Образователното министерство: За тоталитарния режим се учи още в прогимназията

Образователното министерство: За тоталитарния режим се учи още в прогимназията

© Анелия Николова



Двадесет и петата годишнина от началото на прехода в България изведе на преден план една отчетлива и тревожна тенденция - спомените за комунизма (съвсем естествено) избледняват, обаче не се заменят от знания. Представително проучване на "Алфа рисърч" показа, че младите хора у нас не знаят какво наистина се е случвало в онова време, а единствените впечатления, които имат, са от битовите разкази на родителите си и техните родители, които и за, и без изненада, са оцветени с носталгия. Така в дневния ред на отбелязването на годишнината застана дискусията за смисъла от това да се говори и да се познава комунизма, а не толкова за самия комунизъм.


Политолози, социолози и историци се обединиха около позицията, че съвременната ни история трябва да влезе дълбоко в учебниците и учебните програми и наистина да й се отдели внимание в гимназиите. Петиция от началото на тази година по инициатива на професора по история Евелина Келбечева настоява за същото нещо. Служебният министър на образованието Румяна Коларова пък коментира, че макар че темата присъства, тя рядко се преподава действително - защото не е оценена като важна или защото учителите се страхуват да провокират младежите с факти, които може и да се разминават от носталгичните разкази на родителите им. 


"Дневник" се обърна за втори път към Министерството на образованието по тази тема. Първият път като реакция на началото на петицията на проф. Келбечева, ведомството отговори с въпрос: "Дали обществото е готово учениците да изучават нетолкова далечна история? А и кой ще е авторът на учебника?". Обясни и, че ще се мисли за нови учебни планове едва след като бъде приет новият Закон за училищното и предучилищното образование, който впрочем се готви и връща за пренаписване от няколко години. 




Този път попитахме МОН ще вземат ли предвид петицията, статистиката и мнението на експертите - обмисля ли се изобщо въвеждането на разширено изучаване на комунизма в училищата и намират ли го за необходимо. Попитахме и доколко историята на комунизма е засегната в учебниците в момента и доколко действително й се отделя внимание в час. Получихме отговор само на последния въпрос, и по-точно на половината от него:


Във връзка с ваше запитване във връзка с проучване на "Алфа Рисърч" - "Преходът: Митове и памет, 25 години по-късно", според което обучението по темата за комунизма сред младите хора е недостатъчно, Ви изпращаме следната информация:


Изучаването на процесите и събитията, обект на направеното изследване, присъства във всички етапи на училищното образование.  Началото е поставено в последния клас от началния етап на училищното образование. В учебната програма по човекът и обществото за IV клас по темата: Българската държава (края на ХІХ – края на ХХ в.) е предвидено изучаването на демокрацията и отстъпления от нея; на комунистическия режим; Република България в демократичното пространство. Очаква се учениците да могат да различават демократични от недемократични действия в обществото. 


В прогимназиалния етап по учебния предмет история и цивилизация изучаването на процесите и събитията, обект на направеното изследване, се реализира чрез учебната програма за VI клас със заложената тема: България след Втората световна война. Комунистическият режим, като се поставят определени акценти върху: 
- тоталитарната държава; 
- "затвореното общество";  
- икономически и социални експерименти в селото и града; 
- общество без вяра: натискът върху Българската църква; 
- религиозни и етнически малцинства; 
- крахът на комунистическия режим и прехода към демокрация; 
- България, Съветът на Европа, Европейският съюз и НАТО. 


Очаква се учениците да:
•       Разбират характера на тоталитарния режим.
•       Оценяват ролята на свободата като условие за икономически, духовен и културен напредък на личността и човешките общности. 
•       Различават демокрация от демагогия, административен контрол от свободна изява. 


Чрез учебното съдържание се изясняват основни понятия като – тоталитарен режим, одържавяване, национализация, колективизация. 


В VI клас, урочните статии свързани с изучаването на процесите и събитията, обект на направеното изследване, се преподават в края на учебната година.  


Учебното съдържание в Х клас е свързано със съвременната световна история, но в него присъстват акценти от националната история. В учебната програма е предвидено учениците да могат да: 
•       Откриват примери за съветизация в Източна Европа след Втората световна война. 
•       Представят промените на Балканите след 1989 г. 
•       Разбират трудностите на българското общество в преход. 


В Х клас, урочните статии свързани с изучаването на процесите и събитията, обект на направеното изследване, се преподават в края през втория учебен срок. 


В XI клас се изучава системен курс по българска история. В информационно ядро "Фундаментите на съвременния свят" е заложено учениците да придобият умения за:
- Установяване на промените в българското общество в периода на преход към демокрация. 
- Определяне на  особеното място на България в прехода от комунизъм към демокрация. 


Чрез учебното съдържание се изясняват основни понятия като – съветизация, демагогия, посткомунистическо общество,  гражданско общество.  В  XI клас, урочните статии свързани с изучаването на процесите и събитията, обект на направеното изследване, се преподават  в края на учебната година.  


Учебните програми по история и цивилизация кореспондират с Държавните образователни изисквания по история и цивилизация и Държавните образователни изисквания по гражданско образование за прогимназиален и гимназиален етап.


Пресцентър на МОН


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK