"Алфа рисърч": Пет формации в парламента и вероятност за дясноцентристко мнозинство

"Алфа рисърч": Пет формации в парламента и вероятност за дясноцентристко мнозинство

© Дневник



Избори 2022

Пет партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и "България без цензура", са най-вероятните участници в следващия парламент след предсрочните избори на 5 октомври. Още две коалиции - АБВ  и "Патриотичният фронт", са на изборния праг от 4%. Водената от Бойко Борисов формация бележи ръст в подкрепата, докато партията на бившия тв водещ Николай Бареков сериозно губи доверие. 


Това сочат данните от национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" дни преди официалното началото на предизборната кампания. Допитването е проведено между 31 август и 5 септември сред 1025 пълнолетни граждани в цялата страна. То е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенцията, публикува се на сайта й и се провежда със собствени средства. 


Кой ще влезе в парламента?




"Алфа рисърч": Пет формации в парламента и вероятност за дясноцентристко мнозинство

© Алфа рисърч, Reuters


Лидер в електоралните предпочитания на избирателите, според проучването, е ГЕРБ, който повишава подкрепата си от евроизборите насам и към момента привлича 36.2% от твърдо решилите на гласуват. 


БСП остава на позициите си от месец май и подкрепа от 22.5% от решилите да гласуват.


С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила с 12.1% от гласовете. 


"Реформаторският блок" започва надпреварата като сигурен участник в следващия парламент с 5.2% от твърдо решилите да гласуват.


"България без цензура" е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4.4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират, коментират от "Алфа рисърч".

За да гласувате трябва да сте регистриран потребител.

Резултати от 1801 гласа

  1. ГЕРБ самостоятелно (17.16%)
  2. ГЕРБ и Реформаторският блок (49.36%)
  3. Правителство на националното съгласие (5.77%)
  4. Няма да се сформира правителство (14.21%)
  5. Трудно ми е да се ориентирам (1.72%)
  6. Не ми се мисли (9.38%)
  7. Няма значение (2.39%)

Разпределението на мандатите


Според данните от изследването социолозите прогнозират между 105 и 110 парламентарни мандата за ГЕРБ, между 63 и 68 за БСП, 35 - 38 за ДПС, около 16 за Реформаторския блок и към 13 за "България без цензура", както и възможност за сформиране на дясноцентристко парламентарно мнозинство.


Под бариерата


Още две формации са на изборния праг от 4%: АБВ (3.9%) и "Патриотичен фронт" (3.7%). Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и Атака (2.9%). Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на "Движение 21" на Татяна  Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция "Десните" с 1%.


Шансовете на по-малките формации са зависими от това дали ще се реализира силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство, посочват от "Алфа рисърч" 


Възможно дясноцентристко мнозинство


Като се позовават на данните, социолозите от "Алфа рисърч" приемат за най-вероятна хипотезата за пет партиен парламент. Освен четирите сигурни участника - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Реформаторският блок", с най- високи шансове за присъствие в него е ББЦ. Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг, обаче, е възможна и "битка" за петото място.


Хипотетичното изчисление на броя депутати пък дава основание да се твърди, че е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясноцентристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и реформаторите. 


По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център- дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа, сочи анализът на социолозите. 


Според тях шансовете за повече от пет партии в парламента биха нараснали, ако се активизира наказателен вот срещу БСП не само в десния, но и в левия и националистически спектър - процес, който е все още твърде слаб. При такъв развой може да се стигне до по-голям брой формации в парламента, с произтичащите от това рискове пред сформирането на мнозинство и излъчване на стабилно правителство. 

Коя партия къде е?


Ето какво сочат анализите на агенция "Алфа рисърч" на базата на данните от проучването: 


- След победата си на евроизборите ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта.


Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 - 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.


- БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета "Орешарски".


Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти - дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации - АБВ, "Патриотичен фронт", "Движение 21" на Татяна Дончева.


- При ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края.


Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци. 


- "Реформаторският блок" удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години – основно столичната си концентрация, и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната.


Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.


- "България без цензура" е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK