© Надежда Чипева, Капитал
Бившият шеф на комисията за конфликт на интереси в съдебната зала. Снимката е архивна.
Бившият председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов си бил записвал в тефтерите разговорите, които е водил по телефона с политици и други хора.
"Това са цитати от телефонни разговори, проведени от мен, включително и с политици. Аз не съм се крил от никого", заяви Златанов на излизане от зала 24 на Съдебната палата, където Върховният касационен съд разгледа жалбата му срещу осъдителната присъда от апелативния съд. Ако тя бъде потвърдена, Златанов ще бъде пратен в затвора за три години и половина за престъпление по служба. Бившият шеф на комисията поиска да бъде признат за невинен, а присъдата му - отменена.
Председателят на съдебния състав заяви, че съдът ще се произнесе в разумен срок. Въпреки че на първа инстанция Софийската градска прокуратура поиска условна присъда, днес представителят на Върховната касационна прокуратура заяви, че наложеното наказание е справедливо.
Златанов беше осъден на две съдебни инстанции заради непубликуването на информация за проверка за конфликт на интереси срещу президента Росен Плевнелиев и за неуведомяването на бившата заместник-шефка на Комисията за финансов надзор и бивш президентски съветник Димана Ранкова, че срещу нея има решение за конфликт на интереси.
Попитан дали някой му е казвал: "да се удари" - извадки от записките му, представени от прокуратурата, Златанов отговори: "Не, това не са поръчки, това са част от разговори." На въпроса защо си е записвал тези цитати Златанов заяви, че е трябвало по някакъв начин да се гарантира работата на комисията.
Пред съда Златанов заяви, че винаги е работил като юрист и никога под натиск. По думите му докладите на Европейската комисия са били насърчителни за работата на оглавяваната от него комисия. "Политическите игри са ми чужди", каза още Златанов и се оплака от "циничното, нагло, безпардонно отношение на разследващите".
Той акцентира върху "особеното щастие" на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, когато разследващите се натъкнали на тефтерите.
