© Красимир Юскеселиев
Петолъчката от бившия Партиен дом преди да бъде възстановена и сложена в музея на социалистическото изкуство
Двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява и познанията изчезват. В същото време започва да доминира носталгично-идеализираният образ на комунизма, а представите за периода 1944-1989 особено на младото поколение са битовизирани, защото идват основно от разкази от семейството и приятели.
94% от най-младото поколение (16 - 30 години) заявяват, че не знаят почти нищо за онзи период, 92% не могат да назоват границите на комунистическия блок. Една трета не знаят, че преходът започва през 1989 г., а 40% не могат да посочат
дали краят на комунизма е белязан от рухването на берлинската, московската, софийската или китайската стена.
Това показва ново национално представително проучване на "Алфа Рисърч", което беше представено днес. То е посветено на годишнината от началото на демократичните процеси и е част от инициативата "25 години свободна България". Изследването е проведено сред 1200 български граждани над 16-годишна възраст.
Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" каза при представянето, че това не е фанфарно и празнично изследване по повод годишнината. Тя отбеляза, че в него има диаметрално противоположни интерпретации на българите, както и че трябва да се има предвид, че за тези 25 години историята е била пренаписвана няколко пъти.
В края на 2014 г.
обществото е силно поляризирано в отношението си към социализма
а спомените за събитията от 1989 г., рухването на Берлинската стена, делата на световните и комунистическите лидери са заменени от битовизми. Една част от анкетираните (предимно представителите на най-възрастното поколение) посочват най-често "работата за всички", "безплатното здравеопазване" и "доброто образование" като отчетливи характеристики на социализма. Други ясни спомени, макар и за по-малко от хората, обаче са и "забраната да се пътува в чужбина", "задължителните манифестации", "дефицитът на стоки", "силовата поддръжка на режима" и "привилегиите на членовете на БКП".
Цялостната оценка за периода е също силно поляризирана. В единия полюс на хората с леви убеждения се вижда носталгията по "спокойствието" и "сигурността" на периода, а в десния прочит - социализмът е бил епоха на "ограничения", "безправие", "липса на свобода", "диктатура" и "цензура" или на
"Не-свобода"
както обобщават анализаторите.
Друга част от изследването сравнява нагласите в началото на прехода с оценката за него 25 години по-късно. Оказва се, че крушението на много от надеждите за промените "пренаписва" и оценката за социализма. Две години след падането на комунизма, докато е все още жива паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ (цитирани бяха данни от март 1991 г.) пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане с 55% позитивни оценки за комунистическия лидер.
На повече от половината анкетирани сред младите хора - името на Тодор Живков не говори нищо. Техните познания за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори - за 55%. Незначителен е делът на тези, които знаят за този период от книга (10%), филм, публицистично предаване (16%), училище или университет (10%).
Според анализаторите на проучването неосведомеността е резултат от липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователните институции от темите за този период. Така постепенно
социализмът е забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират.
Забравят се и ключовите фигури на онова време. Повече от две трети от 16-30-годишните не знаят коя е Маргарет Тачър, 73% не знаят кой е Роналд Рейгън, 89% - Хелмут Кол, 76% - Михаил Горбачов.
© Дневник
На въпроса "Накъде след 1989-та?" са очертани пет кръга на представите за свободна и просперираща България – отваряне на границите и свободно пътуване (30%), повишаване на доходите и благосъстоянието (27%), развитие на пазарна икономика и нови възможности за работа (20%), повече човешки права и свободи (19%), връщане на частната собственост (18%), избор на управляващи чрез свободни избори (15%).
И въпреки че, обективно погледнато, повечето от тези очаквания са факт, субективните усещания са, че очакваното и реалното се покриват само в три направления с присъединяването към ЕС, свободата на пътуване и връщането на частната собственост, отбелязват анализаторите. Едва 2% смятат, че са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, 5% - за изграждането на демократични институции, 10% - за избор на управляващи чрез действително свободни и демократични избори.
В отношението към последните 25 години за разлика от това към периода 1944-1989 г. няма полюси. Хората са единни в отрицателната си оценка - 50% от населението над 16 години намира
развитието на България за неуспешно
срещу 10% позитивни мнения. Същевременно оценките в личен план са доста по-слабо песимистични – едва 29% смятат, че са загубили по време на прехода, което според анализаторите е показател, че "колкото по-конкретен и обозрим е обсегът на оценката, толкова по-умерени и нюансирани са мненията, а обобщенията на високо ниво са свързани с далеч по-силни присъди за провал на българския преход".
Това разминаване -
висока лична оценка срещу ниска обществена
- очертава корените на усещането за провал според социолозите. Спечелилите и загубилите от прехода според мнозинството са "политици – обикновени хора", а фундаменталният проблем на прехода е провалът на върховенството на закона, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт. Тази опозиция не е икономическа, а политическа – усещането е за формирането на "класа на летящите в бързата лента", за които правила и закони не важат и "класа на пешеходците" и убеденост, че тези две класи не могат да се срещат помежду си, казват в анализа на данните "Алфа рисърч".
"С други думи, за неуспеха на прехода хората не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност, която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността."
