Прощални думи за Желю

Желю Желев

© Велко Ангелов, Капитал

Желю Желев



"Дневник" препечатва публикацията на писателя Димитър Бочев от портал "Култура".


Желю беше преди всичко политик, но бе и философ. А няма философ, който не е подготвен за смъртта. Изобщо живеенето ни е урок, репетиция за умиране. Тази репетиция Желю проведе блестящо. Аз се разделям с него с едно просълзено и с едно усмихнато око.


С Желю ме свързва полувековно приятелство. Той е не само мой съидейник, но и мой духовен родственик. От друга страна беше и си остава – като че след смъртта още повече – пръв другар на чисто битово равнище. Сол Белоу пише в един от романите си, че смъртта на нашите приятели е като смолистия черен слой зад огледалото – ние не го виждаме, но благодарение на него виждаме себе си по-ясно и точно. Смъртта е събитие – всъщност само смъртта е събитие – което филтрира същественото от несъщественото. Както нашият делник гъмжи от живи мъртъвци, така има и хора, знакови личности, чиято смърт е само илюстрация на техния наситен и съществен живот. Битието носи едно онтологично качество – неунищожимост. Както казва един наш поет: "Смъртта е хубаво нещо, ако е начало на нещо ново". Тъкмо такава ще е смъртта на Желю.




Наричам я смърт условно. Нашият общ приятел Иван Радоев казваше в предсмъртните си дни, че както няма вечен живот, така няма и вечна смърт. Един далекоизточен мъдрец ни съветва да гледаме на смъртта и на живота като на изгрев и залез. Тъкмо така гледам и аз. Тази оптика и този поглед не бяха свойствени за Желю. Той беше атеист. Не, атеист не е точната дума, защото съдържа нещо милитаристично, нещо войнствено. Той не беше войнствен човек, напротив, отнасяше се с огромен респект към вярата на вярващите хора, но самият той не вярваше. Има нещо по-велико и по-непобедимо от смъртта, това е пренебрежението към смъртта. Струва ми се, че Желю изживяваше ден след ден това пренебрежение. Той е един от малкото хора, които не се бояха от смъртта. На фона на неговия материалистичен светоглед това изглежда психологически необяснимо. Но беше така.


Той бе така безмерно завладян от безсмъртието на каузата си, че смъртта не беше заплаха за него. Беше просто едно естествено продължение. Един наш философ казваше, че любовта между живите и мъртвите е най-трогателният вид любов. Тъкмо тази любов, присъща само на човешкия род, изживяваме в момента. Смъртта на близките ни и скъпи хора нагнетява живота, прави го още по-интензивен, концентрира го върху същественото. Изобщо смъртта громи несъщественото и фаворизира същественото. Особено смъртта на Желю, чиято кауза бе не просто национална, но и европейска – кауза на цивилизацията ни. Ако трябва да перифразирам един приятел и бивш председател на Народното събрание: "Днес е един лош ден за българската демокрация".


Желю беше преди всичко политик, но бе донякъде и философ. А няма философ, който не е подготвен за смъртта. Изобщо живеенето ни е урок, репетиция за умиране. Тази репетиция Желю проведе блестящо. Аз се разделям с него с едно просълзено и с едно усмихнато око, както казват германците.


Желю беше много отворен човек, той допускаше света в себе си. От друга страна, имаше куража да се себеразкрие, дори пред непознати. Това може да направи само силният човек. Не приемам политическите обвинения, че видите ли не се саморазправил с комунистическото наследство с необходимата безпощадност. Отмъщава само слабият, силният прощава.


Вчера се чухме. Звучеше добре. Имаше лек грип, който очаквахме да преодолее. Имахме планове да отидем отново в Грозден, във Веселиново, в любимите му места. Но както казва един античен философ, в живота се случва по-често неочакваното, отколкото очакваното.


Познавам Желю от най-ранните си студентски години. Заедно с Асен Игнатов и Георги Марков той бе един от моите първи учители по морал, по гражданственост и преди всичко по човечност. Аз избягах от България и комунизма по един много авантюристичен начин. Желю беше един от малкото хора, които знаеха, че ще бягам. Той знаеше деня и часа, знаеше за начина, по който ще избягам. В деня преди бягството му показах холандския си паспорт с моя снимка и чуждо име. Тогава го срещнах на жълтите плочки между "Орлов мост" и Софийския университет. Срещнах го случайно. Той вече бе изселен в Грозден, родното село на жена му Мария. Аз бях изселен в Силистра. И двамата бяхме изключени от университета – той като аспирант, аз като студент. Беше август. На другия трябваше да тръгнем заедно с Асен Игнатов. Беше летен, но много студен и усоен ден. Треперех по някаква ризка с къс ръкав. Показах на Желю паспорта. Казах му, че на другия ден ще осъмна или в килиите на Държавна сигурност, откъдето излизане няма, или в свободна и демократична Западна Европа. Той ме видя как зъзна, свали фланелата си, подаде ми я каза: "На теб ще ти трябва повече". Тази фланела ще ме топли цял един живот. И след това.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1536 Неутрално

    Силно.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  2. 2 Профил на АзКлавдия
    АзКлавдия
    Рейтинг: 948 Неутрално

    По-ценно от хиляда речи и траурни церемонии.
    Почивайте в мир, господин Президент!
    Завиждам на автора, че може да го нарича Желю, защото му е бил приятел.

    Доброто е заразно
  3. 3 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1045 Неутрално

    Нека Жельо почива в мир! Все пак и той има част от заслугите днес България да е на този хал!

  4. 4 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1114 Неутрално

    Поздравления за автора

  5. 5 Профил на sto67nes
    sto67nes
    Рейтинг: 1345 Неутрално

    Както казва един наш поет: "Смъртта е хубаво нещо, ако е начало на нещо ново". Тъкмо такава ще е смъртта на Желю............Поклон!

    Не питай управника,защо е простак,попитай себе си,защо е управник!
  6. 6 Профил на camila
    camila
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Хубави думи за един хубав човек!
    Поздравления за автора и Бог да прости Жельо!

  7. 7 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 4197 Неутрално

    Кой ви каза, че Жельо умря?
    Докато има комунисти - той ще е жив.
    Докато нещо куца в демокрацията ни - той пак ще е жив.
    Ще е жив всеки път, когато препрочитаме "Фашизмът" и когато четем по вестниците и гледаме по телевизията Путин.
    Кой ви каза, че Жельо умря?

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  8. 8 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1092 Любопитно

    Memento mori.

    Апокалипсисът апокалиптичен
  9. 9 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 4197 Неутрално

    Другарите комунисти бичат минуси без коментари, защото силата им е да танцуват върху гробовете на враговете си!
    Давайте, другари! Но не забравяйте, че Жельо ви гледа отгоре! А Ленин ви чака долу...

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  10. 10 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Радвам се,че Димитър Бочев сподели с нас тези свои спомени и леко му завиждам,че е познавал лично Жельо - човека,както и Г.Марков и Асен Игнатов.Все хора вселени.Рано или късно те всички ще се срещнат и ще продължат да си другаруват там,където са....

    Tony
  11. 11 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 4197 Неутрално

    https://www.youtube.com/watch?v=uA32Ixr2z4w

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  12. 12 Профил на gallno
    gallno
    Рейтинг: 229 Любопитно

    Само преди няколко дни парламентарист от северноевропейска страна ме попита как е бившият ни президент. "Стоянов ли?", реагирах спонтанно. "Не, не, философът. Много интересна личност."

    Всъщност доста противоречива личност, типично за марксистите.
    Но с голям принос в по-добрата част на най-новата история на България. Затова - поклон!

  13. 13 Профил на schmekker
    schmekker
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Скромен човек. Добър по душа.
    Политиката е мръсно занятие, не беше неговото място.

    Трябваше да си остане на село и да обработва земята.

  14. 14 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 2232 Неутрално

    До коментар [#13] от "schmekker":

    Точно така.Той беше прекалено добър за политик.Нека почива в мир!

  15. 15 Профил на matematika
    matematika
    Рейтинг: 354 Неутрално

    До коментар [#1] от "Jessika":

    "Силно"
    и елегантно философско!

    Светъл път на философа Желю Желев по безкрайните мисловни полета!

  16. 16 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1552 Неутрално

    Всеки има приятели според мярката си. Тези хора са големи....
    Респект...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  17. 17 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2497 Неутрално

    До коментар [#14] от "manuel.neuer":

    Свали правителството на партията, която го направи президент (не броиме червеното ВНС).

    "1992. 30 август. Вицепрезидентката Блага Димитрова: „Ужас, Желю иска да свали правителството!"

    В последствие Блага Димитрова си подаде оставката от поста вицепрезидент. А в същото време Желю ни беше приготвил кабинет на мафията - на ДПС, на Луканов, на Мултигруп, воден от лично избрания от него Беров (агент на ДС - Желев е имал достъп до всички досиета).

    За съжаление истината е такава. Много бих искал да не беше, и Желев да беше подкрепил синьото правителство и реформите, а не интригата, мафията, ДПС, платените драскачи на ДС, оператчици като Бригадир Апсарухов. Или поне Желев да не бе влизал в политиката, а да си бе останал философ, писател, преподавател. Все пак, Бог да го прости.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  18. 18 Профил на Nacho Libre
    Nacho Libre
    Рейтинг: 672 Неутрално

    С покойници не се спори-не е честно.
    Желю Желев премина в отвъдното,откъдето няма да чуем вече гласа му.Не дадено нам-неговите съвременници вече да го съдим или скверним паметта за него.
    Добър човек,вероятно демократ,може би философ,добър приятел,вероятно почтен човек и може би дори светец в очите на близкия си кръг хора,Желю Желев принадлежи вече на историята,която няма да пишем ние-живелите я,а нашите внуци и правнуци.На тях ще правото да му вдигат паметници или да го хулят,да славят благостта му или да псуват малодушието му.
    Който се счита по-умен,по-сърцат и по-мъдър и може да хвърли камък по пресния му гроб-нека го стори
    Аз няма да изпреварвам историята.
    Понякога в мътната и бурна река на своето житие,народите имат повече нужда от герои,отколкото от светци,нужда от меч,а не от слово,нужда от гилотина ,а не от прошка.
    Историята,която няма да доживея ще намери мястото на Желю Желев в общата ни народна памет.
    Когато хвъряме по шепа пръст в гроба на покойния,ние,българите казваме ,,Лека му пръст и вечна му памет,,.В тези шепи пръст в гроба на Желю Митев Желев от с.Веселиново,Шуменско несъмнено ще има и буци пръст от един друг гроб-завехналия вече гроб,в който отдавна изтля надеждата на цяло едно поколение,синята надежда от ,,Орлов мост,, през 1990,надеждата,чиято тиха смърт унищожи порива не едно поколение млади и зрели българи да скъсат завинаги,рязко и бързо със срамните белези на комунистическите пранги,да изправят гръб и чело и да се наредят до свободните народи.
    Не зная дали ще е лека прясната и мокра пръст в този зимен ден на Желювия пресен гроб,или споменът за 1990 година ще я направи вечно тежка,не ми е дадено да знам,нито да гадая.Нека грядущото я олекоти или утежни.
    Аз мога само да кажа ,,Бог да го прости,, ,да отмина и да забравя.
    И да живей България.

    Homo ludens sum
  19. 19 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2497 Неутрално

    До коментар [#18] от "Nacho Libre":

    До някъде съм съгласен. Аз камъни няма да хвърлям по гроба на никой. Даже винаги повтарям, Бог да прости Желев и да почива в мир.
    Но не е редно и да се пишат откровени глупости. Бил прекалено почтен за политиката? Или как ни трябвало повече политици като него.
    За пореден път, да почива в мир Желев, но от делата му в политиката е изминало предостатъчно време за да са ясни последствията. Ясни са от 1997, а за някои още от 1993-4. Все пак, има някакви залсуги преходът да бе мирен. Но дали най-добрият вариант е бил този наш "мирен преход"? Защото то иначе и комунистите, и Доган имат принос там, и всичко се свежда до интересите им.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning
  20. 20 Профил на Nacho Libre
    Nacho Libre
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#19] от "deutschwagen":


    [quote#19:"deutschwagen"]Аз камъни няма да хвърлям по гроба на никой.[/quote]
    По никакъв нячин не съм визирал Вас,извинете ако сте го приел лично.

    Homo ludens sum
  21. 21 Профил на deutschwagen
    deutschwagen
    Рейтинг: 2497 Неутрално

    До коментар [#20] от "Nacho Libre":

    Не, не съм го приел лично. Просто споделям част от тезата.

    In reality the World Championship was won and lost in the first four races, all won by Ayrton Senna. Won, moreover by a car which should not have been winning




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK