Правосъдният министър предложи дисциплинарка и срещу Петьо Еврото /допълнена/

© Красимир Юскеселиев

Правосъдният министър Христо Иванов е внесъл предложение за образуване на дисциплинарно производство за освобождаване от длъжност срещу бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров. Повод е решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и Тенчо Попов. В решението се казва, че поведението на Петров, който е основен прокурорски свидетел, е емблематичен пример за провокация към подкуп, осъществена от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение.

Миналата седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да образува дисциплинарка с мотив, че е изтекла 5-годишната давност за търсене на дисциплинарна отговорност, тъй като според мнозинството в съвета трябвало да се брои от момента на първите медийни информации, че Петров е участвал в монтиране на доказателства, а те датират от април 2010 г.  Това предложението за завеждане на  дицсиплинарно производство беше внесено от членовете на съвета Румен Боев, Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Елка Атанасова и Димитър Узунов.

Межувременно главният прокурор

Сотир Цацаров даде да се разбере, че няма намерение да заведе наказателно дело срещу следователя

заради провокацията към подкуп, нещо повече - Цацаров предложи неотдавна скандалният следовател, известен с прякора Пепи Еврото, да бъде освободен по свое желание от съдебната система.

Запитан отново днес от журналисти в парламента, дали все пак няма да потърси наказателна отговорност от Петров, Цацаров каза с видимо раздразнение, че "наблюдаващият прокурор решава", но не  съобщи какво е решението. По същото време говорителят на Софийската градска прокуратура Павел Панов, цитиран от Медиапул", е заявил пред медията, че СГП  приключила своята проверка с отказа за образуване на досъдебно производство срещу Петров. Причината била, че "не са  открити данни за извършено от магистрата престъпление по делото за даване на подкуп". Въпреки че самото престъпление е описано и в  решенията и на трите съдебни инстанции.

Ако не бъде образувано и дисциплинарно производство, скандалният следовател има всички шансове да си тръгне от съдебната власт по свое желание и с толкова месечни заплати, колкото са прослужените му години.

Министърът на правосъдието мотивира подробно предложението си за дисциплинарка.

Акцент е, че давностният срок за търсене на отговорност започва да тече от датата на обявяването на решението на ВКС (3 февруари 2015 година), а не от датата на ареста на Цонев, Сантиров и Попов (1 април 2010 година). 

Министърът посочва:

"Г-н Петьо Петров грубо е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като е подбудил друго лице към престъпление, и фактите, които обосновават това тежко дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че

установяването им е възможно само с окончателния съдебен акт на върховната съдебна инстанция по делото

Следва да се направи ясно разграничение между фактите, за чието установяване се изисква надлежен съдебен ред, и тези, за които такъв ред не е необходим. Уронването на престижа на съдебната власт е обективен резултат и в конкретния случай той се причинява едва когато компетентният орган в правовата държава – съдът, установи истината за разглежданото по делото събитие и се произнесе дали е имало провокация към престъпление.

Това означава, че уронването на престижа на съдебната власт от магистрат, подтикващ друг магистрат към престъпление, е извършено не когато са публикувани първите материали в медиите за висящия процес, в които се възприема една от версиите за достоверна. А когато с влязъл в сила съдебен акт въпросът е решен окончателно.

Въпреки че факти за противозаконното поведение на следователя Петков се съдържат и в мотивите към присъдата на Софийския градски съд, и в решението на Софийския апелативен съд, с оглед възможността за преоценка на обстоятелствата от върховната съдебна инстанция, стабилното им установяване и публично оповестяване се извършва именно с крайното решение на Върховния касационен съд, от което започва да тече срокът на давността",  пише в предложението си министъра.

Той припомня, че срещу Петров във Висшия съдебен съвет изстива една дисциплинарка от 2010 година, която е била възобновена след решението на ВКС.

Христо Иванов уточнява, че

провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление и е с най-висока обществена опасност

"Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие", пише Иванов.

В предложението е цитирано решение на Европейския съд по правата на човека, в което се приема, че подстрекателството към престъпление нарушава съществено правото на справедлив процес на провокирания гражданин по чл. 6 ЕКПЧ, т.е основната функция на съдебната власт по осъществяване на справедливо правосъдие.

От предложението става ясно, че престижът на съдебната власт е бил уронен, след решението на Върховния касационен съд, защото

тогава за обществеността става известно, че следовател  е участвал в процес по "произвеждане" на престъпление.

"Престижът на съдебната власт е авторитетът ѝ пред гражданите, които имат доверие, че органите ѝ служат на конституционната ѝ задача – не само не нарушават правото на справедлив процес никому, а гарантират ефективна и цялостна защита на основните права и свободи и утвърждават принципите на правовата държава. Тъкмо поради ценността на защитаваното благо – авторитета на правосъдието – всички действия, които водят до загуба на доверие на гражданите в почтеността на магистратите, следва да бъдат дисциплинарно санкционирани", пише още в предложението.

/Очаквайте подробности в Дневник/