25 години по-късно: Как е възможна носталгия към битие на "стадно безразличие и абсурд"?

25 години по-късно: Как е възможна носталгия към битие на "стадно безразличие и абсурд"?

© 25 години свободна България



Равносметките около 25-ата годишнина от началото на прехода в България и Европа продължават. Днес в София с реч на президента Росен Плевнелиев започна двудневната международна конференция "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето", която е част от поредицата събития в инициативата "25 години свободна България". За изненадващата носталгия по комунизма, за късата или направо липсваща памет за събитията преди 1989 г. и критиката към тези след 10 ноември в първата дискусия от конференцията говориха поетът Едвин Сугарев, университетските преподаватели Евелина Келбечева, Петя Кабакчиева и Михаил Неделчев, политологът Димитър Димитров и социолозите Боряна Димитрова и Живко Георгиев.  


"Не е случайно, че този период се персонифицира


- наричат го Татовото време (на Тато - Тодор Живков). Това е защото моделът се крепи на идеята за патерналистична държава, която се грижи, дава. Дава заплати, дава работа, дава социални придобивки дори. "Пуснаха ли банани?" се питахме ние сякаш някой ги пускаше от небето, не ги "купувахме", започна Петя Кабакчиева, преподавател и ръководител на катедрата по социология на Софийския университет. 




"И за всичката тази грижа имаше едно единствено изискване - да си послушан", подължи тя. "Така се формира един удобен и по детски наивен и хитър


инфантилизъм на безотговорността,


която сега се привижда като спокойствие и сигурност и в някакъв смисъл действително е спокойствие и сигурност, като знаеш, че пътят ти е предначертан, ако си послушен. Общонародната собственост, с която се разполага държавата пък формира усещане за нормалност на ползването на публични ресурси за свои цели. Това няма как да не се отрази - защо се чудим, че корупцията е на първо място като проблем на прехода, след като корупцията е точно това. Няма автономност, стремеж и хъс, няма събития", смята Кабакчиева. Тя припомни проучването на "Алфа рисърч", обявено в неделя, което според анализаторите ясно показва, че разочарованието от провалите на прехода са подменили неприязънта към предишния политически период с носталгия и фалшиви спомени. 


"Много се говори тези дни и се акцентира върху това, че паметта за комунизма избледнява. Това според мен е съвсем нормално и колкото по-назад се връщаме, толкова повече тя е избледняла. Това, което не е нормално е, че


избледняващата памет не се замества от познания


за този период", коментира и Боряна Димитрова, управляващ партньор в "Алфа рисърч" по повод на проучването, според което огромна част от младите хора не знаят почти нищо за периода 1944-1989 г. нито в България, нито в Европа. "Не става дума за една историческа хронология, не става дума да се запомнят някаква поредица от събития или личности, става дума за символиката. Когато днес говорим за Берлинската стена, ние не си даваме сметка, че младото поколение в много голяма степен я мисли така, както мислим тук стените - като охраняващи от външни врагове. Но това е


може би единствената стена в историята, която охранява отвътре,


да охранява източногерманците да отиват на Запад не само физически, а и с мислите си", добави Димитрова.


"Идеализацията, за която говорим днес има една основна характеристика - че събитията от този период се мислят като паралелни реалности. Ако в България в днешния момент е много актуален въпросът "Кой?", ние виждаме, че същият този въпрос, отнесен към късния комунизъм, като че ли не работи. И когато говорим за познания - в много голяма степен трябва да можем да разкрием контекста и политическите противоречия на този период, иначе рискуваме да имаме една хронология, която не говори нищо на младите хора", каза още Димитрова.


"Тук всички сме съгласни, че имаме силно разделение между паметта и знанието. В тези кръгове, които някак си не се пресичат, се движим и в тях има ясни пространства. Първото такова е


добре организираното невежество,


което би могло бързо и ефектвно да бъде преодоляно, но за това е необходима преди всичко политическа и интелектуална воля, каквато досега липсваше и да се надяваме, че ще това се промени", заяви и Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет в България. Според нея липсата на знание и историческата рефлексия принизяват спомена за комунизма до битовото, анекдотичното, а носталгията е доминирана от "абсурдните митове", че образованието и здравеопазването били безплатни, че имало работа за всички.


"Разказът за комунизма беше изключително умело подменен


от един пост-комунистически елит, който доминира общественото пространство и прекъсва истинските канали за знание и оценка на най-новата история на България.", каза Келбечева. 


"Ние не можем да осмислим изминалите 25 години след 1989 г., ако не си разкажем целия период на комунизма. Основната трудност обаче е, че това са всъщност два периода - от 1945 до 1962 г. - свирепият, жестокият и унищожаващ комунизъм; и този след 1962 г. - този подъл комунизъм, който създаде психиката на една голяма част от днешните хора, който култивираше несамостоятелността, неинициативността и който корумпираше", каза председателят на Сдружението на българските писатели и преподавател в НБУ Михаил Неделчев. Според него не е възможно да се осмисли самата дата 10 ноември 1989 г., ако не се погледне в широкия контекст на събитията в Европа преди това. 


"Ние няма да мислим истински комунизма, докато думата анти-комунизъм има негативни конотации",


убеден е Неделчев. Според него една от грешките на Европейския съюз е, че няма в условията за присъединяване клауза за задължителна дакомунизация на кандидатките. 


"Преходът не е прочетен, не е разбран.


Поне хората, които го оценяват като нещо негативно и объркало съдбата им, не са наясно какви са движещите му механизми и защо това, което става е толкова различно от това, което се казва, че става", коментира и политикът и писател Едвин Сугарев. Той припомни максимата, че миналото се чете през призмата на настоящето и в този смисъл "тоталитарна България е осмислена на фона на силно деформираният и дори извратен преход към демокрация."


"Стадно безразличие, малодушие и абсурд"


бележат битието по времето на комунизма, според Сугарев. "Трябва да ни е срам от него, от собственото си примирено живуркане тогава, за да отхвърлим комунизма като срамно дело. Ако не сме способни няма как един ден да не настъпим своите собствени следи и да не усетим, че обитаваме някаква реплика на някогашния комунизъм, по-завоелирана може би, но във всеки случай - не по-малко омерзителна", завърши поетът. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK