© Анелия Николова
Склуптура на Тодор Живков
25 години след падане на комунистическия режим 55% от българите изразяват по-скоро позитивна оценка за неговия лидер Тодор Живков. През 2014 година отрицателно е отношението на 25%, а 20% не могат да направят преценка. Това показват данни от голямо изследване на "Алфа рисърч"* за оценката на социализма и прехода, което се представя в момента като част от инициативата "25 години свободна България" (още за изследването четете - тук).
За сравнение, изследователите от социологическата агенция показаха данни от изследване на НЦИОМ от март 1991 г., че тогава едва 16% от българите са имали положителна оценка за Живков, а 76% са били отрицателните позиции.
"Оценката е пренаписана"
коментира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" при представяне на данните. Причините може да търсим в различни неща, може в липсата на политически дебат, в антигероите на прехода, в случилото се през прехода, коментира тя.
Боряна Димитрова показа и сравнение на този факт с други данни от изследването - кои според българите са ключови събития, които свързват с 80-те години. На първо място е аварията в атомната централа в Чернобил през 1986, а на второ място - свалянето и оставката на Тодор Живков. "Обръщам внимание на тези отговори, защото
ако хората помнят Чернобил, а са пренаписали оценката си за Живков
това означава, че тези две реалности - битийността на генералния секретар на ЦК на БКП и Чернобил живеят в два паралелни свята без никаква връзка помежду им. Не знам кой си спомня за скритата информация за облака след аварията. Играта с човешкия живот и здраве е едно от най-жестоките неща от този период, но пренаписаната оценка говори за липсващите връзки", коментира Димитрова.
Другите събития, отчетени от проучването като значими за 80-те години на ХХ век, са падането на Берлинската стена, Възродителният процес, перестройката в СССР, тържествата по повод 1300 години България, опитът за убийство на папа Йоан Павел II, проявата на дисидентското движение в България през 1988, протестите на движението "Солидарност" в Полша.
Всички данни от изследването четете - тук.
* Данните са от национално представително проучване на общественото мнение за равносметката от "25 години демократични промени в България". Изследването е проведено сред 1200 български граждани над 16-годишна възраст чрез пряко стандартизирано интервю по домовете. Използвана е стратифицирана по тип населено място извадка с квота по основните социално-демографски признаци – пол, възраст, образование. Проучването е част от инициативата "25 години свободна България".
