© Георги Кожухаров
Модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите в България, по-здрава връзка между вузовете и пазара на труда. Това са част от целите, заложени в актуализираната Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., която беше приета от Министерски съвет през октомври и днес влиза за обсъждане в парламентарната Комисия по образованието и науката.
Стратегията обхваща всички 51 висши учебни заведения в България, включително и специализираните висши училища и самостоятелните колежи. Финансирането по нея ще дойде от държавния бюджет и от европейските структурни и инвестиционни фондове.
До края на десетилетието Стратегията иска да постигне увеличение на хората с висше образование между 30 и 34 години в България с 10 процентни пункта.
В момента младите висшисти са 26.9%,
а целта е през 2020 г. те да бъда над 36%. Освен това се оценява като проблем това, че много българи избират да се образоват навън, затова накратко амбицията е България да се превърне "в силен и привлекателен регионален център за модерно висше образование с европейски профил, атрактивен за студенти от Европа и света."
"Реформите в системата на висшето образование в България се провеждаха като цяло в правилна посока, но стартираха с около едно десетилетие по-късно в сравнение с водещите европейски страни. Страната трябваше да реагира на двоен натиск: външен, да компенсира изоставането в европейски план; и вътрешен, да предприема промени в законодателството и управлението в кратки срокове и при отсъствие на национален консенсус", пише в анализа към документа.
Начините да се постигнат амициозните задачи според Министерството на образованието са да се затегне контролът от страна на държавата върху качеството на преподаване и усвоените знания, да се усъвършенства акредитационният модел и рейтинговата система за университетите, както и да се подобрят моделите за кредитиране и подпомагане на студентите.
Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми. Голяма част от задачите са предвидени още за 2015 г., например усъвършенстваните системи за контрол и за отпускане на стипендии, а също и за диференциран подход за финансиране на вузовете според успехите и реализацията на възпитаниците им.
От догодина ще се използват и прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приема в университетите. През 2016 г. пък се предвижда МОН и социалното министерство заедно да изградят ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти, както и да се създаде обща информационна мрежа на кариерните и алумни центровете.
Повече усилия по засилването на връзката между висшето образование и бизнеса са планирани за 2017 г., когато например трябва да се разширят мерките за прехода от университета към първата работа и да има целево финансиране на стратегически за страната направления, както и да се предвидят повече средства за субсидирани от държавата стажове по време на следването.
За накрая - през 2020 г. - са оставени задачи като изготвянето на нов Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, увеличаване на финансирането за всички видове научни изследвания в университетите и модернизиране на научната инфраструктура и изследователските лаборатории, също и създаване на центрове за компетентност и върхови постижения.
В края на десетилетието ще се мисли и за разширяване на достъпа до висше образование чрез форми на учене през целия живот и на електронните форми за дистанционно обучение, които иначе са сред основните приоритети на стратегията.
