Do ut des

Бойко Борисов при откриването на кампанията на ГЕРБ

© Надежда Чипева, Капитал

Бойко Борисов при откриването на кампанията на ГЕРБ



Три дни преди изборите лидерът на ГЕРБ нахока обществото, задето не го обича достатъчно силно. Явно Бойко Борисов изобщо не разбира защо се правят тези избори. Според него – за да получи той народната любов и да се върне на власт. Тази заблуда обаче е не само наивна. Нагло и непростимо е да си лидер на най-голямата партия, която се определя като дясна и проевропейска, и да не можеш да надскочиш себе си в името на онова, за което голяма част от обществото настояваше повече от година – властта да не бъде самоцел. Повтарям, нагло и непростимо е. За пръв път от началото на прехода получихме шанс да променим не едно или две лица в състава на управляващите, а самия обществен договор, и сме на път да пропилеем този шанс.


Промяната трябваше да започне като разговор за смисъла на кризите, които ни споходиха през последната една година. Разговорът обаче не само не беше проведен, ами дори не беше започнат. Бившите управляващи от БСП и ДПС логично се надяваха, че като не обелват дума за правителството на Пламен Орешарски, споменът за него скоро ще избледнее от само себе си в паметта на българина. Но какво направиха ГЕРБ /Граждани за европейско развитие на България/? На свой ред също не настояха за разговор, понеже се надяваха, че като произнесат няколко тежки присъди за състоянието на страната, времето ще се върне автоматично назад и ще намерят управлението там, където го оставиха през февруари 2013 г. Адепти на носталгията, които водят вял спор с адепти на амнезията – така изглеждаше разговорът за онова, което ни се случи през изминалата година.


Но в ГЕРБ все пак отрано разбраха,
че само носталгията не може да ги върне на власт




След като дълго време живяхме с усещането, че обществената ни действителност се руши и все повече се изплъзва от ръцете на институциите, някоя от по-големите партии трябваше да излъчи послание за силна власт и стабилност. Това послание беше много бързо усвоено от ГЕРБ и преведено от пиарите на партията в съответното му поведение. Така докато БСП мишкуваха в ролята на потърпевши от нестабилното обществено положение, от ГЕРБ доста енергично заговориха за нуждата от стабилност ("Стабилна България... Време е!" гласеше девизът на партията); докато кандидатите на БСП изглеждаха като частни лица, изгубени в политиката, кандидатите на ГЕРБ демонстрираха самочувствието на вече избрани.


Само дето това поведение на ГЕРБ не увеличи значително броя на десните избиратели. Причината е може би в когнитивния дисонанс, който се произвеждаше от словото на ГЕРБ. От една страна, всички чухме съвсем ясно, че само ГЕРБ могат да осигурят стабилност в политическия живот и само те са безусловно готови да се нагърбят с управлението в този труден за страната момент. От друга страна обаче, чухме също съвсем ясно, че ГЕРБ ще ни дадат желаната стабилност, само ако ние им дадем цялата власт. Do ut des, казвали древните римляни на своите богове, когато им поднасяли дарове. Давам ти, за да ми дадеш!
Бойко Борисов сякаш очаква същото отношение от нас избирателите –


ние трябва да му дадем властта,
а той, божеството, да ни даде стабилност


Do ut des, това трябваше да пише върху лозунгите на ГЕРБ.


Ами ако Борисов не получи цялата власт, както изглежда ще стане, тогава какво ще направи? Отговорът му е на един разглезен Юпитер – като не ме почитате, тогава няма да ви даря със своето управление и България (О, ужас!) ще бъде наказана с дълъг период на нестабилност. Е, добре, недей да управляваш, ами онези повече от милион българи, които биха гласували за ГЕРБ? Ами онези другите, които не биха гласували за ГЕРБ, но биха приели управление на коалиция от десни партии? Тях какво – кучета ги яли и друг път да не се заблуждават по този начин! Борисов може би не си дава сметка, че с честолюбието и фръцкането си руши не само доверието в ГЕРБ, но и изобщо отношенията между кандидатите за властта и избирателите.


Така се очертава вторият когнитивен дисонанс, който разколебава привържениците на ГЕРБ. Твърде объркващо е хем да се представяш за демократ, който вярва в отборната работа и казва, че екипността е най-ценното предимство на неговата партия, хем да си обсебен от властта и да смяташ, че добрата власт е еднопартийната и ако е възможно – едноличната. Това е и основната причина мнозина десни избиратели и демократи, които вероятно биха гласували за ГЕРБ заради тяхната програма и експертния им екип, да виждат в партията на Борисов дясното копие на БСП, а в самия него – превъплъщение на Тодор Живков.


Баща, спасител и месия, татко Юпитер, Тато – облечен в тези образи, Борисов гледа на обществото като на дете, което има нужда от хранене, повиване и наставляване. Затова и за него прословутите детски градини, построени при управлението на ГЕРБ, не са символ на изработеното обществено благополучие; те са най-вече символ на добрите му бащински грижи за обществото, те са стаята, в която той ни дундурка, повива и слага да спим.


Обществото на свой ред трябва да му дарява безрезервна обич. Ако не му я дарява, Борисов пуска в действие мита, който слабите бащи употребяват, за да сплашват децата си.


"Ако не ме обичаш, ще си отида"


казват те, "и няма да има кой да те спасява в тъмното". Ясно защо този мит е твърде вреден и за възпитанието, и още повече за обществото – той създава хора, които не са способни да вземат сами решения за живота си, да се преборват с опасности, да гледат на действителността другояче освен като тъмно място, което ги плаши. Той създава слаби хора, които си търсят господари, и като ги намерят, залепват за тях и ги смятат за идеални, само и само да не изскочи отнякъде страхът, че ще бъдат изоставени.


Това е и третият мощен дисонанс в политиката на ГЕРБ. В началото на своето съществуване те натрупаха доверие най-вече с това, че по места се занимаваха да ни осигурят по-добро качество на живот. Така успяха да привлекат към себе си немалко млади, образовани и активни граждани, които се интересуват от състоянието на обществената среда и вярват, че трябва да участват в нейното оправяне.


За тези граждани ГЕРБ не беше баща и наставник, а партньор. Тъкмо те бяха отблъснати най-напред, когато Борисов започна да хока обществото и да го изнудва, че ако не го обича достатъчно, ще си отиде и всичко ще потъне в тъмнина; тъкмо те, струва ми се, в момента са онези десет процента, които не му достигат, до пълната власт.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK