и адресът на секцията.

Според ЗЗЛД лични данни са "всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци." Те трябва да бъдат "съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват".

Кашъмов подчерта, че в случая целта на публикуването е ясна – упражняване на контрол върху работата на инстуциите. Така се дава възможност на онези, които видят името си, а не са подавали заявление за гласуване в чужбина, да проверят дали не е злоупотребено с данните им. Едновременно с това публикуваната информация не показва принадлежност или отношение към определена политическа формация, както в случая със системата за проверка по ЕГН в подписките за регистрациите на партиите, която ЦИК пусна за евроизборите в края на май и която беше остро критикувана. Тогава по искане на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ЦИК въведе допълнителна защита с потвърждение по e-mail.

През октомври 2011 г. преди местните избори българи, живеещи в чужбина, се заканиха да съдят Министерството на външните работи за това, че в нарушение на закона е направило публични техни лични данни. Тогава от ведомството бяха публикували постоянните адреси в България на 36 080 избиратели, заявили желание да гласуват в чужбина, вместо само имената им и номера и адреса на секциите.

Заявленията облекчават разкриването на избирателни секции в чужбина и служат за изготвянето на избирателните списъци. Те обаче не са задължително условие за гласуване – онези, които не са декларирали желание да упражнят правото си на глас, могат да бъдат дописани в списъците в изборния ден. Секции се разкриват при поне 20 заявления там, където има българска дипломатическа служба, а в останалите населени места – при поне 40 заявления. Срокът за подаването им е 9 септември.