Как търсещи спасение от "Ислямска държава" намериха смъртта си на границата на Европа

Как търсещи спасение от "Ислямска държава" намериха смъртта си на границата на Европа

© Дорейд Ал Хафид



19 март 2015. Турското село Узгач отбелязва празничен момент – поставянето на нов златен бюст на създателя на съвременна Турция Кемал Ататюрк на малкия централен площад. Около паметника цари оживление, местните мъже почистват старателно строителните отпадъци, пушат и си приказват под мартенското слънце. Обстановката по никакъв начин не подсказва, че през малкото селце от 60 семейства всекидевно преминават десетки мигранти, опитващи се да влязат в Европа, като прекосят турско-българската граница, която се намира на около 2 километра разстояние.


Голяма част от тях се връщат обратно, хващани или от турската жандармерия още на територията на Турция, или спирани от българската гранична полиция. Пример за това е група от 9 младежи от Афганистан, която срещаме още на входа на Узгач. "През нощта прекосихме границата и влязохме в България. Легнахме да поспим в храстите, но около 4 сутринта българските граничари ни намериха. Бяха четирима, биха ни, взеха ни телефоните, парите и водата и ни показаха накъде да вървим, за да се върнем обратно в Турция. За първи път опитваме, но не успяхме, и сега се връщаме обратно в Истанбул", твърди Захид, 16 г.


За някои обаче подобни опити за незаконно преминаване на границата завършват фатално. Такъв е случаят с двамата иракски йезиди (кюрдко малцинство, подложено на системни зверства от Ислямска държава) Далил Мурад Илиас и Мохамед Джауад Кадим, намерени починали от измръзване в Турция в близост до българската граница между 8 и 10 март тази година.




Група афганистанци се връща от границата след неуспешен опит да я премине

© Дорейд Ал Хафид

Група афганистанци се връща от границата след неуспешен опит да я премине


Близки на Илиас и Кадим, които заедно с тях са се опитали да влязат незаконно в България, твърдят, че българските граничари са им нанесли жесток побой с палки, в резултат от който двамата не са успели да изминат пътя до най-близките населени места в Турция, където да потърсят помощ.


Тръгнахме по пътя на загиналите, за да научим повече за случая, който стана известен в България едва преди няколко дни от публикации в турски медии.


Факти


Според областния управител на Одрин Дурсун Али Шахин в периода между 8 и 10 март група от 12 йезиди, всичките мъже, се е опитала да премине нелегално турско-българската граница. Той потвърди имената и възрастта на загиналите - Мохамед Джауад Кадим (30 г.) и Далил Мурад Илиас (35), починали в близост до пограничните села Узгач и Ахикьой съответно на 8 и 10 март. Резултатите от аутопсията и на двамата показват, че причината за смъртта е измръзване, но по телата им са открити и наранявания.


Кадим, студент по компютърно инженерство, починал на няколко километра от Узгач, е имал травма на крака, става ясно от аутопсията му. Той е бил носен с километри от своя приятел, също студент по компютърни науки, Али Иксам Мохамед, който отива да търси помощ в селото (9 март).


На следващия ден екип на турската жандармерия и доброволци от селото откриват безжизненото тяло на Мохамед Джауад Кадим. По думите на жителите на Узгач оцелелият Али Иксам Мохамед също е имал травми по крака и главата, затова прекарва повече от седмица в интензивното отделение в болницата на Тракийския университет в Одрин. Екипът ни не можа да се срещне с него, тъй като ден след преместването му от интензивното е заминал за Истанбул, откъдето взема полет (20 март) за Ирак - това ни казаха за него от областната управа, в която бяхме на втора среща на 20 март.


Останалите задържани иракски граждани са изпратени в т.нар. депортационен център в покрайнините на Одрин, където им е била предоставена възможността доброволно да се върнат в Ирак. Според адвокат Левент Рейхат Динчели, който оказва правна помощ на бежанци и мигранти, турската държава по принцип не изпраща принудително мигранти обратно в страни, в които има военни или граждански конфликти, каквито са Сирия, Ирак, Афганистан и Нигерия.


