И съдът видя Д.П. и ДП, а не "10" в тефтерите на Златанов

© Юлия Лазарова

Два месеца след изчезването на тефтерите на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов и последващите скандали около преправянето на определени инициали, и съдът потвърди, че в единия от бележниците инициалите Д.П. или ДП - присъстват поне три пъти.

Това става известно от особеното мнение на съдия Иван Стойчев от Софийския апелативен съд, който беше докладчик по делото срещу Златанов за престъпление по служба. Ден преди Бъдни вечер второинстанционният съд потвърди осъдителната тригодишна и половина присъда на Златанов.

Съдия Стойчев обаче смята, че има седем случайности, в които съдът трябва да повярва, за да изключи манипулация около изчезването на двата тефтера.

Мнението му е разбиващо за прокуратурата,чиято теза съдията нарича "неубедителна" и "противоречива".

В него той изрежда всички инициали, които се намират в единия от бележниците (виж по-долу). 

Фактът, че инициалите Д.П. присъстват в тефтерите на бившия председател на Комисията за конфликт на интереси, беше скрит от прокуратурата при шумната пресконференция през лятото на 2013 година, когато бяха показани извадки от бележниците.

По-късно скритите страници бяха показани от медии, но от държавното обвинение подминаха това безмълвно.

Седмица след изчезването Би Ти Ви показа, че инициалите "ДП" са преправени на "10". Разликата се видя при съпоставка на предадените от депутата от БСП Кирил Добрев (който беше и председател на анкетната комисия "Филип Златанов" в предишния парламент) в Би Ти Ви слайдове, които е получил от прокуратурата, и сканирани копия от страниците на тефтера, които бяха публикувани от в."Капитал".

Коментар отново липсваше, а няколко дни по-късно в. "Труд" разпространи анонимна информация, позоваваща се на разследващи, според която в оригинала пишело "10", което  било преправено на "Д.П".
Впоследствие главният прокурор Сотир Цацаров направи коментара, че "тефтерите не са доказателства, а властови механизъм и символ".

Прокуратурата започна проверка на действията на оглавяванат от Петьо Петров - Столична следствена служба, заради изчезналите тефтери, която, както "Дневник" написа, все още не е приключила.

Следа от тефтерите няма.

Петьо Петров беше назначен от бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, малко преди той да напусне поста след като станаха известни записите на скандалните разговори между него, Бойко Борисов и бившия земеделски винистър Мирослав Найденов. Главният прокурор Цацаров не предприе нищо, за да поправи това скандално назначение. Наскоро братът на Петров - Емил Петров започна работа постоянно в СГП, където беше командирован в продължение на няколко години.

Особеното мнение на съдия Стойчев съдържа изключително важни акценти (публикуваме извадки едно към едно):

"За да се изясни правилно правното значение на изложените дотук факти следва да се има  предвид, че процесуалните правила, в т.ч. и тези са събиране и проверка на доказателствата имат за своя основна цел да предпазят гражданите от произвол и недобросъвестни действия от страна на държавните органи, осъществяващи наказателно преследване.

В тази връзка в наказателния процес не съществува презумпция, че органите на досъдебното производство са винаги добросъвестни и е изключено да манипулират доказателства,

било във вреда на обвиняемия, било в негова полза, било в полза или вреда на лица, които нямат пряка роля и формално качество в съответното наказателно производство. Напротив, именно стриктното спазване на правилата за събиране, проверка, съхранение и изследване на доказателствата е онази стабилна основа, на която може да стъпи съдът, за да приеме, че не възникват съмнения за манипулиране на доказателствата и фактите, установени от представената от обвинението доказателствена съвкупност съответстват на обективната истина. Разбира се, не от всеки технически пропуск могат да се правят генерални изводи за манипулитивност и тенденциозност на разследването.

Но с натрупването на достатъчно на брой съмнителни обстоятелства около събирането и проверката на обвинителните доказателства съдът е длъжен да извърши анализ и да отговори достатъчно сериозни ли са тези съмнения, за да разклатят изискуемата по чл.303 ал.2 от НПК несъмнена доказаност на обвинението или не. За да стори това съдът не е длъжен служебно да разследва докрай съмнителните обстоятелства и да сочи поименно виновни длъжностни лица. В рамките на тази преценка не се разследват обвинителите, а се преценява стабилитетът и убедителността на обвинението. 

Намирам, че извършена обективно и задълбочено една такава преценка не може да завърши в полза на обвинителната теза в настоящото наказателно производство.

На първо място при този анализ

не може да не се държи сметка за ангажирането на високите нива в прокуратурата

като единна и централизирана институция, както с разследването по настоящото дело, така и с това по ДП №9/2014г. по описа на СО /Следствен отдел - бел. ред./ – СГП (второто разследване образувано срещу Златанов - бел. ред).

Този факт е публично известен и важен дотолкова, доколкото изключва важни решения по всяко от тези разследвания, в т.ч. и свързаните с начина на съхранение и изследване на доказателствата да са били оставени в преценката само на един и или няколко служители на СО – СГП.

Нормално е стратегията по разследване на случая да е била обща за прокуратурата, като единна институция и да включва, както настоящото дело, така и отделеното от него досъдебно производство. Всъщност да бъде изследвана тази обща стратегия на обвинението и да се отговори на въпроса дали и доколко тя е била насочена към изясняване на обективната истина и то в нейната цялост е възможно само чрез анализ и сравнение на извършеното, а донякъде и на неизвършеното по двете наказателни производства.

© Красимир Юскеселиев

Ще се опитам да преброя

случайностите, в които САС трябва да повярва, за да изключи версията за манипулация, която би могла да преследва най-различни цели:

1. Случайно разследващите дават за изследване оригинал, а пишат на три места в постановлението си че дават ксерокопие от ксерокопието.

2. Случайно вещото лице изследва тефтерчето в неговата цялост и в оригинал, а посочва, че изследва номерирани страници.

3. Случайно оригиналът е отделен с други материали в друго досъдебно производство и не е предоставен на първата инстанция.

4. Случайно експертиза върху оригинала по ДП /досъдебно производство - бел. ред./ №9/2014г. по описа на СО – СГП е назначена близо девет месеца след отделяне на материалите и пет дни след като втората съдебна инстанция го иска.

5. Случайно до изчезване на тефтерчето няма никакъв отговор на прокурорските инстанции на искането на съда да се посочи кой е експертът назначен от СО – СГП и да се осигури взаимодействие и предоставяне на достъп до оригиналния документ и на експерта, назначен от САС.

6. Случайно тефтерчето се озовава в личната чанта на пенсиониран експерт и е злощастно откраднато 15 дни преди поредното съдебно заседание, в което няма как да не направи впечатление, че СГП и С. не съдействат ефективно на настоящия състав на САС и следващата логична стъпка е да бъде поискано съдействие от Главния прокурор.

7. Случайно в резултат на всички изброени дотук случайности оригиналното тефтерче, след изземването му на 09.07.2013г. и ксерокопирането му на 10.07.2013г,

не е виждано в неговата цялост от нито едно лице извън прокуратурата и привлечения от тях експерт Б., не е било предявено в оригинал на подсъдимия и неговата защита, нито на досъдебното производство, нито в двете производства пред СГС и САС и не на последно място не е било виждано никога от членовете на съответните съдебни състави. 

Всъщност действително няма как да се отрече възможността да се касае за натрупване на случайности. Онези от тях, които са резултат на

непрофесионализъм или немарливост в рамките на прокуратурата и подчинените и следствени служби,

вероятно ще бъдат обект на съответна вътрешна проверка. 

За да постанови осъдителна присъда обаче, съдът трябва да може да установи нещо повече, а именно - че е изключена и опровергана по несъмнен начин от обвинителните доказателства всяко версия за манипулация на доказателствата, а в конкретния случай не е така. 

Практически от първия възможен момент оригиналният документ в неговата цялост е заменен с ксерокопия на отделни страници, което не позволява да се установи непосредствено от съда цялото съдържание ли е възпроизведено и каква е точната хронология на вписванията. Да това е сторено в присъствието на поемни лица, но те не бяха разпитани, а и едва ли са запомнили съдържанието в неговата цялост, за да потвърдят, че видяния от тях оригинал, ако въобще им е бил показан, съответства на приложените ксерокопия.

В протокола за оглед са описани 3 страници на чужд език, които очевидно не се намират към делото. Също така от протокола е видно, че

съществуват дупки между страница 11 и 14, стр.17 до 20, като не е описано на какво се дължат, откъснати страници или нещо друго.

Само тези разминавания и пропуски, които не могат да бъдат изяснени, без наличието на тефтера в неговата цялост са достатъчни, за твърде

неблагоприятен за обвинителната теза отговор на въпроса, доколко поемните лица, макар и вероятно добросъвестни, реално са проследили коректността на ксерокопирането и последващото му отразяване в огледния протокол. 

Вярно е, че относими към обвинението в настоящия процес са само част, а не всички вписвания от приложените ксерокопия. Но при липса на страници, чието съдържание също може да бъде относимо към инкриминираната дейност на подсъдимия и да е обективно в негова полза, при липса на сигурна хронология на вписванията, анализът на първата инстанция и на мнозинството от настоящия съдебен състав, който съотнася определени вписвания към определени служебни действия или бездействия на подсъдимия и то с виждането, че това е цялостната картина на развитието на неговите мотиви във времето, остава твърде неубедителен и според мен необоснован. 

© Анелия Николова

Що се отнася до подсъдимия, неговата позиция и фактическото му съдействие на обвинението практически до настоящия момент също могат да имат най-различни обяснения. Всъщност

само той знае съществува ли и какво пише в автентичната версия на личното му тефтерче.

Защото при мистериозната съдба на оригинала, няма как да се изключи и версията подборката от ксерокопия да е била създадена с негово съдействие. Както сочи нейният подробен анализ по-горе в изложението, съдържателно тя е твърде неясна и му осигурява едно неубедително и не особено сериозно обвинение, но за сметка на това отваря вратата за безкрайни спекулативни тълкувания в ущърб на политици, магистрати, индустриалци, журналисти и други публични фигури.

Само за илюстрация ще изброя изчерпателно имената и инициалите, които присъстват в намиращите се към момента по делото ксерокопия на страници от черен тефтер, извън имената Р., П. и Б., които официално фигурират в предявеното обвинение:

стр. 38 – Др. П. – шеф на Здравната каса в Ш., И. А., С., ИФ, ЦЦ, ББ, стр.39 – Г., Т., М., Л., Ш., М. Т., стр.40 - Р., Н. К., П., Кмета на М., Кмета на К., Кмета на В., Г., З., И. М., Т., стр.41- М.В., Ж. Х., Т. Д., ИФ, М. М., Е. Д., ИФ, ДП, Кмета на К., ГД, Ж. Х., Тр. Т., М. В., Анд. Г., 42- Ж., Ш., Е.Д., Ал.А., Д., П. М., Т., Кр. Ж., С., 43 – Е.Д., Ек.З., Ц. П., И., 44 – Ф., Р. А., Р. А., В. М., З. Ж., А..А., Ап. Ап., ИФ, Ц. П., ПБ, Е. Д., стр.46 – Е.Р., М. Ш., ИФ, Г. К., С. Г., А. З., Д., Е., М., ИФ, Ш., ЦЦ, И. Н., К., 47 – Ц. П., И. Т., Р.Т., З.Б., Л.Т., 48- Кр.Ж., ИФ, П. Ц., Я. Я., В. П., М., Я., М. Е., А. Д., П., И. Т., Р. А., И.Ш., Р., 49- Л. Т., Г. Н., А. С., Б. В., Д. Д., В. Д., Я., Н. З., 50 Ц., Г. К., Л., Т. Т., Н. К., Г. С., Г., В. П., 52 Е. Д., Д. П., Г., В. П., С. И., Л. Д., С. Б., Д. Д., 56 – К., Е.Д., Р. А., Е. М., В. З., В. П., А. С., А. Л., М., Т. М., Н. С., М., С., З. Ж., 57 У., Ф., Г., Е Д., С.,58 С., О. Д., Ц., ДП, ЕД, В. П., Р.А., З. Ж., У., С. С., К., З. Ж., П. Б., 59 К., Е. Д. и стр.60 Я. Я., Ц., Ц., А. А., С., СС, П., служ. премиер, Г., номерата на страниците съответстват на тази от т. 1 на досъдебното производство. 

При липсата на дори един от визираните в закона обективни или субективни признаци на престъплението, инкриминираното от държавното обвинение деяние не е престъпление и подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл. 304 пр. последно от НПК. Приложението на посочената разпоредба по отношение пункт 1 и 2 от обвинението и при наличието на потвърден оправдателен диспозитив по пункт 3, в която част напълно споделям изложените от мнозинството на състава мотиви, следваше да доведе до изцяло оправдателна присъда по отношение на подсъдимия З.. 
Водим от горното подписах решението с особено мнение."