ВКС: Делото "Сантиров - Цонев - Попов" е пример за провокация към подкуп

Бившият военен министър Николай Цонев след първата оправдателна присъда

© Надежда Чипева

Бившият военен министър Николай Цонев след първата оправдателна присъда



Делото срещу съдията Петър Сантиров, бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов е емблематичен пример за провокация към подкуп, извършена от следователя Петьо Петров и съдействието на полицейски служби.


Това става ясно от врешението на ВКС, с което окончателно са оневинени тримата подсъдими от върховната инстанция, информира сайтът "Правен свят".


Това дело беше образувано през 2010 г., и славата му се дължеше на предварителното анонсиране от вътрешния министър Цметан Цветанов като изключителен успех на МВР в разкриването на подкуп, даден от Цонев чрез посредничеството на финансиста Попов, за да бъде смачкано разследването срещу Цонев. Забележителен щрих от старта на делото бе,  Николай Цонев беше свален на колене в коридорите на Александровската болница от униформени по разпореждането на прокурора Роман Василев.




От окончателното решение се разбира, че дело за подкуп е нямало да има, ако я е нямало провокацията, извършена от следователя Петьо Петров, който  е и основният свидетел на обвинението..


Петров е също емблематична фигура от българската съдебна власт, в момента шеф на Столичиния следствен отдел, назначен от Софийския градски прокурор Николай Кокинов. В ръководения от него отдел изчезнаха тефтерите с инициалите на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Тогава Върховната касационна прокуратура съобщи, че започва  проверка на организацията на дейността на следствения отдел под ръководството на Петров, но резултати не бяха огласени.


"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция (Софийския апелативен съд - Бел. ред.)  разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на св. П. П. (б.а. Петьо Петров) под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение. Твърденията в протеста (на прокуратурата - бел. ред.), че при изграждане на изводите за проявена от свидетеля П. П. провокация въззивният съд превратно е оценявал или игнорирал съдържанието на доказателствените средства, са крайно неиздържани и несъответни на действителното положение и доказателствения анализ, направен от САС", се казва в решението на състава на ВКС с председател Татяна Кънчева, докладчик Биляна Чочева и Юрий Кръстев.


В решението на ВКС протестът на прокуратурата е оценен като хаотичен и "съдът със затруднение е идентифицирал основните насоки, изложени в него".


Изводът от решението е, че полицейските служби и надзорът и указанията на прокуратурата нямат професионалния ресурс да разкриват вземане на подкуп, въпреки данните за податливост на магистрати, с които полицията евентуално разполага, коментира експерт, с който "Дневник" разговаря. Това дело е направено изключително некомпетентно, следователят-свидетел опасан с микрофони подтиква към даване на подкуп, водейки с тримата разговори, за които по-късно съдът е задължен от закона да установи  той в какво качество ги води  тези разговори -  като агент под прикритие или като разследващ орган, който междувременно става и свидетел, добави експертът.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK