© Анелия Николова
Долни Цибър, Монтанско, е един от добрите примери, за които малко се говори. В селото има висшисти и деца, учещи в момента в университет, а в училището има около 200 деца
Състудентите ми не можеха да повярват, че не съм чужденец, а ром. Иначе не съм усещал някакво специално отношение по време на следването, но явно колегите са си говорили и дори си измислили цяла история за моя произход. Това разказа пред "Дневник" млад мъж, завършил в България туризъм и изкарал в Англия магистратура по социални дейности. Той пожела да остане анонимен, за да не се афишира. Излизали сме, ходили сме заедно по купони, не са се отнасяли с мен различно, допълва той. Докато един ден го попитали с какъв паспорт е – български или чуждестранен. Бях много изненадан, оказа се, че въпросът бил провокиран от цялата история, съчинена за мен, разказва младежът. Колегите му незнайно откъде решили, че баща му е алжирец. Те не можеха явно да си представят, че аз съм ром, с майка и баща роми, българи и в същото време съм студент, обяснява си той ситуацията.
За политиците не е удобно, не е рейтингово да говорят за роми и по ромски въпроси, особено за добрите практики. Изобщо те избягват тази тема. Това е една от първите констатации, с които започва директорът на ромската програма на Института "Отворено общество" Димитър Димитров. Млад, образован човек, с две деца, не криещ произхода си.
Фондацията е един от основните двигатели на опитите за интегриране на ромски младежи, подпомага амбициралите се да излязат от стереотипите и битността на "необразовани", "крадливи", "мръсни", "не желаещи работа, а само социални помощи"...
Заради мълчанието на повечето политици единствените гласове по темата, които идват от парламента, са именно тези, затвърждаващи стереотипите – на шумните националистически формации и т.нар. език на омразата. Проблемът с агресивната реч е, че все по-малко предизвиква възмущение и отпор. И все повече затвърждава лесното обяснение на проблемите на ромите -
"Те всички"
Те са "необразовани", "крадливи", "мръсни", "не желаещи работа, а само социални помощи".
Неправителствените организации се оплакват, че на този фон остават незабелязани и неотразени факти като например, че има 200 студенти по медицина и медицински специалности от ромски произход. Както и изобщо за студентите от ромски произход/виж карето/.
А също и за семейства роми в Пловдивско, които подпомагани от около 10 години от местно сдружение, придобиват пустеещи земи и задвижват малки стопанства.
Дори тези
5% повече ромчета, които завършват гимназия
Според статистиката вече не 10%, а 15% от ромските деца завършват гимназия, което макар да изглежда съвсем малка стъпка, в неправителствения сектор отбелязват като едно от сериозните постижения за последните около 10 години. Може да е съвсем малко, но това са реални хора, деца, някои продължават и висше образование и те трябва да бъдат забелязани, поощрени, а не да потъват в общото анти-говорене, заявяват активисти от неправителствения сектор.
"Най-голямото предизвикателство пред интеграцията на ромите в България е нарастващото анти-ромско говорене и нивата на дискриминация", се казва в доклад на неправителствени организации и представители на научната общност за интеграцията на ромите. Доклад за състоянието на нещата през 2012 г., който на практика е най-актуалният документ, направил оценка на проблемите.
Според анализаторите социалните дистанции между роми и нероми се разширяват според тенденция от последните години. Чести са случаите на
реч на омразата
директна дискриминация от страна на институции и индивиди, подкрепени от мнозинството от населението на България, отбелязва изследването.
В документа се припомня случая от октомври 2012 г., когато снимка на ромски ученици, присмиващи се на български национални, исторически личности предизвика вълна от недоволство и остри реакции. "В резултат трите момчета от ромски произход бяха изключени от училище, наказани, и тримата бяха отстранени от редовно обучение. В същото време подобни снимки на ученици от неромски произход се публикуват, но без никаква реакция", се отбелязва в проучването.
Още през 2008 г. "Отворено общество" прави и широко изследване за стереотипите и предразсъдъците към етническите малцинства в България. То показва, че в България съществуват силно вкоренени расови и религиозни стереотипи, които са причина за поддържането на значими пространствени, трудови и образователни дистанции към голяма част от етническите малцинства и потенциалните имигрантски общности.
В същото време проучванията през годините показват тенденция за увеличаване на съгласието за съжителство с различни етнически общности, но не и с роми. Те остават най-зле приемани.
През 2008 г 43.2 % от попитаните са казали, че биха се съгласили турци да живеят в тяхното населено място. Арабите са били добре приети от 36.4%, китайците от 35.5%, а 32.3% от хората са казали, че нямат против в града им да живеят и роми. През май 2012 г. ромите остават отново в дъното, но все пак се повишава съгласието. Така вече 57.6% от попитаните нямат против в града им да има и роми, около 61% не са против арабите и китайците, а 65.2 на сто биха делили града си с турци.
В същото време обаче наблюдатели от неправителствения сектор посочват, че в повечето случаи и хората, и политиците, говорят и отговарят по начин, който се очаква от тях, но на практика не обръщат думите си в действия и реално поведение. Често например политиците критикуват антиромското говорене и действия, когато се появи конкретен повод или провокирани от събития, но впоследствие удобно забравят темата, коментира Димитър Димитров.
