© Николай Николов
Криминализацията при близо 60% от българските затворници, които търсят помилване, е настъпила поради неефективност на държавните политики за защита на деца в риск. Това се посочва в годишния доклад за дейността на Комисията по помилването при президента.
Вместо да бъдат закриляни от държавата в детството си, някои от осъдените са били репресирани. Така са се задълбочили проблемите при развитието и социализацията им и заради това по-късно спрямо тях не се е развил поправителният процес, посочват експертите в анализа си. Близо 60% от тях изтърпяват наказание за престъпление, което е елемент от устойчив или ескалиращ престъпен модел.
В доклада се обобщава, че през 2014 г. трима души са помилвани частично, а на един наказанието е заменено с по-леко. Общо 422 осъдени са помолили за помилване от които 30 жени (сред тях 26 изтърпяват наказанието си в затвор), една молба от непълнолетен осъден, две молби от ненавършили 21-годишна възраст, както и пет молби от осъдени над 70-годишна възраст.
По-ниско образованите са по-склонни да развият модел на престъпно поведение и тази зависимост се запазва, констатира анализът. Сред молителите преобладават осъдени с ниско образование, като напълно неграмотни (непосещавали никога училище) са 15 на сто, а групата на осъдените с начално образование включва множество лица с получена в затвор образователна степен.
Мнозинството от молителите (57%) са без квалификация, като само 17% от тях имат някакъв трудов опит, останалите 40% от тях никога нищо не са работили.
Оценени с висок риск от рецидив са 18% от молителите, а по-голяма част от групата осъдени (близо 54%) са със среден риск от рецидив. 90% от тях са осъдени на по-малко от 10 години и за престъпление, най-често извършено в рецидив. Дванадесет молители изтърпяват наказание доживотен затвор, а 11 души – доживотен затвор без замяна.
Подробна статистика и анализ на дейността на комисията са публикувани в доклада на интернет страницата на президента.
