Законът за образованието мина на първо четене със спорове за частните училища и ресурсните центрове

Законът за образованието мина на първо четене със спорове за частните училища и ресурсните центрове

© Анелия Николова



За трети път ГЕРБ започна дебата в Народното събрание за нов закон за предучилищното и училищното образование. Текстът беше приет на първо четене днес в пленарната зала със 107 гласа "за", 32 "против" и 22 въздържали се. Сред предложенията в него са разделяне на средното образование на две степени; повече автономност за училищата заедно с повече граждански контрол; създаване на Национален образователен инспекторат към Министерския съвет; частично държавно финансиране за частните детски градини и училища; нова форма на обучение - в дома; възможност за езиковите гимназии да приемат след пети клас, както могат математическите; реформа на ресурсните центрове и др.


"Без да е пресилено, това което решаваме днес ще определя бъдещето на децата ни утре", заяви депутатът от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието Милена Дамянова, която е сред авторите и вносителите на законопроекта. Тя защити текста и необходимостта от него с думите "не можем повече да се примиряваме със статистиката" - т.е. челните позиции на България по неграмотност и отпадане на деца от училище. "Като че ли има мазохистично удоволствие от тази статистика и години наред нищо не се прави", коментира от трибуната тя.


Дамянова припомни, че при първия кабинет "Борисов" не достигна малко време, за да бъде приет окончателно законът, а правителството на Орешарски отказа да се занимава с тази тема, с което са изгубени още две години за началото на образователната реформа. По думите й за пръв път в закон образованието е определено като национален приоритет. Тя изтъкна част от предложенията - например въвеждането на приобщаващо образование, т.е. съобразяване с потребностите на децата, както и въвеждане на цялостна независима експертна външна оценка. "Национален инспекторат по образованието има в почти всяка държава в Европа. В Холандия тази институция има 200 годишна история, ние тепърва говорим за въвеждането й", заяви Дамянова.




Друго предложение е да се позволи и регулира домашното образование. "Не можем да си затваряме очите за това. Близо 500 деца в България се обучават в семействата си в момента", посочи депутатът от ГЕРБ и уточни, че е редно да има начин да се контролира тази форма и да се оценяват реалните знания на децата, обучавани вкъщи. Още една идея е да се създадат обществени съвети към училищата, в които задължително ще има и представител на общината. "Това няма да са родителските настоятелства, а органи за граждански контрол, където родителите ще се избират с избори", поясни Дамянова.


Успоредно с проекта на ГЕРБ днес се гледаше и предложението на БСП за Закон за народната просвета. То беше отхвърлено с 67 гласа "против", 55 "въздържали се" и само 27 гласа "за".


Вносителят му Валери Жаблянов се оплака, че законопроектът на БСП не е получил същото внимание като този на упрвляващата партия и дори е проличало, че част от народните представители не са го прочели. Левицата има много допирни точки с проекта на управляващата партия, но е категорично против финансирането на частните училища, при положение че средства не достигат и за публичните учебни заведения, заяви Жаблянов. Причината е, че децата там явно са с добри финансови възможности и не се нуждаят от допълнителното финансиране, а освен това такъв ход ще "либерализира до безкрайност" частните дейности в образованието включително съствянето на учебници.


Стоян Мирчев от БСП се обяви и срещу "отварянето толкова широко на вратата за домашното обучение", което според него ще се превърне във възможност за злоупотреба от страна на родителите. Възможността за многобройни учебници, от които учителите да избират, пък ще предизвика корупция, подобна на тази между фармацевтичните компании и личните лекари. Законопроектът на ГЕРБ предвижда учителите да оценяват проектите на учебниците и двустепенна процедура за отсяване на учебниците, както и възможност сами да избират по кои учебници да преподават.


Между първо и второ четене партиите могат да предлагат корекции по разглежданите текстове. Такава заявка по много от точките направи лидерът на ДПС Лютви Местан. "Подходът ни към този пределно политически акт ще бъде надпартиен. Добре е, че толкова рано го внасяте, така поемате отговорност и за прилагането му.", обърна се той към колегите си от ГЕРБ. При гласуването цялата група на ДПС гласува с "въздържал се" както за закона на ГЕРБ, така и за този на БСП.


Според Местан не е достатъчно да се направи задължителен десети клас за всички ученици, както е записано в проектозакона на ГЕРБ, а са необходими още текстове, които да стимулират учениците да завършват. По думите му "няма съмнение, че над 80% от отпадащите от училище са представители на ромското малцинство" и проблемът там е не в училищното, а в предучилищното образование.


Според статистиката отпадат тези деца, които не са посещавали детска градина, а детски градини в ромските махали няма, изтъкна председателят на ДПС. По изчисленията на партията, да се построят детски градини във всички ромски квартали в страната ще струва около 200 млн. лева, което са "нищожни пари на фона на това, което се цели", "защото липсата на образование означава липса на интеграция". Освен това като цяло има дискриминация към учебните заведения в малките населени места, които получават по-малко финансиране от градските, защото нямат ученици. 


Дискриминационно е решен и въпросът с майчиния език, смята Местан. Според законопроекта изучаването на майчин език за малцинствата в училищата ще се превърне в свободноизбираем предмет, "наравно с предмети като "Хореография", а броят на часовете по майчин език ще се определят с наредба на министъра. "Аз на вас ви вярвам, вие сте демократи няма да нарушите това право, но утре ако имаме министър с малко по-ретрогратно мнение, какво ще се случи?", коментира той и заяви че ДПС ще настоява този предмет да е задължителен.


От Реформаторския блок обявиха, че подкрепят като цяло проекта, но намират за спорно предложението за промени в устройството на ресурсните центрове и заедно с ГЕРБ търсят (и са близо) до компромисно решение. Росен Петров от името на ББЦ също подкрепи законоприекта на най-голямата партия в НС, с възражения срещу финансирането на частните учебни заведения и закриването на ресурсните центрове. Същите възражения повдигнаха и от Патриотичния фронт и обявиха, че ще настояват за задължителна ранна предучилищна за 4-годишните с цел интеграция, както и по-усилено изучаване на българска история и информационни технологии в горните класове.


Не става въпрос за закриване на ресурсните центрове, а за трансформирането им, обясни Галя Захариева от ГЕРБ. По думите й на тяхно място ще се създадат регионални центрове за приобщаващо образование с мултидисциплинарни екипи, които да подкрепят училищата и детските градини, които от своя страна също задължително ще имат ресурсни учители за работа с учениците със специални образователни потребности.


Министърът на образованието проф. Тодор Танев коментира, че "ръководството на МОН подкрепя изцяло духа и принципите, заложени в Законопроекта за училищното и предучилищното образование". "Дефинирането на образованието като национален приоритет е идея, която не подлежи на обструкция. Подкрепяме я напълно. Това е стратегически приоритет. Осигурена е подреденост и спокойствие в системата", и освен това "без либерализация няма да успеем да бъдем в крак с времето", заяви той. Колкото до проекта на БСП - той не отразява потребностите на образователната система, защото не утвърждава образованието като приоритет, според министъра.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK