Урок за тайните фалити на комунизма

Христо Христов пред гимназистите от Русе

© desebg.com

Христо Христов пред гимназистите от Русе



Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в началото на октомври. Беседата е част от поредицата открити уроци в страната в рамките на инициативата "25 години свободна България" под егидата на президента Росен Плевнелиев. Христо Христов е член на Инициативния комитет. В открития урок участваха помощник директорът Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб "Дебати" в гимназията.


"Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща", обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.


Той провокира учениците с въпроса има ли смисъл да се говори и да се познава миналото, особено когато то се отнася за един тоталитарен режим? "Миналото трябва да се познава, за да не се повтаря", отговориха дванадесетокласниците. По думите на Христов знанието и информацията за това минало за младите хора е важно и за да не позволяват да бъдат манипулирани.




Христов им разказа, че след 1947 г., когато БКП се е разправила в политическата опозиция в България, комунистическата партия е взела решение страната да се развива по съветски образец, като е извършена национализация и насилствено отнемане на земята. Частната собственост е ликвидирана напълно, а частната инициатива е отнета, като партията-държава е обещала на хората, че ще изгради едно справедливо общество, в което благата ще се разпределят по равно.


След малко повече от четири десетилетия този огромен социално-икономически експеримент се сгромолясва и в основата на краха е икономическата несъстоятелност на строя.


През 1956 г. начело на комунистическата партия е утвърден непопулярният дотогава дори сред партийните среди Тодор Живков, който решава, че един от начините бързо да се хареса на обществото, е да подобри неговото жизнено равнище.


Журналистът посочи, че в резултат на погрешни икономически решения за развитието на селското стопанство и бързо изхарчени кредити от СССР политиката, възприета от Живков, се проваля.


Това довежда до невъзможност страната да изплаща предоставените от Съветския съюз валутни кредити, който тогава е основен кредитор на България. Съветският ръководител Никита Хрушчов отказва да разсрочи дълговете и Живков се принуждава да продаде на съветската страна изнесения уж на съхранение в Държавната банка в Москва български златен резерв в размер на 24 тона. Нито един цент от продаденото от Москва на международните борси българско злато не се връща в България, тъй като с получените милиони са погасени дълговете на комунистическото управление.


"Продажбата на златния резерв на СССР Живков извършва в пълна тайна не само от обществото, но и от партийното ръководство", посочи Христов.


Той добави, че тогава Живков е разбрал, че не е в състояние на управлява страната без постоянна съветска подкрепа, което го е мотивирало на два пъти – през 1963 г. и 1973 г. - да предлага България да стане 16-та съветска република.

Последната страница от изложение на председателя на БНБ Васил Коларов от октомври 1987 г. до Тодор Живков, в което той открито му заявява, че плащанията по външния дълг надхвърлят 100 процента от валутните приходи на страната, изпаднала за трети път във фалит

© desebg.com

Последната страница от изложение на председателя на БНБ Васил Коларов от октомври 1987 г. до Тодор Живков, в което той открито му заявява, че плащанията по външния дълг надхвърлят 100 процента от валутните приходи на страната, изпаднала за трети път във фалит


Разследващият журналист разказа и за другите два фалита по времето на управлението на БКП. През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки. Положението е спасено благодарение на благосклонното отношение на тогавашния съветски ръководител Леонид Брежнев, който отпуска финансова помощ на Живковото управление, но същевременно го предупреждава, че финансовите дългове рано или късно се превръщат в политически проблем.


Третият фалит става факт през 1987 г., когато председателят на БНБ Васил Коларов докладва лично на Живков, че обслужването на задлъжнялостта на НРБ към западните банки надхвърля 100 процента от общите валутни приходи на страната.


"През всичките години на управление обаче Живков изгражда една кула на илюзиите, че обществото се развива и върви напред, а това не се оказва вярно, тъй като тогавашното управление е представяло статистика (стъкмистика), която се е основавала на неверни данни и е целяла да се крие истината от хората", каза още Христо Христов.


През 1987 г. Живков не се решава да разруши "кулата на илюзии" на социализма и продължава да трупа нови дългове, които през 1989 г. вече са – външен дълг над 11 млрд. долара и 26 млрд. лева вътрешен дълг, включващ общата задлъжнялост на селското стопанство, електрониката и военнопромишления комплекс.


Той обясни, че всички тези факти е научил от архивите и подчерта огромното значение на отварянето на архивите на БКП, на комунистическите тоталитарни служби и проучването на съдебните архиви, свързани с разследванията на престъпленията на комунистическия режим.


Учениците казаха, че не са знаели, че по времето на комунистическия режим страната три пъти е изпадала в неплатежоспособност и че, когато той е рухнал през 1989 г. е завеждал такива големи дългове.


"От всички източноевропейски страни от бившия Източен блок комунистическият режим в България е завещал най-лошия икономически старт по пътя към демократични промени", добави Христо Христов.


Той посочи, че до фактите за трите фалита на управление то БКП е достигнал, след като е проучил най-обемното разследване в историята на българската прокуратура, а именно дело №4 от 1990 г., разследвало причините за икономическата катастрофа на комунизма.


"В тези над 1300 тома се съдържа истината за стопанската история на България в периода от средата на 50-те години до края на 80-те години на ХХ век, когато Живков сам признава, че социализмът е едно недоносче", заключи изследователят.


Той отбеляза, че в онези изследвания на историци и особено на бивши служители на Държавна сигурност, където трите фалита са удобно "пропуснати", младите хора няма да намерят отговор на един основен въпрос, който защитниците на комунизма никога не дават: Защо след като уж толкова добре се е управлявала и развивала страната под ръководството на БКП това не е продължило и след 1989 г.?


"Причината се крие в това, за което говорихме този час с вас: несъстоятелността на икономическо развитие по съветския модел и командно-планова икономика, довели до краха на цялата комунистическа система", заключи Христо Христов. Той пожела на младите хора да бъдат добре информирани и да не се оставят да бъдат заблуждавани и им подари своето документално изследване "Тайните фалити на комунизма".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK