Реанимация за археологията

Реанимация за археологията

© Coleen Morgan



Реставрация на археологически обекти като Пернишката крепост, Августа Траяна, Цари Мали Град, Созопол, както и предложения за развитие на Търново, превръщането им в туристически атракции, и всичко по програма "Регионално развитие" с финансовата помощ на Европейския съюз и в името на "културния туризъм". Такава е визията на ред правителства за развитието на археологията в България, без да се обръща внимание, че все още няма приета програма за културното наследство. Не личи администрацията да търси дискусия по въпроса.


Опазването на културното наследство на България е оставено в ръцете на държавната администрация, което ако се съди по гореспоменатите примери, може би не е толкова добра идея. Професионалистите са позагубили интерес заради прекомерната бюрокрация, а и мнението им в повечето случаи е пренебрегвано. Обществото също е загърбило проблема и може да бъде ангажирано само при конкретни случаи.


"Дневник" би искал да поднови този разговор. Обявените програми от правителството за развитието на културата и съкращенията в музеите и културни институти по-скоро будят недоумение, отколкото увереност, че ще остане минало за бъдещето. Редакцията ще представи мненията на професионалисти и организиции, които работят в сферата, на местните власти и инвеститори, а и какви са световните практики за запазването на културното наследство.




"Предпочитам археологията си мъртва"


Фразата е на Дейвид Кларк, професор по археология в Кеймбридж, от разговор за това как трябва да се проучват древни цивилизации и култури и дали може да се "дописва" намереното.


Изглежда и правителството на България предпочита археологията да е мъртва, но пък няма нищо против разкрасяването. Само че не разбира от археология.


В обявената програма за управлението на страната в следващите четири години е записана и Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм, Национална програма за археологически проучвания, социализация и представяне на движимо и недвижимо археологическото наследство и Национален план за дигитализация на материално и нематериално културно наследство.


Предвиждат се и промени в Закона за културното наследство, както и в правилника за археологически проучвания.


В програмата се споменава за "изготвяне на критерии за научна оценка на културната стойност, социокултурния и икономическия потенциал на предложените проекти за археологическо проучване и социализация на обекти".


Всичко това изглежда много разумно и навременно предвид дълго обещаваното развитие на културния туризъм в България и множеството археологически проучвания покрай изграждането на инфраструктурните проекти в страната. Макар и закъсняло с няколко десетилетия.


Кръглата, или така наречена Златна църква, в Преслав. Снимката е архивна, боята не е.

© Даниел Николов

Кръглата, или така наречена Златна църква, в Преслав. Снимката е архивна, боята не е.


България е приела международните документи за опазването на културните обекти, но на практика не съществува (и не действа) национален документ, което позволява да не се спазват тези норми. Няма и публична, и професионална дискусия как археологическите обекти и културното наследство се вписват в обществения живот и какви са ползите от опазването на даден обект.


"Държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство
се свежда до липса на такава"


се казва в декларацията на Heritage.bg, организация обединяваща професионалисти в сферата на културното наследство.


Опазването на културното наследство е нож с две остриета, що се отняся до археологията. Световното законодателство гарантира, че нито един ценен обект няма да бъде унищожен без да бъде изследван.


Съществуват сравнително прости рамки за оценяването на един археологически обект. Националната археологическа рамка на Нидерландия например постулира три основни категории - обекти от значение за световното историческо наследство, обекти от значение за националното историческо наследство, както и такива на регионално ниво за всеки град или област. За всяко археологическо проучване се преценява дали намереното си заслужава да бъде запазено на място или да бъде изложено в музей. Това е така наречената "спасителна", или индустриална археология.


В Археологическата Карта на България - официалната база данни за всички археологически обекти - за всеки обект също се вписва статут "от национално/регионално/и т.н. значение". Но не е ясно какви са критериите и последствията за това и всеки археолог използва личната си преценка. 


Много археолози не са съгласни с практиките на индустриалната археология, тъй като акцентът се поставя върху оценката на важността на даден обект, а не върху проучването и анализа на намереното. Когато проучванията са мотивирани от предложеното инфраструктурно развитие, договорите за тях се определят чрез тръжна процедура. Изборът на археологически изпълнител обикновено се прави от възложителя на проекта и много често се избира най-евтината оферта или компанията, която ще свърши работата за най-кратко време.


В България


няма археология извън институциите


за разлика от много европейски страни. В бюджетите за такива проекти обикновено не фигурират и суми за публикуване на докладите от разкопките, което на практика ги прави недостъпни за професионалистите и обществото.


За повечето археолози у нас, които смятат, че всеки проект е уникален, това е "анатема", но все пак признават, че подобни действия са много по-добри от липсата на каквито и да е предварителни изследвания. Освен това повечето екипи, извършващи подобни дейности, се състоят от археолози с университетско образование, така че, макар да има компромиси, стандартът на работа на разкопки се запазва.


Това дава и предпоставка за развитието на археологията в университетите, заради нуждата от професионалисти. За сравнение, в Нидерландия годишно завършват няколкостотин археолози и музейни експерти (през 2003 г. броят им надхвърли 1 000), докато в България става дума за десетки.


Във Великобритания и Канада (както и в България, поне на хартия),


всички инфраструктурни проекти, публични или частни,
са обект на археологически изисквания


докато в САЩ тази работа се извършва единствено и само чрез финансирани от правителстото проекти.


Световните практики в мениджмънта на културното наследство са, че ако няма значителни археологически или други културни ценности на мястото, предназначено за развитие, строителството започва, както е по план, но често археолозите остават на обекта, за да са сигурни, че ако изникнат потенциално важни останки, ще бъде направена нова оценка.


Ако археолозите определят, че даден обект съдържа значими културни останки, неблагоприятните ефекти върху него трябва да бъдат смекчени. Това обикновено води до препроектиране на развитието или действия само върху част от обекта.


Ако се заключи, че обектът съдържа изключително значими културни останки, се стига или до спиране на инфраструктурните проекти или до изготвяне на програма за консервация на обекта, като и двете обикновено са скъпи и дълги процедури. Възможно е и да бъде наложено използването на строителни способи, които гарантират, че археологическите останки ще бъдат запазени.


Базиликата в Перперикон. Гледката е толкова впечатляваща, колкото и табелата на входа на парка, която обяснява, че тук на Александър Мекедонски било предречено, че ще стане "господар на света".

© Даниел Николов

Базиликата в Перперикон. Гледката е толкова впечатляваща, колкото и табелата на входа на парка, която обяснява, че тук на Александър Мекедонски било предречено, че ще стане "господар на света".


България е страна подписала Договора от Валета (ревизираната версия на Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство), който има за цел да защити европейското археологическо наследство "като източник на европейската колективна памет и като инструмент за исторически и научни изследвания. Всички останки и предмети, както и други следи от човечеството от минали времена се приемат за елементи на археологическото наследство. Археологическото наследство включва структури, конструкции, групи от сгради, разработени археологичеки обекти, подвижни обекти, паметници от други видове, както и тяхната връзка, независимо дали се намират на сушата или под вода".


Държавите, подписали конвенцията, трябва да имат


"правна система за защита
на археологическото наследство"


която да задължава:


"Подръжката на регистър на археологическото наследство, който определя защитените паметници и зони", като позволените дейности в защитените зони се определят от държавата;


"Създаването на археологическите резервати", обозначаващи области, в които форми на използване на земята, например нарушаване на почвата, и разкопките са ограничени и контролирани от съответните органи;


Прилагането на "задължително докладване на компетентните органи" за откриването на елементи от археологическото наследство".


Независимо дали става дума за обществена или частна земя, всяка страна се съгласява да се създаде кодекс за поведение на археологически разкопки и методите за консервация. Трябва да има контролирана процедура на археологическите дейности, предотвратяваща "незаконни разкопки или премахване на елементи от археологическото наследство", и която осигурява, че археологическото управление на ресурсите се прилага по научен начин. Този принцип включва, че всички разкопки са възможно най-щадящи обекта и откритите находки са правилно съхранени по време на или след разкопките. Разкопките трябва да са под контрола на квалифициран, специално упълномощени лица.


Тези принципи за записани и в


Закона за културното наследство


на България. Законът беше приет през 2009 г. и променян толкова много пъти, че на практика оригиналният документ беше подменен.


Яйлата, Камен бряг, май 2014 г. Древни строители строят древна стена.

© Спас Спасов

Яйлата, Камен бряг, май 2014 г. Древни строители строят древна стена.


Същият закон позволява "инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство" на културното наследство (чл. 83, ал.1).


С една дума - всичко. Така че, следващият път, когато в квартала ви изникне древна крепостна стена, чийто хоросан още не е засъхнал, не се притеснявайте - най-вероятно става дума за "социализация".


Ако не ви допада, може да се доверите на обявената програма на Министерството на културата и да посетите 50-те по-малко познати туристически обекта в България.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1892 Неутрално

    Не личи администрацията да търси дискусия по въпроса.На кой му пука,важното е да се усвояват европарите и да е записано,че ще се вземат мерки.

  2. 2 Профил на Депутат 241
    Депутат 241
    Рейтинг: 2427 Неутрално

    В България няма археолози.
    Има само иманяри и колекционери - с дипломи и без дипломи...

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  3. 3 Профил на Goblin
    Goblin
    Рейтинг: 541 Неутрално

    И двете крайности са лоши - останалите 2 реда тухли просто няма да ни помогнат да се мерим с другите държави, както и някаква бутафория от типа на Перник, Яйлата и т.н.
    А така ми се иска българският туризъм да се развива

  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    Това, което сътвориха на вълшебното място "Яйлата", е престъпление.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на boris_ivanov
    boris_ivanov
    Рейтинг: 434 Неутрално

    За съжаление: разхвърляна, недобре написана статия.

  6. 6 Профил на chasovnik
    chasovnik
    Рейтинг: 445 Весело

    каква археология, какви пет лева?
    на мангалите, копаещи по черноморието им се плащат по 20 лева командировъчни/ден без да са в каквито и да е правоотношения с музея. парите по европроекти се усвояват от администрацията на същият музей и с всеки има сключени граждански договори за по хх 000 лева.
    никой нищо не прави по въпроса, въпреки установените проблени от проверяващите.

  7. 7 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    Развалят всичко, ужас!

  8. 8 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 580 Неутрално

    Археология с "итонг", не става ...

  9. 9 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 881 Неутрално

    Ако бяхме нация, ако имахме държава, а не племе обитаващо територия свързана с най-старата европейска цивилизация, щяхме да печелим пари от този факт. Че не познаваме собствената си история е по-малката беда. По-голямата е, че и не искаме да я опознаем и покажем на останалия свят. Защото за това е необходимо стратегия и паричен ресурс. А в България се развиват стратегии само в една посока, как да се открадне ресурса.

  10. 10 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2202 Неутрално

    Да не бъркаме нещата, археолозите трябва да изследват и документират всичко намерено. След края на тези изледвания може идаже е редно да се реши има ли смисъл, има ли информация за възстановяване, поне частично, на обекта и как той да стане достояние за не специалисти. Старите сгради, крепости и тп. НЕ СА ВЕЧНА СОБСТВЕНОСТ на учените. Те трябва да имат форма, която, без да комрометира наследството, да го прави достъпно за обществото. На пример да служи за онагледяване на уроците по история. Не очаквайте, уважаеми професори, всеки да има вашите знания и въображение, за да е в състояние да си представи как е било преди 1000г.

    Резултатите от вашата работа трябва да служи на хората. Не ме интересуват великите ви трудове, които прашасват, защото ги разбират двама или трима тясно специализирани професори, а останките изглеждат като стар камънак.Съжалявам, но това е моето мнение...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  11. 11 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1616 Любопитно

    В пещерите на България има скрити много тайни. И не само. Когото и да попиташ от живеещите наблизо, ще ти разскаже нещо интересно и необичайно-от заровени съкровища, тайствени капани и други загадъчни неща. Не знам през годините дали има издаден каталог на пещерното ни богатство с подземни води, животни и други интересни факти.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK