Прокуратурата не вижда причини да разследва Делян Пеевски и майка му

Депутатът от ДПС Делян Пеевски

© Велко Ангелов, Капитал

Депутатът от ДПС Делян Пеевски



Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува досъдебно производство срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева по сигнала, който неформалното сдружение "Протестна мрежа" подаде преди десет месеца до главния прокурор Сотир Цацаров, информира "Капитал". Репортер на изданието се е запознал със съдържанието на постановлението, изготвено от наблюдаващия проверката прокурор Боряна Бецова.


"Капитал" припомня, че сигналът на "Протестна мрежа" е подаден в края на февруари миналата година. Той беше срещу мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски, издателя Ирена Кръстева и лидера на "България без цензура" Николай Бареков. Още в първите месеци се видя, че държавното обвинение работи само по частта от сигнала, която засяга Цветан Василев, а това съвпадна с разрива в отношенията му с Делян Пеевски, довел до поставянето на КТБ под специален надзор, припомня "Капитал". 


Наблюдаващият прокурор Бецова пише, че всички изложени в сигналите данни и обстоятелства (повечето от тях почиващи на медийни публикации и непотвърдени с конкретни факти, а единствено житейски възможни) са били детайлно проверени и анализирани в хода на извършената проверка и не са потвърдени с други такива".




От постановлението се вижда, че прокуратурата е проверявала седем от направленията в сигнала на "Протестна мрежа" - разминаване между стандарта на живот на Пеевски и декларираните от него доходи, връзка на депутата с фирми с неясен капитал, информация за наличие на разработки срещу Пеевски, "експресната" процедура по предоставяне на достъп до класифицирана информация на Пеевски, данни за търговия с влияние от депутата, неясно финансиране на фирми на Ирена Кръстева и неясно финансиране на движението на Николай Бареков.


Проверката на Бареков продължавала 


Още в самото начало на постановлението се казва, че материалите срещу лидера на ББЦ са били отделени в друга преписка, проверката по която "продължава", но без да се посочват повече данни. 


Прокурор Боряна Бецова обяснява, че в рамките на проверката са били "поискани и приобщени множество документи" за фирмите, споменати в сигнала, визирайки достъпната информация в Търговския регистър. Събрана е и информация от НАП за извършвани данъчни проверки срещу фирмите.


Само на трудови доходи -  без данъчна декларация


На Делян Пеевски е била назначена данъчна ревизия за периода от 2008 до 2012 г., от която е станало ясно, че той е подавал данъчни декларации за 2008 и 2009, но не и за следващите две години, защото не е получавал доходи "освен трудови и приравними към тях правоотношения". Проверката не установила "несъответствие между притежаваните имущества, получени доходи и направени разходи". Охраната на Пеевски се извършва от частна фирма ("Командо"), като за това плаща майка му – Ирена Кръстева.


Във връзка с изнесените данни в сигнала, че през периода 2002-2004 г. Пеевски е извършил сделки с имоти на цени под пазарните, прокурор Бецова приема, "че българското законодателство не позволява сключването и изповядването пред нотариус на сделки с недвижими имоти на цени под данъчна оценка", а пък доколкото понятието "пазарна цена" било "абстрактно и плод на свободно договаряне", е "безпреметно да се разширява периметърът на тълкуване в тази насока".


Пазарът на печатни издания не е работа на прокуратурата 


В сигнала на "Протестна мрежа" бяха изнесени данни, че дружествата, които издават вестниците, близки до Ирена Кръстева, са декларирали печалби, които силно се разминават с динамиката на пазара на печатните издания, който се "свива" през последните години. Тази печалба се трансформира в недвижими имоти, което мотивира активистите да поискат от държвното обвинение да провери дали няма данни и за пране на пари.


В постановлението, с което отказва образуване на разследване, се прави кратък преразказ на фирмените досиета на дружествата, свързани с Ирена Кръстева (който заема 1/3 от прокурорското постановление), цитирайки данни, достъпни за всеки в Търговския регистър. 


В прокурорския акт се цитират и резултати от провеждани през годините данъчни проверки на фирмите, като две от дружествата - "Балканска медийна компания" (която притежава по-голямата част от имотите, които Пеевски ползва) и дъщерното й дружество - "Нова българска медийна група холдинг", са били установени данъчни задължения – за първата фирма от 290 хил. лв., а за втората – 71 хил. лв. Задълженията обаче са били погасени от фирмите. Този факт беше изнесен от зам. главния прокурор Борислав Сарафов още през лятото.


Прокурор Бецова приема, че за да има укриване на данъци, "е необходимо деецът да не плати свой данък в големи размери", но "такива обстоятелства в коментираните по-горе случаи не са установени, дори напротив, поради което и не може да се направи извод за престъпления против финансовата и данъчната система". Тя стига до заключението, че не е работа на прокуратурата да проверява защо една фирма разпространява изданията си по-добре от други, т.е. не е работа на държавното обвинение да изяснява защо, след като всички издатели отчитат спад на приходите, фирмите на Кръстева отбелязват ръст.


Държавното обвинение отказва да образува производство за пране на пари с аргумент, че "единствено наличието на хипотетична възможност за такова неправомерно поведение не може да обуслови за действително извършено престъпление".


Светкавичният допуск до държавна тайна е безпредметно да се проверява


Във връзка с искането в сигнала да се провери информацията, че Делян Пеевски е бил обект на разработки от службите, каквито данни имаше в различни медии, от прокуратурата, без да цитират конкретни доказателства, приемат, че тези твърдения се явяват "изолирани и неподкрепени". От постановлението на прокурор Бецова не става ясно въобще дали е изискана информация от ДАНС за такива разработки или не.


По искането в сигнала да бъде проверена процедурата, по която Делян Пеевски е получил допуск до класифицирана информация само за няколко дни, от държавното обвинение приемат, че е безпредметно този факт да се проверява, защото вече е бил обект на проверка и нарушения не са открити без да уточнява от кого е извършена проверката.


"Капитал" припомня обаче, че наскоро председателят на ДАНС Владимир Писанчев информира, че процедурата е проведена в нарушение на законовите изисквания, защото е започнала, без да е било представено свидетелство за съдимост от Пеевски.


Прокуратурата не вижда и данни за търговия с влияние от страна на Делян Пеевски. Повод за сигнал за това беше негово изказване пред агенция ПИК, в което той заявява, че по молба на Цветан Цветанов е осъществявал чадър над престъпни босове в медиите си. "Обемът на извършената проверка не изисква проследяване на публикациите в печатните издания на дружествата", заявява прокурор Бецова и приема, че в сигнала не се "характеризират" признаци за "корупционен умисъл".


"Протестна мрежа": През последната година данните набъбнаха


От "Протестна мрежа" заявиха, че ще обсъдят отказа на прокуратурата с юристите доброволци, които са участвали в съставянето му: "Твърдото ни убеждение е, че от февруари 2014 насам има още повече данни, факти и публични изказвания, които потвърждават нашите съмнения. Такива са например изявленията на собственика на затворената вече КТБ Цветан Василев за участие на Пеевски в разпределяне на държавни поръчки и скрито участие в управлението на фирми от стратегическо значение като "Булгартабак". Затварянето на дейността по сигнала, без да е разпитан основен свидетел като Цветан Василев, е, меко казано, странно. Смятаме, че това са важни информации, които не бива да бъдат пренебрегвани от прокуратурата и ще използваме всяка законова възможност за пълно разкриване на истината за модела КОЙ. 


По отношение на отказа на прокуратурата да разследва връзките на Делян Пеевски с офшорни фирми (а той е съавтор на закона за ограничаване на тяхната дейност в България) смятаме, че това е ясен сигнал към всички политици и магистрати, че в България няма механизми против най-простия и сигурен начин за скриване на активи - ползване на офшорни фирми от юрисдикции без публичен регистър на собствеността. Това е изключително негативен пример и не е в посоката, в която очакваме да върви българската прокуратура, за да възстанови чувството за загубена справедливост в обществото ни."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK