© Юлия Лазарова
Ерик Холзи е на 25, израстнал е в "скучното предградие" на Вашингтон и е убеден, че в България има повече възможности да се занимава точно с това, с което се чувства полезен.
"Как ще ги стигнем американците..." питаше през 90-те великият Тодор Колев всяка седмица по Ефир 2. Въпрос, който звучеше колкото комично, толкова и трагично. Сега като че ли идеалът е по-различен и вече не гоним точно американците, но със сигурност продължаваме да гоним... или поне да бягаме.
"Това е напълно грешен въпрос. Защо ви е да приличате на американците?!", възкликва Ерик Холзи, след като признава, че не познава точно този израз, но често чува подобни коментари от българските си приятели. Той е на 25 години, роден е и е израснал в покрайнините на столицата на САЩ Вашингтон, обича да свири на китара и хармоника... и е влюбен в България и българската история толкова много, че преди година и половина решава да остане да живее, да работи и да се развива тук. "В момента няма друго място, на което бих искал да бъда", усмихва се той.
Разкази от далечни земи и времена
Ерик е израснал в "доста скучно и подредено предградие", но пък в интересно семейство, някъде в горния край на средната класа. Майка му организира срещи и събития за американски профсъюз, а баща му е лобист със собствена малка фирма – работи най-вече за правата на военните ветерани. Когато го питам дали професията на баща му е добре описана в "Благодаря за пушенето", той се усмихва и казва: "Постерът виси на стената ми вкъщи. Когато за пръв път излезе филмът и питах баща ми, той каза – "Познавам тези хора, да".
© Associated Press
Една абсолютна случайност насочила вниманието на Ерик към България, когато бил в гимназията. По това време вече е открил любовта си към географията и историята, но причината да научи повече за нашето кътче от Земята било едно момиче. "Майка й беше разпределена в бюрото на НАТО в София за три години. Аз я срещнах, точно след като се бяха върнали."
Тя му разказала за София и за българите, а на Коледа му подарила "Корона от тръни" на Стефан Груев. "Тази книга ме порази. Бях много запален по историята и познавах много добре периодите на Първата и Втората световна война, вълнуваха ме. Изведнъж прочетох за всичко това от българската гледна точка, и ме изуми – изглеждаше като съвсем друга история", припомня си той. Тогава си обещал, че непременно някой ден ще посети това място, а няколко години по-късно - тъкмо се мести в новата си квартира в центъра на София.
"И аз го намирам за невероятно все още", смее се Ерик на коментар отстрани. "Тази приятелка от гимназията, която ми пусна мухата, сега живее в Калифорния и има три деца. Това е
от онези невероятни случайности в живота –
само защото се случи да я срещна в точно определен момент - ето ме тук. Лудост е как толкова малко нещо може да те насочи в съвсем различна посока", казва младежът с усмивка. И добавя: "Хората винаги предполагат, че е било изключително трудно решение, някаква страхотна дилема. Но не - беше изключително лесно да реша да остана. По-трудната част беше уреждането на документите, защото макар че не сте в Шенген, законодателството ви е синхронизирано и има много високи изисквания за виза". С по-сериозен тон добавя: "За мен беше очевидно, че трябва да остана. Казват ми – "Ти си луд, в Америка имаш много повече възможности да правиш каквото искаш", но аз не съм съгласен. Смятам че в София имам добро бъдеще, защото в момента животът ми, контактите ми, приятелите ми са тук, а не в САЩ".
За Стамболийски и грешните поводи за гордост
Интересът на Ерик към българската история се засилил в университета и тогава решил да удари два заека с един куршум – "Бях сигурен, че искам да уча история, въпросът беше каква. Реших и, че искам да пробвам да уча за известно време в чужбина. Никога не бях пътувал до Европа, почти не бях излизал от Щатите. Казах си - ами така и така се интересувам от България и е по-достъпно в сравнение с места като Франция или Англия...", разказва младият мъж.
Така се прехвърлил за една година в Американския университет в Благоевград, за да учи българска история. Накрая на годината си казал – "да, това е поле, в което мога да направя много", защото "за хората в сферата на историята е много важно да намерят своята ниша и да направят така че с работата си да бъдат полезни. Тук наистина има какво да се научи, какво ново да се каже... А какво ново можеш да кажеш за Втората световна война например? Всичко е пределно ясно".
След Благоевград Ерик се завръща и завършва в САЩ, после учи за националните идентичности в Централния европейски университет в Будапеща, а накрая отново се озовава в Американския университет в България по програма "Фулбрайт", където работи върху тезата си за Александър Стамболийски. "Той е изключително интересна личност. Не ме разбирайте погрешно – не е идеален човек, но има някои много интересни идеи за времето си", бърза да поясни младежът.
© Дневник Паметникът на Стамболийски в София - сборен пункт за поддръжниците на БЗНС, архив от 2007 г.
Според него Стамболийски и много други исторически личности в българската история са подценявани и пренебрегвани. "България не отдава заслуженото на наистина важните неща в историята си. Струва ми се, че като гледате собствената си история, обръщате внимание на неща, които според мен са по-малък повод за гордост от други, които наистина заслужават адмирации", казва той.
Един от най-честите (и грешни) поводи за гордост, които Ерик чува от българските си събеседници, е това, че българската войска никога не е губила битка. "Отговарям им - на кого му пука за миналото на нещо, което очевидно не е бъдещето на България. Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде", казва той.
Много по-значимо постижение и повод за гордост би могло да бъде образованието – "това, че България е тръгнала от почти нищо и е успяла да построи училища и да увеличи грамотността за толкова кратко без някаква особена помощ и стратегия от управниците. В другите европейски страни през 19 век има обща революция и стандартизиране на образователната система, докато в България хората се обединяват, за да го направят сами. Това е нещо, което наистина може да ви прави горди като нация", казва Ерик Холзи.
Друг такъв пример според младия историк е именно Стамболийски. "Във време в което в Европа започва модернизацията и на селското население, което е 90%, започва да се гледа като на враг, Стамболийски е единственият, който си задава въпроса - не е ли възможно да градим модерността с помощта на тези хора, а не въпреки тях. Това е страхотен подход, най-малкото защото е от човешката гледна точка – от позицията, че 90% от населението не са врагът и не са нещо, което трябва да се смели и претопи, за да се постигне някаква цел."
Ерик обмислял докторантура и академична кариера, но като се огледал за възможностите за преподаване и таксите за тези програми, се отказал. Вместо това се захванал със собствен проект, с който да продължи да учи за българската история, да я анализира и да разпространява труда си в интернет. Преди малко повече от година заедно с един български приятел – Мартин Христов – купуват професионална звукозаписна техника и започват
The Bulgarian History Podcast
Всички епизоди в подкаста, който Ерик записва лично на английски език, са посветени на българската история, като се започне още от теориите за произхода на българския народ и особеностите на Балканите. Тринайсет епизода по-късно вече е до периода на Симеон. "Реших, че засега това ще е моят начин, защото академичната кариера е трудно поле, но за щастие в технологичния ни свят има много начини да правиш и популяризираш историческия си анализ, да получаваш отзиви, да преподаваш и дори да печелиш (много малко) пари от дарения. На около 10-ия месец успяхме с даренията да изплатим това, което вложихме в проекта, така че не е зле."
Заедно с това Ерик представлява американска фирма тук, пише статии за маркетингова компания на свободна практика и има няколко частни ученици, на които преподава английски и история, включително и четиригодишно дете. Работи и върху книга за идентичността на българите в началото на 20 век, за която обаче почти не му остава време, "може и да я довърша в близките десетина години". В свободното си време учи български или/и се наслаждава на добра бира с приятели: "Толкова по-лесно е да излизаш с приятели тук, отколкото в САЩ, защото там постоянно трябва да мислиш за превоза, а хората се преработват и не излизат".
"Стандартите на живот са много различни. Например в района от който идвам аз в САЩ, за да имаш базов комфорт трябва да изкарваш сериозни пари, задължително е да имаш кола. Това е едно от нещата, които обожавам за София - не ми трябва кола и не искам кола. Разбира се, тук е по-евтино, и изкарваш по-малко, но ако изкарваш добре спрямо мястото където си, какво значение има, че в Америка стойността е друга", коментира Ерик.
"Но, разбира се, не съм тук да забогатявам. За мен това е
място, свързано с вълнуващи преживявания, с промени.
Много ми харесва това в София - нещата постоянно си сменят местата, нещо ново се появява, някакво ново събитие набира скорост. В САЩ нещата се променят изключително бавно. Не си бях ходил там в продължение на две години и половина и единственото по-различно беше, че са удължили линията на метрото. Това е. Докато ако те няма в София за шест месеца, може и да се изгубиш", допълва младежът.
От Америка му липсват най-вече хората, семейството му... и доброто старо барбекю. Разбитите тротоари на София са по-скоро повод за шеги, отколкото за дразнене ("Не си бил истински в София, докато не стъпиш на отлепена плочка и не се опръскаш с вода" – смее се), а в грозните стари сгради намира чар и стойност от гледната точка на историк. "С правилното познаване и разбиране на историята те са направо омагьосващи – да знаеш кога са строени, защо, да виждаш как хората са се опитвали да ги модернизират, да ги адаптират към ситуациите. И грозните неща са интересни или най-малкото забавни. Имам си своето особено чувство за хумор.", казва той.
© Юлия Лазарова Когато 22-годишният му брат дошъл на гости в София миналото лято, Ерик решил да го изненада с екскурзия до Бузлуджа. "Това момче от предградията, което не се интересува от история и не е пътувало преди до Европа... Горкото момче – беше зашеметено: "Какво, за бога, е това?!", разказва през смях Ерик.
За българите и американците реалистично
Вярно е, че американците не знаят много за света, потвърждава Ерик. "След като реших да остана ми отне много време да обясня на родителите си къде се намира България, че това не е Украйна, че съм в страна-членка на НАТО и на ЕС и съм в безопасност", дава пример той.
Според него да "гоним американците" е грешно по твърде много причини – защото много неща там не са идеални или са направо сериозни проблеми; защото уравнението, около което е построена цялата държава – нефт и транспорт – е абсолютно нецелесъобразно; защото няма как примерът на една държава да се копира върху друга, без да се адаптира. "Може да черпите познания за успешните неща в Щатите – например правната система, но не много повече", съветва той.
"Съвсем очевидно е, че България има един от най-незавършените преходи от комунизма към демокрацията – например едва наскоро се разкриха архивите. Но смятам, че има надежда и тя е в следващото поколение. Защото дори сред 30-годишните сега битува това убеждение, че ако може да направиш нещо с връзки, със заобикаляне на правилата, то трябва непременно така да го направиш, за да не се прецакаш. Но това ще засяга все по-малко и по-малко идните поколения. Малко е тъжно, че не можеш да направиш много повече по въпроса – просто трябва да чакаш времето да мине, но пък това е и най-ефективният метод", споделя Ерик.
Казва, че е много по-оптимистично настроен от много българи, най-вече заради примерите, които вижда около себе си – познава много млади, активни и идейни хора, които са ангажирани и искат да направят България по-добра. "Срещам страхотни млади хора и ме притеснява, че част от тях напускат. Но пък често срещам и такива, които казват: "Никъде няма да ходя, ще остана тук и ще направя нещо значимо". Надявам се че много от заминалите ще се върнат, защото има много голяма стойност в това да си на място, където наистина можеш да се развиваш, да бъдеш иновативен, да изпъкнеш, каквато е почвата тук в момента. Ако си млад, амбициозен и ангажиран не е никак трудно да го постигнеш и мисля, че много българи ще изберат да използват научено зад граница и ще се върнат тук.", казва Ерик.
На въпроса
коя е най-голямата разлика между България и САЩ,
младият мъж се замисля. "Сигурен съм, че имам отговор, но нищо не изскача", казва той със сериозен вид. След още секунда отговаря: "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод. Това е много смешно за мен като наблюдател и като участник – в Америка съм винаги мрачният облак: "Хора, нещата не са добре, огледайте се!". Тук съм: "Ей, не е толкова лошо, колкото го представяте, и освен това се оправя". А всъщност се опитвам да бъда реалист".
bosev.asen
Рейтинг: 503 ЛюбопитноLike! Like! Like!
Gordon Freeman
Рейтинг: 521 НеутралноБраво на този човек.
Ceterum censeo Russianem esse delendamvhv
Рейтинг: 547 Неутрално"Отговарям им - на кого му пука за миналото на нещо, което очевидно не е бъдещето на България. Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде", казва той.
"Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод. Това е много смешно за мен като наблюдател и като участник – в Америка съм винаги мрачният облак: "Хора, нещата не са добре, огледайте се!". Тук съм: "Ей, не е толкова лошо, колкото го представяте, и освен това се оправя". А всъщност се опитвам да бъда реалист".
..................................................
Този млад човек е като добре почистено огледало, което ни помага да се видим по-добре.
chicago514
Рейтинг: 2135 НеутралноИнтересна гледна точка на млад човек.На мен най много ми хареса" В другите европейски страни през 19 век има обща революция и стандартизиране на образователната система, докато в България хората се обединяват, за да го направят сами. Това е нещо, което наистина може да ви прави горди като нация", казва Ерик Холзи."За това ние обаче не се сещаме.Ние винаги си представяме нашето величие с някакви битки.
'ΕΡΕΒΟΣ
Рейтинг: 2912 НеутралноЕнтусиазма на тази възраст бързо минава като се срещне с реалноста.
Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !doker
Рейтинг: 418 НеутралноБегане му е майката
Мойше! Толкоз!!!
Рейтинг: 893 Весело[quote#0:"статията"]
Ама това боли по малко от препъването в такива плочки/5 сантиметрови метално колчета, и други подобни "териториални особености"
Докато не свикнеш да ходиш с главата надолу, като кон
THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!Разбитите тротоари на София са по-скоро повод за шеги, отколкото за дразнене ("Не си бил истински в София, докато не стъпиш на отлепена плочка и не се опръскаш с вода" – смее се),[/quote]
До болка познато
И за туй е прав, че:
[quote#0:"статията"]в грозните стари сгради намира чар и стойност от гледната точка на историк. "С правилното познаване и разбиране на историята те са направо омагьосващи – да знаеш кога са строени, защо, да виждаш как хората са се опитвали да ги модернизират, да ги адаптират към ситуациите..."[/quote]
Статията ми се хареса
Николай Колев
Рейтинг: 1816 НеутралноИмаше един виц. Американец в депресия отива при психотерапевта и съветът е "ей, я се отпусни малко". Българинът в депресия отива при психотерапевта и получава съветът "ей, я се стегни малко".
* ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събраниеНиколай Колев
Рейтинг: 1816 НеутралноИзвинявам се, не "съветът", а "съветА".
* ПКП-Прекрасна Кърджалийска Принцеса. Политкоректна формулировка на думи на министър председателя за председателя на Народното събраниеСтанислав
Рейтинг: 1324 НеутралноБраво на това момче! Браво за позитивната му нагласа, която много често е в основата на всичко хубаво, което може да се случи на човек. И да осмисли живота му.
“Wine makes daily living easier, less hurried, with fewer tensions and more tolerance” B. Franklin442
Рейтинг: 1347 НеутралноБрей брей брей. Чудя се дали има българи, които, като ги запали някой от родителите им по Сомалия, примерно, биха зарязали скучната България и биха заминали за Сомалия !!! ЦРУ-то има нужда от агенти дори и в България, доста усилия са положили.
Батков-вън
Рейтинг: 503 НеутралноИма такива Българи разбира се. Една съучениичка отиде в доминиканската република, друга в Аржентина, сигурно са агенти на ДАНС?
Публикувано през m.dnevnik.bg
Logicbg
Рейтинг: 418 НеутралноМного таен агент, чак пишат за него в "Дневник". :)
Публикувано през m.dnevnik.bg
marrad
Рейтинг: 572 ЛюбопитноИзграждането на национална идентичност около военни постижения не водело до никъде...
Чудно тогава що примерно англичаните продължават да се пъчат с Трафалгар ( 1805 ) и Ватерло ( 1815 ), а за най-срамното поражение във военната си история - Картахена де Индиас ( 1741 ) си мълчат като...?
eurogi
Рейтинг: 624 Неутрално"... Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде...", казва той. .."
Страхотно казано...
Чърчил
Рейтинг: 560 НеутралноКолко ОПТИМИЗЪМ и ПОЗИТИВИЗЪМ има във всеки пост ,че се замислям дали този млад американец не прав в думите си "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод"
ЗАВИСТТА ТРЯБВА ДА Я ЗАСЛУЖИШ.СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧАВАШ БЕЗПЛАТНОВячеслав Атанасов
Рейтинг: 705 НеутралноВ България е по-хубаво.Синът на моята племенница,роден в Изерлон,Германия,отраснал в Солт Лейк сити,патологичен българолюбец,вече е в България от две години и не иска да чуе за Америка.Работи на няколко места,учи,оправя се.Само да докаже на майка си,която си остана в Щатите,че иска тук да успее,и няма да му уври главата.
SSmart
Рейтинг: 793 НеутралноKато не си от тук като дойдеш ти е купон!
dobrich
Рейтинг: 1188 Неутралнобългарската войска никога не е губила битка - Една от неистините на Божо Димитров и плеяда български ура-историци създаващи невярна представа и фалшива гордост у подрастващите! Истината е че не сме губили знаме в битка което е различно
Алф
Рейтинг: 1455 НеутралноДо коментар [#14] от "marrad":
Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.Защо да е изненадващо, едно е да помниш, друго - да разпределяш акцентите върху съответните събития и явления. Но за събития се говори по-лесно, отколкото да се забележат явления и да им се даде добър анализ.
Finland
Рейтинг: 697 Неутрално"Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод."
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
koko65bg
Рейтинг: 807 НеутралноМного позитивно момче. Успех!
Роси
Рейтинг: 7573 НеутралноСимпатяга.Оптимизмът му е впечатляващ за живеещ в България.
Peni Nikol
Рейтинг: 6756 НеутралноБраво на момчето, не се плаши от нашата действителност, напротив - привлича го.
andreas_hofer
Рейтинг: 948 ВеселоИмам честта да познавам Ерик лично. Запознахме се на международната конференция по българистика през 2013 г. в СУ. И тогава ми направи впечатление на изключително позитивен човек. Той е пътувал из България и познава страната повече от мен и много други българи. И говори български език доста добре!БРАВО, Ерик! Поздрави от твоя българо-канадски колега и приятел от Испания.
Ако прочетеш това бързо ще се сетиш кой се крие зад ника Андреас Хофер. 
Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна БългарияJessika
Рейтинг: 1466 НеутралноХубаво би било, ако можеше българите да погледнат на страната си с очите на този Ерик.
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”raydenu
Рейтинг: 521 НеутралноМного интересна гледна точка.
Такива хора трябва да им се дава гласност много повече за да покаже на обезверените че нещата не са чак толкова зле тук.
Публикувано през m.dnevnik.bg
Scharfrichter
Рейтинг: 418 НеутралноНищо ново.Днес като преди.
Forrest Gump
Рейтинг: 803 Неутралноамериканците са нещастни, но не знаят че са, а българите сме щастливи, но и ние не знаем че сме.
Истината ни прави свободни.Bulgerman
Рейтинг: 521 НеутралноХаресвам България, както много други очевидно. Никога не се е живяло по-добре от днес. Най-голямата разлика с щатите е, че няма негри и евреи. Странно.
XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.pelovski
Рейтинг: 418 Неутрално[quote#19:"dobrich"]българската войска никога не е губила битка - Една от неистините на Божо Димитров и плеяда български ура-историци създаващи невярна представа и фалшива гордост у подрастващите! [/quote]
Само дето Б. Димитров не е казвал такова нещо. Това нещо го приписват разни аматьори на Димитров.
soulripper
Рейтинг: 213 НеутралноИ аз за това се върнах в БГ след като живях и учех в Канада. Лошо е, че българите са склонни да идеализират запада, без никога да са го опознали, за да разберат какво имат.
Хубава Коледа на всички!
dobrich
Рейтинг: 1188 Неутрално[quote#32:"andru"] Б. Димитров не е казвал такова нещо [/quote]
Не един път го е казвал!
Тsonkooo
Рейтинг: 5613 Неутрално"Много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод."
Почти същото говореше и британският посланик, когато пристигна в България. Като постоя известно време тук, започна да ни критикува и поучава. Така ще стане и с това момче, ще го побългарим.
pelovski
Рейтинг: 418 НеутралноДо коментар [#34] от "dobrich":
Дай линк.
Ivan Stoev
Рейтинг: 541 НеутралноИ аз разсъждавах така, когато бях на 8..
pelovski
Рейтинг: 418 НеутралноДо коментар [#33] от "soulripper":
Въпросът е, че западните държави по редица причини са доста напред в сравнение с България. В огромната си част тези, които отидоха там, тук в България бяха последна дупка на кавала. И там пак са последна дупка на кавала, но поради това, че онези държави са по-развити тези последни дупки имат някакъв що-годе стандарт на живот. Тук в България нещата така се случиха, че тези хора стигнаха до мизерията в буквалния смисъл на думата.
Друг е въпроса, че в България ако си с пари може добре да живееш. Ако си с пари не си струва да ходиш да слугуваш на някакъв западняк заради единия покрив, едната кола и др. подобни.
Хелиана
Рейтинг: 1271 НеутралноТози Ерик е истински свеж полъх. Дано си остане такъв и да "зарази" колкото е възможно повече хора с нагласата си.
tsu
Рейтинг: 418 НеутралноБългария щеше да е наистина прекрасна с малко повече хора като него и малко по-малко българи. Процесът вече е започнал, но трябва да разширим входящите потоци.
angevins
Рейтинг: 691 НеутралноХайде хайде малко по реалистично. Той сам си го казва идва от семейство от горните слоеве на средната класа. Има интерес по история и чужди култури, защо да не спести от университета и да дойде да учи по американски в България.
...ЕвОлЮцИЯ а Не РеВоЛюЦиЯ...Хелиана
Рейтинг: 1271 Неутрално[quote#38:"andru"]Ако си с пари не си струва да ходиш да слугуваш на някакъв западняк заради единия покрив, едната кола и др. подобни.[/quote]
Не знам какви хора познаваш, повечето българи в чужбина, които аз познавам, не слугуват на никому, просто работят работата, която харесват и която в България или не съществува, или биха умрели от глад, ако я вършат.
neanonimen
Рейтинг: 312 НеутралноХа, Ерик взе да става известен.
[quote#26:"andreas_hofer"]Имам честта да познавам Ерик лично. [/quote]
И аз, страшен пич.
the_fat
Рейтинг: 418 НеутралноТози млад американец е роден ,израстнал ,възпитанаван и формирал своят характер и интереси в Щатите.Затова е и много харесван.Ако това би го казал някой българин който е живял извън България повече години от на колкото е г-н Холзи да кажем ,това на никой не би му направило подобно голямо впечетление.Със 100% мога да гарантирам че всички Българи живеещи в чужбина от 30-40 години мислят по подбен начин.От друга страна тези българи които не са живяли или не са пътували много извън България и които не познават добре чуждите култури ,история и т.н. вероятно биха се учудили на подобни думи ,но в интерес на истината и 99% от постоянно живеещите в България чужденци от Западна Европа или Америка мислят по този позитивен начин -както за нас така и страната в която са се установили макар и да приемем че е само временно.Познавам доста такива имигранти в и от България и всички те (100%) са големи оптимисти и ентусиасти както г-н Холзи разбира се.Тези които виждат реалноста в нас и около нас ,а и са изключително и само негативно настроени към нас и България са туристи(те).Добре се е сетил г-н Холзи-докторат + 5-10 публикации по темата Стамболийски в англо-езични университети.Ето такива млади учени трябва да има повече.Умен човек- живее си живота ,учи прави кариера и докато неговите съученици се чудят какво да правят и защо -той е вече професор в Щатите основавайки някоя екзотична "катедра" ....по най нова българска история.
marrad
Рейтинг: 572 НеутралноДо коментар [#20] от "qvb21311044":
''...Защо да е изненадващо, едно е да помниш, друго - да разпределяш акцентите върху съответните събития и явления. ...''
Демек, агличаните само ''помнят'', но не се ''гордеят'' ( т.е. не ''слагат акцент върху съответните събития'') с военните си победи? Според ей тази статийка от един роден вестник през 2005 в Англия е паднало голямо ''помнене'' ( продължило около четири месеца ) по случай двата века от споменатата в предния ми коментар тяхна победа при Трафалгар:
http://www.segabg.com/article.php?id=29948
Гордеят си се ингилизите, и не само ''помнят'' ами и не престават да напомнят за това на останалия свят...
Но интересно защо според младежа от статията подобна гордост е ''погрешна''...
pelovski
Рейтинг: 418 НеутралноДо коментар [#42] от "Хелиана":
Не е въпроса какви познавам. Или ти какви познаваш. Познаваш 5-6 или 10 души. Но това не е масовия случай. А масовият го описах. В огромната си част там нашите са един обикновени бачкатори, които се скъсват от работа при някой чорбаджия за да могат да си позволят един що-годе приличен стандарт.
Orchid
Рейтинг: 829 НеутралноХареса ми! На 25 и аз мислех по същия начин. 19 години по-късно пак се чувствам на 25 , но вече доста ошамарен реалист. Иначе съм съгласна с мислите му относно Америка и техния начин на живот.
Публикувано през m.dnevnik.bg
Нинов
Рейтинг: 2444 НеутралноДо коментар [#38] от "andru":
Значи има огромна надежда България да дръпне напред и да изпревари с пълна газ повечето страни в Европа, щом според теб в страната са останали само читави хора, а последните дупки на кавала са се изнесли.
dobrich
Рейтинг: 1188 Весело[quote#38:"andru"]в България ако си с пари може добре да живееш[/quote]
Гениално заключение! хахахахаха
dobrich
Рейтинг: 1188 ВеселоДо коментар [#36] от "andru":
Какви линкове искаш да ти давам бе - Божо Димитров каканиже от сума години че българската войска печелела победи пък дипломатите ни губели на масата на преговорите И че българските войски нямали загубена битка
DS
Рейтинг: 560 НеутралноДо коментар [#31] от "Bulgerman":
Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"Имаме си цигани и арменци, което е почти същото.
Алф
Рейтинг: 1455 НеутралноДо коментар [#45] от "marrad":
Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.Da se gordeem, nqma losho, no ima drugi unikalni neshta, koito ne znaem dori. Move tezi neshta i qvleniq po-dobre otrazqvat bulgarshtinata. Stremezyt kym nauka u nas e unikalen i ne e taka silen v drugi kultury-samo kato primer.
marrad
Рейтинг: 572 НеутралноДо коментар 52:
Никакви възражения! Едното не пречи на другото. Дано да го разбере и Ерик...
pelovski
Рейтинг: 418 Неутрално[quote#48:"Ф.Нинов"]Значи има огромна надежда България да дръпне напред и да изпревари с пълна газ повечето страни в Европа, щом според теб в страната са останали само читави хора, а последните дупки на кавала са се изнесли. [/quote]
Това е твое тълкувание на мой постинг. Това е твое мнение.
cinik
Рейтинг: 2564 НеутралноСтамболийски е опитал да гради модерност заедно със селското население, а днес е време да направим същото с градското население. Ерик хубаво се надсмива над разбитите тротоарни плочки, а само от учтивост е пропуснал паркирането по тротоарите. Днес заваля сняг и смятам всички се убедиха, колко % почистиха пред домовете си. Пред моя блок чистенето отнема 10 минути с включена пауза за фас. Първо тези, които не чистят всяка година бързат да скъсат графика за дежурство, за да кажат после, че не са знаели. Тази сутрин представителите на дежурния етаж излезнаха в 8 часа и вместо да почистят за 10 минути пътеката, си загряваха и стъргаха по 40 минути собствените автомобили. В особено неизгодна позиция бяха тези с по 2 и 3 броя - те наистина се преумориха, горките. До късния следобяд се доливаше антифриз, противозамръзваща течност за чистачки, електролит за акумулатора, бутаха се колите и се подаваше ток на тези, които не могат да запалят. Но накрая остана непочистено, както всяка година. Нищо че отдавна сме се разбрали, че както глобите от общината, така и претенциите от евентуални подхлъзнали се на непочистеното ще се отнасят към дежурните по график. Когато стане белята, се почва едно "Алеле, бате к*ре, баш на мен ли се случИ, помагайте с некоой леф оти прафче загинем..."
Гяурбаджийски, червени и "патриотични" евнуси на Сараите, развейте бялото знаме! Ако нямате бял плат, събуйте си гащите! Под тях нямате нищо за криене!lot49
Рейтинг: 572 НеутралноВсяка национална идентичност се основава на военните победи. Има ли смисъл да се дава пример със САЩ?
А това "лобиране" за Стамболийски съвсем го издава - модерност чрез власт на неуките селяни...
Поредната приказка за приспиване на българите!
oziris
Рейтинг: 1391 НеутралноДо коментар [#19] от "dobrich":
А срещу Валисий Българоубиец или срещу Османската империя да не сме спечелили, че нещо пропускам май? А Междусъюзническата война? И нея ли спечелихме!? Просто е добре човек да е обективен, а не да слугува на разни митологии. Важен е резултата, а той е, че България е много малка и слаба след всички войни.
ahasver
Рейтинг: 1517 НеутралноДо коментар [#14] от "marrad":Бе то на доста места са ги драли. Нали навсякъде са се навирали. И в Сингапур японците са ги пукнали , и на Галиполи турците и на Хаити робите...
ahasver
Рейтинг: 1517 НеутралноБългария -страна на възможностите.
Само в България е възможно в два последователни тиража на тото да излязат по 6 абсолютно еднакви числа . С което затрихме напълно теорията на вероятностите и тя вече не важи. Отгоре на всичко ,преди втория път са се намерили 11 идиота които са пуснали фишове със задраскани изтеглените в предишния тираж числа и са спечелили ! Или са знаели за шашмата ?
frequentflyer
Рейтинг: 418 НеутралноКак бих искал Ерик да е прав...
ISTORIK
Рейтинг: 961 НеутралноПрелюбопитна статия!
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!waterfall
Рейтинг: 887 Неутрално"Съвсем очевидно е, че България има един от най-незавършените преходи от комунизма към демокрацията – например едва наскоро се разкриха архивите. Но смятам, че има надежда и тя е в следващото поколение. Защото дори сред 30-годишните сега битува това убеждение, че ако може да направиш нещо с връзки, със заобикаляне на правилата, то трябва непременно така да го направиш, за да не се прецакаш. Но това ще засяга все по-малко и по-малко идните поколения. Малко е тъжно, че не можеш да направиш много повече по въпроса – просто трябва да чакаш времето да мине, но пък това е и най-ефективният метод", споделя Ерик.
Уви.
volarok
Рейтинг: 2271 НеутралноБългарите са песимисти, защото не виждат надежда, като гледат какви политици ги управляват. Антагонизмът и отчуждението между общество и политическа класа е достигнало патологични форми.
k_
Рейтинг: 2235 НеутралноДо коментар [#10] от "Станислав":
[quote#10:"Станислав"]Браво на това момче! Браво за позитивната му нагласа,[/quote]
Всъщност нагласата му е по-скоро реалистична, ама на нас ни се струва необичайно позитивна. Все пак не е завършил Журналистика в СУ, където произвеждат маркосемовчетата, на които им набиват в главичките, че добър журналист е мрънкосващия журналист. И особено ако успее да напише колкото се може по талантливо "Ние сме така, НИЕ сме онака, а другите - са къде къде по така."
basilicum
Рейтинг: 756 Неутралноискрено се радвам на подобни хора. пълно е с чужденци, намерили своята ниша, своето място в България, където успяват да припечелват и да се развиват. хубаво е малко по-честичко да ни се напомня, че там откъдето толкова много хора бягат все още има куп неоткрити и нереализирани възможности.
marrad
Рейтинг: 572 НеутралноДо коментар [#58] от "ahasver":
''Бе то на доста места са ги драли. Нали навсякъде са се навирали. И в Сингапур японците са ги пукнали , и на Галиполи турците и на Хаити робите... ''
Е, не всички страници от военнта им история са славни. Но все пак пораженията им при Галиполи и Сингапур чак срамни не можем да наречем. За тях даже филми правят ( този за Галиполския десант, дето го гледах, беше австралийски ). А на Хаити робите изгонват французте, не англичаните.
marrad
Рейтинг: 572 НеутралноДо коментар [#58] от "ahasver":
И съвсем не случайно в моя # 14 споменавам Картахена де Индиас ( сега в Колумбия ). Там англичаните претърпяват най-позорната загуба в цялата си военна история. Повече от два месеца през 1741 обсаждат града, разполагайки със 186 кораба и м/у 25 000 и 30 000 ( по разлчни източници ) души, на които испанците се опират с м/у 4 000 и 6 000 души и шест кораба.
В края на краищата англичаните се изнася с подвита опашка, като губят поне 9 000 убити ( част от жертвите ги покосяват тропически болести ) и губят поне 40 кораба. Но не това е най-срамното.
В един момент командващият нападателите адмирал Вернън е толкова уверен в крайата победа, та праща в Англия хабер , че крепостта е превзета. А там правят по този повод паметни медали, на които е показан хвалипръцкото Вернън да приема сабята на коленчилия пред него главнокомандващ на уж сразените испанци.
Прибирайки се в родината, ни лук ял, ни лук мирисал, Вернън продължава да лъже, заявявайки, че градът не само е превзет, а и всичките му крепости са изравнени със земята. Но нищо не остава скрито-покрито...Намират се свидетели, които разкриват истината, и тогава паметните медали скоропостижно се прибират и претопяват... А според писанията крал Джордж II налага цензура и забранява да се пише и говори за въпросната ''славна'' ''победа''.
За която - то е от ясно - по-ясно - англичаните никога няма да направят филм...
marrad
Рейтинг: 572 НеутралноДо коментар [#58] от "ahasver":
И с риск да стана досаден - една-две приказки за коленичилия (върху английския медал) ''победен'' испански главнокомандващ.
Част от резила на ингилизите е и това, че тях ги побеждава един ...инвалид!!! Това е испанският адмирал Blas de Lezo, и днес световно неизвестен за историята. Сънародниците му го наричат Mediohombre ( Получовек, или Половин човек ), защото в различни битки губи крак(!), ръка(!) и око(!), но НЕ се демобилизира(!)...В Карахена го раняват още два пъти, а няколко месеца след края на обсадата умира от чума. Гробът му е неизвесте...
А ''покритият с вечна и неувяхваща слава'' ( слава - но на изпечен лъжец!!!) Вернън лежи в Уестминстърското абатство...
ahasver
Рейтинг: 1517 НеутралноДо коментар [#68] от "marrad":А , и Сингапур си го бива. 30000
японска армия пленява 100000 англичани.
ahasver
Рейтинг: 1517 НеутралноНа Хаити след като робите изгонват французите , англичаните опитват да са по-юнаци , ама и тях ги бият.