От областната управа обясниха още, че Турция е изпратила телата на загиналите в Ирак, за да бъдат погребани, а всички други задържани йезиди са заминали обратно за страната по собствено желание. "Според бежанците, които са станали свидетели на случая, българските гранични полицаи са ги били и обиждали, след което са им казали да се върнат обратно в Турция", каза областният управител Дурсун Али Шахин, подчертавайки, че това е версията на самите иракски граждани и не изразява официалната позиция на турските власти. В момента в Турция тече разследване по случая.


Проверка


На въпрос на БНР относно информацията за битите йезиди на българската граница през миналата седмица от Гранична полиция в България също съобщиха, че е образувана проверка.


(Бел. ред. - На въпроси за проверката от репортер на "Дневник" от пресцентъра на Гранична полиция казаха, че "назначената на 18 март щателна проверка по разпореждане на шефа на Главна дирекция "Гранична полиция" още не е приключила." Те съобщиха още, че по инициатива на Гранична полиция на 24 март ще заседава смесената българско-турска гранична комисия, на която ще бъде обсъден и този въпрос - за твърденията на пострадали лица пред властите и медиите в Турция.)


На разклона между селата Узгач и Ахикьой,  отправни точки на много надежди с фатални последствия.

© Дорейд Ал Хафид

На разклона между селата Узгач и Ахикьой, отправни точки на много надежди с фатални последствия.


Местните хора обаче са категорични, че


побой над йезидите е имало


"В понеделник (вероятно 9 март - бел. авт.) вечерта си седим в кафенето, синът на чичо ми се обади по телефона, под селото някой викал... кучетата лаели... Отидохме заедно със сина на чичо ми... един човек ни викаше... ранен, мокър, измръзнал, болен... Със сина на чичо ми го взехме, докарахме го в селото. Попитахме го откъде е. Каза, че е от Ирак. Питахме го дали е кюрд, каза, че е йезид. Потърсихме жандармерията. След жандармерията дойде и линейка. Качихме ранения в линейката. Закараха го в държавната болница в Одрин. Когато отиде в държавната болница, му направиха контролен преглед. Понеже тялото му беше смазано, покрито със синини, и имаше бъбречна недостатъчност, го закараха в Университетската болница", разказва Четин (фамилното име е скрито по негова молба - бел. авт.), жител на село Узгач, за срещата си с ранения Али Иксам Мохамед.


"В Университетската болница му изпратиха преводач, за да му вземе полицията показания. Каза на преводача: "Ние сме двама приятели. Приятелят ми е ранен. Остана да лежи край селото. Вижте го и се погрижете за него." Ние излязохме да го търсим, но не го намерихме, беше тъмно. На следващия ден излязохме. По следите на ранения приятел на иракчанина, който се добра до селото, там долу го открихме мъртъв. После заедно с жандармерията и групата за издирване дойде прокурорът, вдигнахме трупа и го изпратихме", разказа още той и ни заведе до мястото, където е открит трупът на Мохамед Джауад Кадим. Очевидецът също твърди, че тялото на загиналия е било покрито със следи от удари.


По черния път, излизащ от Узгач, ясно се виждат следи от групите, които всеки ден минават през района на път за българската граница – захвърлени дрехи, обувки, бутилки от минерална вода. Хората от селото не крият, че редовно срещат мигранти в тежко положение и се стараят да им помагат, с каквото могат. "Всички им помагаме, все пак и те са хора. Но понякога те влизат в къщите, в дворовете ни и това кара хората да се притесняват. В Турция вече има над 2 милиона бежанци. Проблемът е, че Европа не ги иска и затваря границите си", обяснява Ченк Йълмаз, който има къща в Узгач и работи в Одрин.


"Всеки ден минават по 10, по 15 човека и се връщат. Лъжат ги, че могат да влязат свободно в България, а всъщност никой, никой не може да премине границата – има камери, полицаи, кучета, вече има и стена. Гърция построи стена и затова използват речната граница. Хората умират във водата", допълва той.


По думите му в другите погранични села ситуацията е същата. "Сядаме да пием чай и ги питам дали срещат мигранти и хората ми отговарят: постоянно, всеки ден."


В капан на входа на Европа


Чуждите граждани, които пребивават в Одрин в очакване да влязат в Европа, говорят открито за сблъсъците си с българските граничари. Важно е да се отбележи, че по-голямата част от тях (основно сирийци, афганистанци и иракчани) напускат Турция, защото по силата на специално споразумение към Женевската конвенция от 1951 г., страната предоставя международна закрила само на граждани, бягащи от европейските страни. Това означава, че в южната съседна страна бягащите от конфликтите в Близкия изток са само "гости" – те могат да пребивават, но без достъп до здравната, образователната и правната система, нито пък до адекватни възможности за труд. Това ги принуждава да се насочат към Европа.


"6 месеца работих в текстилна фабрика в Истанбул, но ми платиха само за два. Нямам документи, затова могат да правят каквото искат с мен", разказва Нурзай, на 26 години, от Афганистан. В Кандахар е работил на държавна работа и за ООН, което му навлича заплахи от талибаните. "Ако работиш за правителството, те заплашват талибаните. Ако отидеш при талибаните – заплахата е от правителството. У дома имаме много проблеми." Затова афганистанецът първо бяга в Пакистан, а после в Истанбул. Следващата спирка е София, от която пък мисли да се насочи към мечтаната Швеция. Планът обаче се оказва по-труден от очакваното.


"На два пъти се опитвам да премина българската граница и полицията ме връща. Единия път ме биха много, преброих общо 120 удара с палка по тялото си. Заплашваха ме с кучета. Взеха парите ни, телефоните ни, натовариха ни около 20 човека в една кола и ни върнаха обратно в Турция", разказва той.


"Турската армия не ни бие, но българската – да. Ние знаем, че това, което правим, е незаконно, но се борим за бъдещето си. Принудени сме", твърди неговият приятел Шериф Хан, на 20 години, също от Кандахар.


Младежите споделят, че най-често преминаването на границата става чрез каналджии. Срещу 2000 турски лири (около 700 евро) те докарват мигрантите от Истанбул до границата, а от българска страна ги чакат таксита, които ги откарват директно в София. Тарифата на такситата от границата до София е 120 лв. Директният полет до Европа пък струва между 8 и 10 хиляди долара. "Европа е огромен бизнес за каналджиите. Във всички страни те изкарват много пари от нас", коментира Нурзай.


За Ахмад (46), Мохамед (35) и Надир (35) (имената са сменени по молба на интервюираните – бел. авт.), сирийски кюрди от района на атакуваните от "Ислямска държава" Камишли и Кобане, надеждата да потърсят закрила от радикалните ислямисти в България също се изпарява с преминаването на границата. И тримата са влизали по 5 пъти в България с идеята да се предадат на властите като бежанци. При последния си опит отпреди няколко дни обаче Ахмад, баща на 6 деца, се сблъсква с невиждана жестокост. Той влиза на територията на България в района на ГКПП Лесово - Хамзабейли.


Ахмад показва раните си от побоя (Виж цялата снимка)

© Дорейд Ал Хафид

Ахмад показва раните си от побоя (Виж цялата снимка)


"Бяхме група от 10 човека. Пресрещнаха ни с кучета и се отнасяха с нас като с престъпници. И друг път са ни били, но този път бяха толкова жестоки, сякаш си отмъщаваха за нещо", с огорчение споделя Ахмад. Той ни показва белезите по тялото си, за които твърди, че са резултат от полицейския побой с палки и ритници – няколко големи хематома в района на кръста, гърба и коляното. "Искахме да се предадем на който и да е българин или на полицията и да поискаме закрила като бежанци. При всеки опит да кажем нещо, започваха да ни бият по-силно", твърди сириецът и допълва: "Страхуваме се вече да ходим в България. Там за нас е по-опасно, отколкото да останем в Сирия."


Бой и наобратно?


Малко след приемането на национален План за овладяване и намаляване броя на търсещите убежище и на нелегалните имигранти в края на 2013 г. със скрита камера журналистите Росен Цветков и Георги Тотев записаха оплакванията на български полицаи, изпратени да охраняват границата. Служителите на реда открито говориха и за инструкциите, които са получили, да използват сила при работата си с мигрантите. "Един началник вика – влезнат ли в българско, бой и наобратно. (...) Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно", обясни тогава един от полицаите в материала, излъчен от БНТ.


Дали полицаите действително упражняват тази тактика за справяне с мигрантския поток по границата е трудно доказуемо, тъй като сигналите за полицейско насилие идват от самите мигранти, които често се страхуват да свидетелстват, а и върнати в Турция, няма към кого да се обърнат. Красноречива обаче е статистиката на Гранична полиция – през 2014 г. задържаните от българските власти лица на българско-турската граница са 6023, или двойно по-малко от 2013 г., когато броят им е 11 524. Същевременно през 2014 г. общо предприетите опити за влизане на територията на България са на 38 502 лица, или 2-3 пъти повече в сравнение с 2013 г., когато 16 736 лица са се опитали да влязат у нас. "Тоест, макар задържаните от нас да са по-малко, натискът се е увеличил", коментира тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков на заседание на правителството в началото на тази година. 


Паралелно с оптимистичните данни за ефективността на охраната на границата растат и оплакванията от т.нар. принудителни отблъсквания от територията на България, за които предупредиха от международните правозащитни организации "Хюман райтс уоч" и "Амнести интернешънъл" в свои доклади за България. Те призоваваха правителството да прекрати масовото изгонване на недокументираните мигранти през границата с Турция и употребата на прекалена сила от полицията.


От своя страна българската държава е категорична в ангажимента си да оказва съдействие на търсещите закрила, като ги съветва да се предават на граничните пунктове и да избягват опасните маршрути и нелегалното влизане. "Ние като държава - член на Европейския съюз, кандидати за Шенген, изпълняваме стриктно своите ангажименти към бежанците. Въпросът е, че те трябва да преминават през официалните контролни пропускателни пунктове, за да можем да се погрижим за тях по най-добрия европейски, приет от всички наши колеги в Брюксел, начин", заяви премиерът Бойко Борисов на заседание на МС през януари. Парадоксът в тази препоръка е, че, за да стигнат до българския граничен пункт, бежанците трябва да минат през турските граничари, за което като граждани на трети страни им трябва виза за България. Ако ги пуснат без такава, би означавало Турция да наруши ангажимента си към България, пропускайки мигранти без визи или дори без документи, каквито са те в голяма част от случаите.


Реакция


Потърсени за коментар по казуса с двамата починали йеизиди, от офиса на Върховния комисариат за бежанците към ООН в София отговориха, че организацията е силно разтревожена от слуховете, че българските власти може да са попречили на група хора да влезе в страната, за да потърси закрила.


"ВКБООН е особено загрижен от разказите за използвана бруталност, която може да е допринесла за смъртта на двама души, възможни бежанци. Ние призовахме българските власти да разследват твърденията, изразявайки и сериозните си притеснения, че бариерите на границата може да са попречили на хора, нуждаещи се от международна закрила (бежанци), да влязат в България, за да потърсят убежище, и може да са довели до тяхната смърт, и все още очакваме отговор. Това не е първият път, в който ВКБООН получава подобни сигнали. Ако твърденията се потвърдят, ВКБООН очаква българските власти да предприемат съответни действия." В позицията се казва още, че "ВКБООН призовава страните - членки на ЕС, да увеличат законните алтернативи на нерегламентираните и опасни сухопътни и морски маршрути".


* На 19 март службата по човешки права на ООН обяви, че "Ислямска държава" може да е извършила геноцид срещу йезидското малцинство в Ирак, както и престъпления срещу човечеството и военни престъпления срещу цивилни, в това число деца. Броят на избитите от ислямистите йезиди е неясен, но е възможно да достигне 5000 само в района на град Синджар в Иракски Кюрдистан. Хиляди жени и деца от етническото малцинство са пленени от бойците на ИД и използвани включително и за сексуално робство.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK