Сламена къща, построена между капките

Сламена къща, построена между капките

© Татяна Димитрова



450 бали слама. С толкова може да се построи къща от 160 кв. м. площ. Напълно достатъчно, за да се разположи едно семейство. Такива са плановете на тричленната фамилия на Веселин Москов за следващото лято. Сега, между дъжда и слънцето, усилено се работи по опаковането на къщата в близкото до София село Кладница, за да бъде опазена от капризите на времето.


В масовото съзнание у нас сламената къща е място, където живеят изключително бедни хора в някоя захвърлена в дъното на географията държава. За хората, които се интересуват от пестене на енергия, употреба на еко материали и храни и пр. нещата изглеждат другояче. Наричат ги пасивни къщи. Тоест те сами се охлаждат и отопляват. Е, не съвсем.


В опит да смени софийския апартамент с нещо на по-спокойно място, но близо до града, семейството на Веско се захваща със сламената къща. Пътят към нея води през запознанството с румънеца Петро, живеещ в България, който обаче имат опит в изграждането на такива точно домове в други части на Европа, където те не са необичайно явление.




И след като решението е взето започва трудният път по намирането на добре опаковани бали, които да са напълно сухи през това дъждовно лято.


"Между капките докарахме сламата", спомня си  този инфарктен момент Веско. Той искал да купи бали от сламата, останала след прибирането на лимеца заради по-високото качество, но реколтата тази година била лоша и се оказало невъзможно да се осигурят.


След немалко перипетии по осигуряването и доставянето им, започва градежът. Между носещата дървена конструкция започва да се реди сламата, която се начуква с голям, специално направен за целта дървен чук и се "сресва". Отново с инструмент, който не се продава на българския пазар, а се налага на майсторите сами да си изработят.


Фотогалерия: Къща от слама >


Следва опаковането й с плътно прилепнала мрежа и "обшиването" с бамбукови колове. Така се осигурява сбитост на материала за стените.


"В интернет има доста информация за тези къщи, за инструментите и всичко свързано с тях, но само с гледане на клипове не става", признава Веско, който досега с градене на къщи пък изобщо не се е занимавал. Откакто е започнал да помага за неговата обаче, нищо друго не му се прави.


Балите вече са превърнати в стени, приютени под готовия покрив и една част от първия слой замазка - от глина със слама, е поставена. Заради глинестата почва в двора на практика този строителен материал не се е налагало да бъде купуван.


Основите, покривът, изолацията, дограмата - са си с традиционни материали. Отоплението през зимата ще се осигурява от камина с въздушна риза. Разходите за енергия обаче ще са в пъти по-малки отколкото ако къщата си беше от тухли, защото балите правят стените дебели 45 см и осигуряват значителна изолация.


Още отсега вътре в къщата ухае на слама и дърво, с което са покрити подовете. Тухлите присъстват само под формата на една стена на долното ниво и също като дървената конструкция имат носеща функция.


В бъдещ период се предвижда на покрива да се появят и соларни панели, но това - малко по-нататък.


"Бих посъветвала хората повече да се интересуват от еко материали, с които да изградят домовете си като обърнат внимание на това кои са подходящи за местния климат", казва Веско. "Не казвам, че това, което ние избрахме, е най-добрата технология. Има възможност да се правят каменни къщи, конопени и др."


Както може да се очаква този странен градеж е бил обект на засилен интерес от съседите, наблегнали на традиционните постройки. А сигурно и на присмиване, допуска семейството.


На резонния въпрос за трайността на такава къща Веско обяснява, че има кирпичени къщи на по 200 години и това, че стените са от слама не означава, че домът ще изгние при първия дъжд.


В Университета по строителство и архитектура са правени експерименти за издръжливостта на балите на набези на мишки, плесени и др. и са дали добри резултати, разказва Веско. От неговите проучвания за тези къщи е установил, че в някои европейски страни те дори се правят без дървена конструкция - като Холандия и Англия. У нас обаче такъв проект не би получил разрешение за строеж.


Проектът е направен от архитект Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени материали. По изчисление на собствениците тази къща излиза като инвестиция около 30-40 на сто по-евтина от монолитното строителство, "ако човек добре пресметне нещата".


В момента у нас и само още една такава къща - в село Ветрен.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK