Желание за стабилно управление и подкрепа за силни граждански групи

© Дневник

Изследването на "Алфа Рисърч"* е по поръчка на Дневник.bg  и може да бъде цитирано само с точно позоваване и линк към тази статия. 

Септемврийското проучване на "Алфа Рисърч" открои три водещи нагласи сред българските граждани - песимизъм за развитието на страната, притеснения за краткосрочните перспективи и очакване за сформиране на стабилно управление с ясна парламентарна подкрепа.

Тези настроения определят както посоката на електоралните предпочитания, така и позициите за най-подходящия начин за развитие на страната след изборите. Предвид опита от една година нестабилно и силно конфронтационно управление, икономическите опасения около казуса КТБ и желанието за излизане от този порочен кръг на зависимости, махалото на общественото мнение се премества в посока дясно-центристко управление и желание за постоянен граждански контрол върху властта, каквато и да е тя.

Предпочитание към дясноцентристко управление

Формулата на правителството "Орешарски", излъчено от БСП и ДПС и станало възможно благодарение на подкрепата на "Атака", не само скандализира обществото с арогантно пренебрегване на базови правила на демократичното управление, но за дълго извади от оборот иначе използвания в европейската практика модел на широките коалиции. На старта на предизборната кампания, най-приемливи за избирателите са два варианта за бъдещо правителство: коалиция от близки по идеи и платформи партии (39%) или еднопартийно управление (36%). Форматът "широка коалиция" получава значително по-ниска подкрепа от 19 на сто. Логично, като привърженици на коалиционния формат на управление се открояват симпатизантите на по-малките партии, докато избирателите на най-големите поставят акцент върху еднопартийното управление.

Според оповестените преди няколко дни данни на "Алфа Рисърч" за електоралните нагласи на избирателите, най-реалистична коалиция от близки по политическа ориентация формации е тази между ГЕРБ и Реформаторския Блок. Двете партии получават подкрепа, която би им позволила да постигнат парламентарно мнозинство. Същевременно, те са сред най-одобряваните от хората за участие в следващото управление: 42% са съгласни в него да участва ГЕРБ, 24% - Реформаторския блок.

Присъствие на БСП във властта одобряват 25%, но коалиция между ГЕРБ и социалистите получава едва 5% подкрепа. Най-малко желани в следващо управление са ДПС (6%) и националистическите партии (9%), което е еднозначна оценка за ролята на ДПС и Атака в предишното НС и подкрепата им за правителството "Орешарски".

От гледна точка на общественото мнение, най-възможната към момента коалиция е и най-приемлива за хората. Те обаче продължават да се тревожат за начина, по който ще се развие ситуацията след изборите: 30% очакват конфронтация и нестабилност, 39% - не очакват промяна, други 30% - успокояване.

© Юлия Лазарова

Политическата криза, в която изпадна страната през последната година, песимизмът и притесненията за развитие на ситуацията в краткосрочен план, генерират желание за стабилно управление. Същевременно обаче, натрупалото се през годините недоверие към политическите партии и държавните институции, кара хората да настояват и подкрепят наличието на силни граждански групи за натиск. В някаква степен събитията през последните дванадесет месеца легитимираха протестните групи като задължителен елемент на активното гражданско общество.

Сред активните през последната година граждански организации най-разпознаваема е "Протестна мрежа" (55%), която се свързва най-вече с протестите срещу правителството на Орешарски, разкритията и сигналите до главния прокурор, подкрепа за инициативите за референдум по промени в изборното законодателство. Познати, макар и със значително по-нисък дял, са също "Орлов мост" (29%), "Софийска протестна група" (8%), СИЛА (6%).

Заради позициите, които отстоява, разкритията и сигналите за имоти и незаконно финансиране, които подава до главния прокурор, "Протестна мрежа" се възприема като най-силният критик на модела на олигархично-корпоративни зависимости, белязал управлението "Орешарски". Всеки трети български гражданин я разпознава като такава, а общественото доверие в нея е 28% – позиции, съизмерими с тези на опозиционните в предишния мандат и най-предпочитани за управление към момента партии.

За разлика от други организации, възникнали като форма на протест срещу статуквото, но превърнали се в неуспешни партийни проекти, всеки втори българин изразява предпочитание към запазване на "Протестна мрежа" като група за граждански натиск. За обществото е важно да има реален граждански натиск върху властта, с чиито разкрития и сигнали институциите, включително съдебните, да се съобразяват.

Стабилни партии (32%) с ярки и отговорни личности (45%) в управлението и силни граждански групи за натиск (22%) - е формулата, която в най-голяма степен е склонно да подкрепи общественото мнение на прага на предстоящите избори.