
© Юлия Лазарова
Снимката е архивна.
Адвокати от София се оплакаха в писмо до правосъдния министър от куп нарушения в софийските съдилища. На 18 страници те описват нарушения на процесуалните правила, които не гарантират честност и равнопоставеност на страните, оплакват се от лоши условия на труд в сградите на съдилищата, от грубостта на съдии и деловодители, от слаба организация и пълна липса на електронни услуги.
В писмо до министъра на правосъдието Христо Иванов, те пишат, че организацията на работа в двете най-големи съдилища - Софийския районен съд и в Софийския градски съд, затруднява достъпа на защитниците до делата на клиентите им до деня преди заседанието. В същото време били присъединявани документи от държавни институции, за които адвокатът не знае.
Защитниците предлагат да се водят електронни досиета или копия, с които да работят съдията и вещите лица. Те информират, че интернет сайтът на СРС на практика не функционира и не съдържа данни за движението на делата и постановените съдебни актове. Информацията на сайта на СГС пък не се обновява своевременно.
Електронен достъп до делата липсва практически в почти всички софийски съдилища, заключават защитниците.
В писмото се посочва, че е практика за един и същи час или в рамките на половин час да бъдат насрочвани между 4 и 10 дела, които след това се гледат "набързо" без устни пледоарии. В същото време графикът редовно закъснява с часове.
В Съдебната палата не се използват по предназначение електронните табла за обявяване на делата и страните са принудени буквално да дебнат пред залата кое дело е приключило и кое предстои да започне. Страните се викат чрез разпоредители вместо чрез озвучителна уредба, се посочва в писмото.
Масово явление в СГС било делата да се насрочват за след 6-7 месеца, което противоречи на принципа за разглеждане в разумен срок. На други пък не се дава ход с години или с месеци се бави решението.
Защитниците изброяват и редица нарушения на правилата при воденето на делата като дават за пример "Топлофикация - София" като твърдят, че има нарушения във всяко от делата, в което дружеството участва. Според тяхното впечатление зачестява практиката съдиите да не се мотивират, когато отказват искане на някоя от страните. Те настояват да се прави аудио или видеозапис на заседанията, за да се документират процесуалните действия и волеизявленията на страните. Такава възможност се дава в много от съдилищата в страната.
Съдиите пък често държат груб тон на някоя от страните и защитниците, дори крещят, ръкомахат и отправят гневни думи. Съдебните секретари пък не ги отбелязват в протокола.
Някои актове са написани на ръка, нечетивни са, а заради липсата на електронни услуги не може да се разбере и кога са издадени.
Адвокатите обръщат внимание върху лошите условия за работа в деловодствата, където помещенията са тесни, без маси и места за сядане, което прави невъзможно воденето на записки и затруднява справките. Работното им време е скъсено и неудобно, а някои деловодители се държат грубо както с адвокатите, така и с гражданите.
Обзавеждането на съдебните зали е остаряло, т. нар. катедри са неудобни за работа с документи, а страните са принудени да стоят прави по време на целия процес. В същото време на много места в страната вече са въведени по-практичните адвокатски банки.