Ерик в страната на възможностите - България

Ерик Холзи е на 25, израстнал е в "скучното предградие" на Вашингтон и е убеден, че в България има повече възможности да се занимава точно с това, с което се чувства полезен.

© Юлия Лазарова

Ерик Холзи е на 25, израстнал е в "скучното предградие" на Вашингтон и е убеден, че в България има повече възможности да се занимава точно с това, с което се чувства полезен.



"Как ще ги стигнем американците..." питаше през 90-те великият Тодор Колев всяка седмица по Ефир 2. Въпрос, който звучеше колкото комично, толкова и трагично. Сега като че ли идеалът е по-различен и вече не гоним точно американците, но със сигурност продължаваме да гоним... или поне да бягаме.


"Това е напълно грешен въпрос. Защо ви е да приличате на американците?!", възкликва Ерик Холзи, след като признава, че не познава точно този израз, но често чува подобни коментари от българските си приятели. Той е на 25 години, роден е и е израснал в покрайнините на столицата на САЩ Вашингтон, обича да свири на китара и хармоника... и е влюбен в България и българската история толкова много, че преди година и половина решава да остане да живее, да работи и да се развива тук. "В момента няма друго място, на което бих искал да бъда", усмихва се той.


Разкази от далечни земи и времена




Ерик е израснал в "доста скучно и подредено предградие", но пък в интересно семейство, някъде в горния край на средната класа. Майка му организира срещи и събития за американски профсъюз, а баща му е лобист със собствена малка фирма – работи най-вече за правата на военните ветерани. Когато го питам дали професията на баща му е добре описана в "Благодаря за пушенето", той се усмихва и казва: "Постерът виси на стената ми вкъщи. Когато за пръв път излезе филмът и питах баща ми, той каза – "Познавам тези хора, да".


Ерик в страната на възможностите - България

© Associated Press


Една абсолютна случайност насочила вниманието на Ерик към България, когато бил в гимназията. По това време вече е открил любовта си към географията и историята, но причината да научи повече за нашето кътче от Земята било едно момиче. "Майка й беше разпределена в бюрото на НАТО в София за три години. Аз я срещнах, точно след като се бяха върнали." 


Тя му разказала за София и за българите, а на Коледа му подарила "Корона от тръни" на Стефан Груев. "Тази книга ме порази. Бях много запален по историята и познавах много добре периодите на Първата и Втората световна война, вълнуваха ме. Изведнъж прочетох за всичко това от българската гледна точка, и ме изуми – изглеждаше като съвсем друга история", припомня си той. Тогава си обещал, че непременно някой ден ще посети това място, а няколко години по-късно - тъкмо се мести в новата си квартира в центъра на София. 


"И аз го намирам за невероятно все още", смее се Ерик на коментар отстрани. "Тази приятелка от гимназията, която ми пусна мухата, сега живее в Калифорния и има три деца. Това е


от онези невероятни случайности в живота – 


само защото се случи да я срещна в точно определен момент - ето ме тук. Лудост е как толкова малко нещо може да те насочи в съвсем различна посока", казва младежът с усмивка. И добавя: "Хората винаги предполагат, че е било изключително трудно решение, някаква страхотна дилема. Но не - беше изключително лесно да реша да остана. По-трудната част беше уреждането на документите, защото макар че не сте в Шенген, законодателството ви е синхронизирано и има много високи изисквания за виза". С по-сериозен тон добавя: "За мен беше очевидно, че трябва да остана. Казват ми – "Ти си луд, в Америка имаш много повече възможности да правиш каквото искаш", но аз не съм съгласен. Смятам че в София имам добро бъдеще, защото в момента животът ми, контактите ми, приятелите ми са тук, а не в САЩ". 


За Стамболийски и грешните поводи за гордост


Интересът на Ерик към българската история се засилил в университета и тогава решил да удари два заека с един куршум – "Бях сигурен, че искам да уча история, въпросът беше каква. Реших и, че искам да пробвам да уча за известно време в чужбина. Никога не бях пътувал до Европа, почти не бях излизал от Щатите. Казах си - ами така и така се интересувам от България и е по-достъпно в сравнение с места като Франция или Англия...", разказва младият мъж. 


Така се прехвърлил за една година в Американския университет в Благоевград, за да учи българска история. Накрая на годината си казал – "да, това е поле, в което мога да направя много", защото "за хората в сферата на историята е много важно да намерят своята ниша и да направят така че с работата си да бъдат полезни. Тук наистина има какво да се научи, какво ново да се каже... А какво ново можеш да кажеш за Втората световна война например? Всичко е пределно ясно". 


След Благоевград Ерик се завръща и завършва в САЩ, после учи за националните идентичности в Централния европейски университет в Будапеща, а накрая отново се озовава в Американския университет в България по програма "Фулбрайт", където работи върху тезата си за Александър Стамболийски. "Той е изключително интересна личност. Не ме разбирайте погрешно – не е идеален  човек, но има някои много интересни идеи за времето си", бърза да поясни младежът. 


Паметникът на Стамболийски в София - сборен пункт за поддръжниците на БЗНС, архив от 2007 г.

© Дневник

Паметникът на Стамболийски в София - сборен пункт за поддръжниците на БЗНС, архив от 2007 г.


Според него Стамболийски и много други исторически личности в българската история са подценявани и пренебрегвани. "България не отдава заслуженото на наистина важните неща в историята си. Струва ми се, че като гледате собствената си история, обръщате внимание на неща, които според мен са по-малък повод за гордост от други, които наистина заслужават адмирации", казва той. 


Един от най-честите (и грешни) поводи за гордост, които Ерик чува от българските си събеседници, е това, че българската войска никога не е губила битка. "Отговарям им - на кого му пука за миналото на нещо, което очевидно не е бъдещето на България. Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде", казва той. 


Много по-значимо постижение и повод за гордост би могло да бъде образованието – "това, че България е тръгнала от почти нищо и е успяла да построи училища и да увеличи грамотността за толкова кратко без някаква особена помощ и стратегия от управниците. В другите европейски страни през 19 век има обща революция и стандартизиране на образователната система, докато в България хората се обединяват, за да го направят сами. Това е нещо, което наистина може да ви прави горди като нация", казва Ерик Холзи. 


Друг такъв пример според младия историк е именно Стамболийски. "Във време в което в Европа започва модернизацията и на селското население, което е 90%, започва да се гледа като на враг, Стамболийски е единственият, който си задава въпроса - не е ли възможно да градим модерността с помощта на тези хора, а не въпреки тях. Това е страхотен подход, най-малкото защото е от човешката гледна точка – от позицията, че 90% от населението не са врагът и не са нещо, което трябва да се смели и претопи, за да се постигне някаква цел." 


Ерик обмислял докторантура и академична кариера, но като се огледал за възможностите за преподаване и таксите за тези програми, се отказал. Вместо това се захванал със собствен проект, с който да продължи да учи за българската история, да я анализира и да разпространява труда си в интернет. Преди малко повече от година заедно с един български приятел – Мартин Христов – купуват професионална звукозаписна техника и започват 


The Bulgarian History Podcast 


Всички епизоди в подкаста, който Ерик записва лично на английски език, са посветени на българската история, като се започне още от теориите за произхода на българския народ и особеностите на Балканите. Тринайсет епизода по-късно вече е до периода на Симеон. "Реших, че засега това ще е моят начин, защото академичната кариера е трудно поле, но за щастие в технологичния ни свят има много начини да правиш и популяризираш историческия си анализ, да получаваш отзиви, да преподаваш и дори да печелиш (много малко) пари от дарения. На около 10-ия месец успяхме с даренията да изплатим това, което вложихме в проекта, така че не е зле." 


Заедно с това Ерик представлява американска фирма тук, пише статии за маркетингова компания на свободна практика и има няколко частни ученици, на които преподава английски и история, включително и четиригодишно дете. Работи и върху книга за идентичността на българите в началото на 20 век, за която обаче почти не му остава време, "може и да я довърша в близките десетина години". В свободното си време учи български или/и се наслаждава на добра бира с приятели: "Толкова по-лесно е да излизаш с приятели тук, отколкото в САЩ, защото там постоянно трябва да мислиш за превоза, а хората се преработват и не излизат". 


"Стандартите на живот са много различни. Например в района от който идвам аз в САЩ, за да имаш базов комфорт трябва да изкарваш сериозни пари, задължително е да имаш кола. Това е едно от нещата, които обожавам за София - не ми трябва кола и не искам кола. Разбира се, тук е по-евтино, и изкарваш по-малко, но ако изкарваш добре спрямо мястото където си, какво значение има, че в Америка стойността е друга", коментира Ерик. 


"Но, разбира се, не съм тук да забогатявам. За мен това е 


място, свързано с вълнуващи преживявания, с промени. 


Много ми харесва това в София - нещата постоянно си сменят местата, нещо ново се появява, някакво ново събитие набира скорост. В САЩ нещата се променят изключително бавно. Не си бях ходил там в продължение на две години и половина и единственото по-различно беше, че са удължили линията на метрото. Това е. Докато ако те няма в София за шест месеца, може и да се изгубиш", допълва младежът. 


От Америка му липсват най-вече хората, семейството му... и доброто старо барбекю. Разбитите тротоари на София са по-скоро повод за шеги, отколкото за дразнене ("Не си бил истински в София, докато не стъпиш на отлепена плочка и не се опръскаш с вода" – смее се), а в грозните стари сгради намира чар и стойност от гледната точка на историк. "С правилното познаване и разбиране на историята те са направо омагьосващи – да знаеш кога са строени, защо, да виждаш как хората са се опитвали да ги модернизират, да ги адаптират към ситуациите. И грозните неща са интересни или най-малкото забавни. Имам си своето особено чувство за хумор.", казва той.


Когато 22-годишният му брат дошъл на гости в София миналото лято, Ерик решил да го изненада с екскурзия до Бузлуджа. "Това момче от предградията, което не се интересува от история и не е пътувало преди до Европа... Горкото момче – беше зашеметено: "Какво, за бога, е това?!", разказва през смях Ерик.

© Юлия Лазарова

Когато 22-годишният му брат дошъл на гости в София миналото лято, Ерик решил да го изненада с екскурзия до Бузлуджа. "Това момче от предградията, което не се интересува от история и не е пътувало преди до Европа... Горкото момче – беше зашеметено: "Какво, за бога, е това?!", разказва през смях Ерик.


За българите и американците реалистично


Вярно е, че американците не знаят много за света, потвърждава Ерик. "След като реших да остана ми отне много време да обясня на родителите си къде се намира България, че това не е Украйна, че съм в страна-членка на НАТО и на ЕС и съм в безопасност",  дава пример той.


Според него да "гоним американците" е грешно по твърде много причини – защото много неща там не са идеални или са направо сериозни проблеми; защото уравнението, около което е построена цялата държава – нефт и транспорт – е абсолютно нецелесъобразно; защото няма как примерът на една държава да се копира върху друга, без да се адаптира. "Може да черпите познания за успешните неща в Щатите – например правната система, но не много повече", съветва той. 


"Съвсем очевидно е, че България има един от най-незавършените преходи от комунизма към демокрацията – например  едва наскоро се разкриха архивите. Но смятам, че има надежда и тя е в следващото поколение. Защото дори сред 30-годишните сега битува това убеждение, че ако може да направиш нещо с връзки, със заобикаляне на правилата, то трябва непременно така да го направиш, за да не се прецакаш. Но това ще засяга все по-малко и по-малко идните поколения. Малко е тъжно, че не можеш да направиш много повече по въпроса – просто трябва да чакаш времето да мине, но пък това е и най-ефективният метод", споделя Ерик. 


Казва, че е много по-оптимистично настроен от много българи, най-вече заради примерите, които вижда около себе си – познава много млади, активни и идейни хора, които са ангажирани и искат да направят България по-добра. "Срещам страхотни млади хора и ме притеснява, че част от тях напускат. Но пък често срещам и такива, които казват: "Никъде няма да ходя, ще остана тук и ще направя нещо значимо". Надявам се че много от заминалите ще се върнат, защото има много голяма стойност в това да си на място, където наистина можеш да се развиваш, да бъдеш иновативен, да изпъкнеш, каквато е почвата тук в момента. Ако си млад, амбициозен и ангажиран не е никак трудно да го постигнеш и мисля, че много българи ще изберат да използват научено зад граница и ще се върнат тук.", казва Ерик.


На въпроса


коя е най-голямата разлика между България и САЩ,


младият мъж се замисля. "Сигурен съм, че имам отговор, но нищо не изскача", казва той със сериозен вид. След още секунда отговаря: "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод. Това е много смешно за мен като наблюдател и като участник – в Америка съм винаги мрачният облак: "Хора, нещата не са добре, огледайте се!". Тук съм: "Ей, не е толкова лошо, колкото го представяте, и освен това се оправя". А всъщност се опитвам да бъда реалист".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (70)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bosev.asen
    bosev.asen
    Рейтинг: 544 Любопитно
  2. 2 Профил на Gordon Freeman
    Gordon Freeman
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Браво на този човек.

    Ceterum censeo Russianem esse delendam
  3. 3 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 2257 Неутрално

    "Отговарям им - на кого му пука за миналото на нещо, което очевидно не е бъдещето на България. Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде", казва той.

    "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод. Това е много смешно за мен като наблюдател и като участник – в Америка съм винаги мрачният облак: "Хора, нещата не са добре, огледайте се!". Тук съм: "Ей, не е толкова лошо, колкото го представяте, и освен това се оправя". А всъщност се опитвам да бъда реалист".
    ................................................................

    Този млад човек е като добре почистено огледало, което ни помага да се видим по-добре.

  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2720 Неутрално

    Интересна гледна точка на млад човек.На мен най много ми хареса" В другите европейски страни през 19 век има обща революция и стандартизиране на образователната система, докато в България хората се обединяват, за да го направят сами. Това е нещо, което наистина може да ви прави горди като нация", казва Ерик Холзи."За това ние обаче не се сещаме.Ние винаги си представяме нашето величие с някакви битки.

  5. 5 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 4410 Неутрално

    Ентусиазма на тази възраст бързо минава като се срещне с реалноста.

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  6. 6 Профил на doker
    doker
    Рейтинг: 412 Неутрално
  7. 7 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1052 Весело

    [quote#0:"статията"]

    Разбитите тротоари на София са по-скоро повод за шеги, отколкото за дразнене ("Не си бил истински в София, докато не стъпиш на отлепена плочка и не се опръскаш с вода" – смее се),[/quote]

    До болка познато Ама това боли по малко от препъването в такива плочки/5 сантиметрови метално колчета, и други подобни "териториални особености" Докато не свикнеш да ходиш с главата надолу, като кон

    И за туй е прав, че:
    [quote#0:"статията"]в грозните стари сгради намира чар и стойност от гледната точка на историк. "С правилното познаване и разбиране на историята те са направо омагьосващи – да знаеш кога са строени, защо, да виждаш как хората са се опитвали да ги модернизират, да ги адаптират към ситуациите..."[/quote]

    Статията ми се хареса

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  8. 8 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2081 Неутрално

    Имаше един виц. Американец в депресия отива при психотерапевта и съветът е "ей, я се отпусни малко". Българинът в депресия отива при психотерапевта и получава съветът "ей, я се стегни малко".

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  9. 9 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2081 Неутрално

    Извинявам се, не "съветът", а "съветА".

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  10. 10 Профил на Станислав
    Станислав
    Рейтинг: 1649 Неутрално

    Браво на това момче! Браво за позитивната му нагласа, която много често е в основата на всичко хубаво, което може да се случи на човек. И да осмисли живота му.

    “Wine makes daily living easier, less hurried, with fewer tensions and more tolerance” B. Franklin
  11. 11 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1730 Неутрално

    Брей брей брей. Чудя се дали има българи, които, като ги запали някой от родителите им по Сомалия, примерно, биха зарязали скучната България и биха заминали за Сомалия !!! ЦРУ-то има нужда от агенти дори и в България, доста усилия са положили.

  12. 12 Профил на Батков-вън
    Батков-вън
    Рейтинг: 539 Неутрално

    Има такива Българи разбира се. Една съучениичка отиде в доминиканската република, друга в Аржентина, сигурно са агенти на ДАНС?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  13. 13 Профил на Logicbg
    Logicbg
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Много таен агент, чак пишат за него в "Дневник". :)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  14. 14 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Любопитно

    Изграждането на национална идентичност около военни постижения не водело до никъде...
    Чудно тогава що примерно англичаните продължават да се пъчат с Трафалгар ( 1805 ) и Ватерло ( 1815 ), а за най-срамното поражение във военната си история - Картахена де Индиас ( 1741 ) си мълчат като...?

  15. 15 Профил на eurogi
    eurogi
    Рейтинг: 696 Неутрално

    "... Да изграждаш национална идентичност около военни постижения не води до никъде...", казва той. .."
    Страхотно казано...

  16. 16 Профил на Чърчил
    Чърчил
    Рейтинг: 671 Неутрално

    Колко ОПТИМИЗЪМ и ПОЗИТИВИЗЪМ има във всеки пост ,че се замислям дали този млад американец не прав в думите си "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод"

    ЗАВИСТТА ТРЯБВА ДА Я ЗАСЛУЖИШ.СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧАВАШ БЕЗПЛАТНО
  17. 17 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 1013 Неутрално

    В България е по-хубаво.Синът на моята племенница,роден в Изерлон,Германия,отраснал в Солт Лейк сити,патологичен българолюбец,вече е в България от две години и не иска да чуе за Америка.Работи на няколко места,учи,оправя се.Само да докаже на майка си,която си остана в Щатите,че иска тук да успее,и няма да му уври главата.

  18. 18 Профил на SSmart
    SSmart
    Рейтинг: 1010 Неутрално

    Kато не си от тук като дойдеш ти е купон!

  19. 19 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    българската войска никога не е губила битка - Една от неистините на Божо Димитров и плеяда български ура-историци създаващи невярна представа и фалшива гордост у подрастващите! Истината е че не сме губили знаме в битка което е различно

  20. 20 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1778 Неутрално

    До коментар [#14] от "marrad":

    Защо да е изненадващо, едно е да помниш, друго - да разпределяш акцентите върху съответните събития и явления. Но за събития се говори по-лесно, отколкото да се забележат явления и да им се даде добър анализ.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  21. 21 Профил на Finland
    Finland
    Рейтинг: 834 Неутрално

    "Може би най-различното е, че много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод."

  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  23. 23 Профил на koko65bg
    koko65bg
    Рейтинг: 1535 Неутрално

    Много позитивно момче. Успех!

  24. 24 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8919 Неутрално

    Симпатяга.Оптимизмът му е впечатляващ за живеещ в България.

  25. 25 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10512 Неутрално

    Браво на момчето, не се плаши от нашата действителност, напротив - привлича го.

  26. 26 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1039 Весело

    Имам честта да познавам Ерик лично. Запознахме се на международната конференция по българистика през 2013 г. в СУ. И тогава ми направи впечатление на изключително позитивен човек. Той е пътувал из България и познава страната повече от мен и много други българи. И говори български език доста добре!БРАВО, Ерик! Поздрави от твоя българо-канадски колега и приятел от Испания. Ако прочетеш това бързо ще се сетиш кой се крие зад ника Андреас Хофер.

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  27. 27 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2476 Неутрално

    Хубаво би било, ако можеше българите да погледнат на страната си с очите на този Ерик.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  28. 28 Профил на raydenu
    raydenu
    Рейтинг: 574 Неутрално

    Много интересна гледна точка.
    Такива хора трябва да им се дава гласност много повече за да покаже на обезверените че нещата не са чак толкова зле тук.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  29. 29 Профил на Scharfrichter
    Scharfrichter
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Нищо ново.Днес като преди.

  30. 30 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 1027 Неутрално

    американците са нещастни, но не знаят че са, а българите сме щастливи, но и ние не знаем че сме.

    Истината ни прави свободни.
  31. 31 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Харесвам България, както много други очевидно. Никога не се е живяло по-добре от днес. Най-голямата разлика с щатите е, че няма негри и евреи. Странно.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  32. 32 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 459 Неутрално

    [quote#19:"dobrich"]българската войска никога не е губила битка - Една от неистините на Божо Димитров и плеяда български ура-историци създаващи невярна представа и фалшива гордост у подрастващите! [/quote]

    Само дето Б. Димитров не е казвал такова нещо. Това нещо го приписват разни аматьори на Димитров.

  33. 33 Профил на soulripper
    soulripper
    Рейтинг: 294 Неутрално

    И аз за това се върнах в БГ след като живях и учех в Канада. Лошо е, че българите са склонни да идеализират запада, без никога да са го опознали, за да разберат какво имат.
    Хубава Коледа на всички!

  34. 34 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    [quote#32:"andru"] Б. Димитров не е казвал такова нещо [/quote]
    Не един път го е казвал!

  35. 35 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1672 Неутрално

    "Много от българите са по-песимистично настроени, когато има причини да са оптимисти, а повечето американци са оптимисти, когато въобще нямат повод."
    Почти същото говореше и британският посланик, когато пристигна в България. Като постоя известно време тук, започна да ни критикува и поучава. Така ще стане и с това момче, ще го побългарим.

  36. 36 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 459 Неутрално

    До коментар [#34] от "dobrich":

    Дай линк.

  37. 37 Профил на umenn
    umenn
    Рейтинг: 265 Неутрално

    И аз разсъждавах така, когато бях на 8..

  38. 38 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 459 Неутрално

    До коментар [#33] от "soulripper":

    Въпросът е, че западните държави по редица причини са доста напред в сравнение с България. В огромната си част тези, които отидоха там, тук в България бяха последна дупка на кавала. И там пак са последна дупка на кавала, но поради това, че онези държави са по-развити тези последни дупки имат някакъв що-годе стандарт на живот. Тук в България нещата така се случиха, че тези хора стигнаха до мизерията в буквалния смисъл на думата.
    Друг е въпроса, че в България ако си с пари може добре да живееш. Ако си с пари не си струва да ходиш да слугуваш на някакъв западняк заради единия покрив, едната кола и др. подобни.

  39. 39 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 868 Неутрално

    Този Ерик е истински свеж полъх. Дано си остане такъв и да "зарази" колкото е възможно повече хора с нагласата си.

  40. 40 Профил на tsu
    tsu
    Рейтинг: 503 Неутрално

    България щеше да е наистина прекрасна с малко повече хора като него и малко по-малко българи. Процесът вече е започнал, но трябва да разширим входящите потоци.

  41. 41 Профил на angevins
    angevins
    Рейтинг: 932 Неутрално

    Хайде хайде малко по реалистично. Той сам си го казва идва от семейство от горните слоеве на средната класа. Има интерес по история и чужди култури, защо да не спести от университета и да дойде да учи по американски в България.

    ...ЕвОлЮцИЯ а Не РеВоЛюЦиЯ...
  42. 42 Профил на Хелиана
    Хелиана
    Рейтинг: 868 Неутрално

    [quote#38:"andru"]Ако си с пари не си струва да ходиш да слугуваш на някакъв западняк заради единия покрив, едната кола и др. подобни.[/quote]
    Не знам какви хора познаваш, повечето българи в чужбина, които аз познавам, не слугуват на никому, просто работят работата, която харесват и която в България или не съществува, или биха умрели от глад, ако я вършат.

  43. 43 Профил на neanonimen
    neanonimen
    Рейтинг: 346 Неутрално

    Ха, Ерик взе да става известен.

    [quote#26:"andreas_hofer"]Имам честта да познавам Ерик лично. [/quote]
    И аз, страшен пич.

  44. 44 Профил на the_fat
    the_fat
    Рейтинг: 548 Неутрално

    Този млад американец е роден ,израстнал ,възпитанаван и формирал своят характер и интереси в Щатите.Затова е и много харесван.Ако това би го казал някой българин който е живял извън България повече години от на колкото е г-н Холзи да кажем ,това на никой не би му направило подобно голямо впечетление.Със 100% мога да гарантирам че всички Българи живеещи в чужбина от 30-40 години мислят по подбен начин.От друга страна тези българи които не са живяли или не са пътували много извън България и които не познават добре чуждите култури ,история и т.н. вероятно биха се учудили на подобни думи ,но в интерес на истината и 99% от постоянно живеещите в България чужденци от Западна Европа или Америка мислят по този позитивен начин -както за нас така и страната в която са се установили макар и да приемем че е само временно.Познавам доста такива имигранти в и от България и всички те (100%) са големи оптимисти и ентусиасти както г-н Холзи разбира се.Тези които виждат реалноста в нас и около нас ,а и са изключително и само негативно настроени към нас и България са туристи(те).Добре се е сетил г-н Холзи-докторат + 5-10 публикации по темата Стамболийски в англо-езични университети.Ето такива млади учени трябва да има повече.Умен човек- живее си живота ,учи прави кариера и докато неговите съученици се чудят какво да правят и защо -той е вече професор в Щатите основавайки някоя екзотична "катедра" ....по най нова българска история.

  45. 45 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#20] от "qvb21311044":

    ''...Защо да е изненадващо, едно е да помниш, друго - да разпределяш акцентите върху съответните събития и явления. ...''

    Демек, агличаните само ''помнят'', но не се ''гордеят'' ( т.е. не ''слагат акцент върху съответните събития'') с военните си победи? Според ей тази статийка от един роден вестник през 2005 в Англия е паднало голямо ''помнене'' ( продължило около четири месеца ) по случай двата века от споменатата в предния ми коментар тяхна победа при Трафалгар:

    http://www.segabg.com/article.php?id=29948

    Гордеят си се ингилизите, и не само ''помнят'' ами и не престават да напомнят за това на останалия свят...
    Но интересно защо според младежа от статията подобна гордост е ''погрешна''...

  46. 46 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 459 Неутрално

    До коментар [#42] от "Хелиана":

    Не е въпроса какви познавам. Или ти какви познаваш. Познаваш 5-6 или 10 души. Но това не е масовия случай. А масовият го описах. В огромната си част там нашите са един обикновени бачкатори, които се скъсват от работа при някой чорбаджия за да могат да си позволят един що-годе приличен стандарт.

  47. 47 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Хареса ми! На 25 и аз мислех по същия начин. 19 години по-късно пак се чувствам на 25 , но вече доста ошамарен реалист. Иначе съм съгласна с мислите му относно Америка и техния начин на живот.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  48. 48 Профил на Нинов
    Нинов
    Рейтинг: 3170 Неутрално

    До коментар [#38] от "andru":

    Значи има огромна надежда България да дръпне напред и да изпревари с пълна газ повечето страни в Европа, щом според теб в страната са останали само читави хора, а последните дупки на кавала са се изнесли.

  49. 49 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1326 Весело

    [quote#38:"andru"]в България ако си с пари може добре да живееш[/quote]
    Гениално заключение! хахахахаха

  50. 50 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1326 Весело

    До коментар [#36] от "andru":

    Какви линкове искаш да ти давам бе - Божо Димитров каканиже от сума години че българската войска печелела победи пък дипломатите ни губели на масата на преговорите И че българските войски нямали загубена битка

  51. 51 Профил на DS
    DS
    Рейтинг: 987 Неутрално

    До коментар [#31] от "Bulgerman":

    Имаме си цигани и арменци, което е почти същото.

    Както „Дневник” се бори с БСП, така „Работническо дело” не се е борило с капитализма"
  52. 52 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1778 Неутрално

    До коментар [#45] от "marrad":

    Da se gordeem, nqma losho, no ima drugi unikalni neshta, koito ne znaem dori. Move tezi neshta i qvleniq po-dobre otrazqvat bulgarshtinata. Stremezyt kym nauka u nas e unikalen i ne e taka silen v drugi kultury-samo kato primer.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  53. 53 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар 52:

    Никакви възражения! Едното не пречи на другото. Дано да го разбере и Ерик...

  54. 54 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 459 Неутрално

    [quote#48:"Ф.Нинов"]Значи има огромна надежда България да дръпне напред и да изпревари с пълна газ повечето страни в Европа, щом според теб в страната са останали само читави хора, а последните дупки на кавала са се изнесли. [/quote]

    Това е твое тълкувание на мой постинг. Това е твое мнение.

  55. 55 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2677 Неутрално

    Стамболийски е опитал да гради модерност заедно със селското население, а днес е време да направим същото с градското население. Ерик хубаво се надсмива над разбитите тротоарни плочки, а само от учтивост е пропуснал паркирането по тротоарите. Днес заваля сняг и смятам всички се убедиха, колко % почистиха пред домовете си. Пред моя блок чистенето отнема 10 минути с включена пауза за фас. Първо тези, които не чистят всяка година бързат да скъсат графика за дежурство, за да кажат после, че не са знаели. Тази сутрин представителите на дежурния етаж излезнаха в 8 часа и вместо да почистят за 10 минути пътеката, си загряваха и стъргаха по 40 минути собствените автомобили. В особено неизгодна позиция бяха тези с по 2 и 3 броя - те наистина се преумориха, горките. До късния следобяд се доливаше антифриз, противозамръзваща течност за чистачки, електролит за акумулатора, бутаха се колите и се подаваше ток на тези, които не могат да запалят. Но накрая остана непочистено, както всяка година. Нищо че отдавна сме се разбрали, че както глобите от общината, така и претенциите от евентуални подхлъзнали се на непочистеното ще се отнасят към дежурните по график. Когато стане белята, се почва едно "Алеле, бате к*ре, баш на мен ли се случИ, помагайте с некоой леф оти прафче загинем..."

  56. 56 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 628 Неутрално

    Всяка национална идентичност се основава на военните победи. Има ли смисъл да се дава пример със САЩ?
    А това "лобиране" за Стамболийски съвсем го издава - модерност чрез власт на неуките селяни...
    Поредната приказка за приспиване на българите!

  57. 57 Профил на oziris7
    oziris7
    Рейтинг: 2080 Неутрално

    До коментар [#19] от "dobrich":
    А срещу Валисий Българоубиец или срещу Османската империя да не сме спечелили, че нещо пропускам май? А Междусъюзническата война? И нея ли спечелихме!? Просто е добре човек да е обективен, а не да слугува на разни митологии. Важен е резултата, а той е, че България е много малка и слаба след всички войни.

  58. 58 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1891 Неутрално

    До коментар [#14] от "marrad":Бе то на доста места са ги драли. Нали навсякъде са се навирали. И в Сингапур японците са ги пукнали , и на Галиполи турците и на Хаити робите...

  59. 59 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1891 Неутрално

    България -страна на възможностите.
    Само в България е възможно в два последователни тиража на тото да излязат по 6 абсолютно еднакви числа . С което затрихме напълно теорията на вероятностите и тя вече не важи. Отгоре на всичко ,преди втория път са се намерили 11 идиота които са пуснали фишове със задраскани изтеглените в предишния тираж числа и са спечелили ! Или са знаели за шашмата ?

  60. 60 Профил на frequentflyer
    frequentflyer
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Как бих искал Ерик да е прав...

  61. 61 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1277 Неутрално

    Прелюбопитна статия!

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  62. 62 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 878 Неутрално

    "Съвсем очевидно е, че България има един от най-незавършените преходи от комунизма към демокрацията – например едва наскоро се разкриха архивите. Но смятам, че има надежда и тя е в следващото поколение. Защото дори сред 30-годишните сега битува това убеждение, че ако може да направиш нещо с връзки, със заобикаляне на правилата, то трябва непременно така да го направиш, за да не се прецакаш. Но това ще засяга все по-малко и по-малко идните поколения. Малко е тъжно, че не можеш да направиш много повече по въпроса – просто трябва да чакаш времето да мине, но пък това е и най-ефективният метод", споделя Ерик.

    Уви.

  63. 63 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2261 Неутрално

    Българите са песимисти, защото не виждат надежда, като гледат какви политици ги управляват. Антагонизмът и отчуждението между общество и политическа класа е достигнало патологични форми.

  64. 64 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 1740 Неутрално

    До коментар [#10] от "Станислав":

    [quote#10:"Станислав"]Браво на това момче! Браво за позитивната му нагласа,[/quote]

    Всъщност нагласата му е по-скоро реалистична, ама на нас ни се струва необичайно позитивна. Все пак не е завършил Журналистика в СУ, където произвеждат маркосемовчетата, на които им набиват в главичките, че добър журналист е мрънкосващия журналист. И особено ако успее да напише колкото се може по талантливо "Ние сме така, НИЕ сме онака, а другите - са къде къде по така."

  65. 65 Профил на basilicum
    basilicum
    Рейтинг: 581 Неутрално


    искрено се радвам на подобни хора. пълно е с чужденци, намерили своята ниша, своето място в България, където успяват да припечелват и да се развиват. хубаво е малко по-честичко да ни се напомня, че там откъдето толкова много хора бягат все още има куп неоткрити и нереализирани възможности.

  66. 66 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#58] от "ahasver":

    ''Бе то на доста места са ги драли. Нали навсякъде са се навирали. И в Сингапур японците са ги пукнали , и на Галиполи турците и на Хаити робите... ''

    Е, не всички страници от военнта им история са славни. Но все пак пораженията им при Галиполи и Сингапур чак срамни не можем да наречем. За тях даже филми правят ( този за Галиполския десант, дето го гледах, беше австралийски ). А на Хаити робите изгонват французте, не англичаните.

  67. 67 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#58] от "ahasver":

    И съвсем не случайно в моя # 14 споменавам Картахена де Индиас ( сега в Колумбия ). Там англичаните претърпяват най-позорната загуба в цялата си военна история. Повече от два месеца през 1741 обсаждат града, разполагайки със 186 кораба и м/у 25 000 и 30 000 ( по разлчни източници ) души, на които испанците се опират с м/у 4 000 и 6 000 души и шест кораба.
    В края на краищата англичаните се изнася с подвита опашка, като губят поне 9 000 убити ( част от жертвите ги покосяват тропически болести ) и губят поне 40 кораба. Но не това е най-срамното.
    В един момент командващият нападателите адмирал Вернън е толкова уверен в крайата победа, та праща в Англия хабер , че крепостта е превзета. А там правят по този повод паметни медали, на които е показан хвалипръцкото Вернън да приема сабята на коленчилия пред него главнокомандващ на уж сразените испанци.
    Прибирайки се в родината, ни лук ял, ни лук мирисал, Вернън продължава да лъже, заявявайки, че градът не само е превзет, а и всичките му крепости са изравнени със земята. Но нищо не остава скрито-покрито...Намират се свидетели, които разкриват истината, и тогава паметните медали скоропостижно се прибират и претопяват... А според писанията крал Джордж II налага цензура и забранява да се пише и говори за въпросната ''славна'' ''победа''.
    За която - то е от ясно - по-ясно - англичаните никога няма да направят филм...

  68. 68 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Неутрално

    До коментар [#58] от "ahasver":

    И с риск да стана досаден - една-две приказки за коленичилия (върху английския медал) ''победен'' испански главнокомандващ.
    Част от резила на ингилизите е и това, че тях ги побеждава един ...инвалид!!! Това е испанският адмирал Blas de Lezo, и днес световно неизвестен за историята. Сънародниците му го наричат Mediohombre ( Получовек, или Половин човек ), защото в различни битки губи крак(!), ръка(!) и око(!), но НЕ се демобилизира(!)...В Карахена го раняват още два пъти, а няколко месеца след края на обсадата умира от чума. Гробът му е неизвесте...
    А ''покритият с вечна и неувяхваща слава'' ( слава - но на изпечен лъжец!!!) Вернън лежи в Уестминстърското абатство...

  69. 69 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1891 Неутрално

    До коментар [#68] от "marrad":А , и Сингапур си го бива. 30000
    японска армия пленява 100000 англичани.

  70. 70 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 1891 Неутрално

    На Хаити след като робите изгонват французите , англичаните опитват да са по-юнаци , ама и тях ги бият.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK