© Анелия Николова
Парламентът все пак пак започва работата си днес с обсъждане на това дали да признае арменския геноцид в Османската империя в периода 1915 - 1922 г.
Първоначално Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт поиска удължаване на времето за законодателната дейност на парламента до гласуване на проекторешението за арменския геноцид, което беше трета точка в днешната програма.
Вчера с разместване на програмата си за петъчното заседание парламентът финтира "Атака" за предложението им днес депутатите да обсъждат проекторешение за признаване на арменския геноцид в Османската империя. В сряда при гласуването на седмичната програма депутатите приеха проекторешението да е първа точка на 24 април - международния ден в памет на жертвите на геноцида. В четвъртък обаче председателят на земеделската комисия Румен Христов (Реформаторски блок) поиска първа точка в утрешното заседание да е първото четене на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) поиска втора точка да е второто четене на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Така проекторешението на "Атака" остана трета точка, но днес времето за законодателна дейност е само час и половина - от 9 до 10.30 часа, а по правилника на депутатите в 11 часа започва парламентарният контрол.
Важно е България да влезе в европейския тон както редица европейски парламенти излязоха с резолюции, осъждащи арменския геноцид, призова Байрактаров. Предложението му обаче беше отхвърлено с 65 "за", 33 "против" (ДПС) и 66 "въздържал се" (ГЕРБ, БДЦ и АБВ).
Зам.-председателят на "Атака" Десислав Чуколов призова колегите си, че на "днешния ден нямаме право да мълчим, нямаме право да се въздържаме". Всички тук имаме приятели от арменски произход, всички знаем прекрасно за мъката на този велик народ. Нека, когато отбелязавме 100-годишнината, не си мислете за Ким Кардашиян, а за вашите приятели от арменски произход, мотивира той искането си за прегласуване. И при втория опит искането за удължаване на времето беше отхвърлено със 70 гласа "за", 33 "против" и 64 "въздържал се", а ДПС напусна залата.
Последва предложение от Искрен Веселинов от Патриотичния фронт за почитане с едноминутно мълчание на паметта на жертвите на арменския геноцид. Докато председателят на парламента Цецка Цачева обясняваше, че има две такива искания от Патриотичния фронт и от "Атака" и са внесени несвоевременно и затова няма как да бъдат уважени, на крака се изправиха депутатите от БСП, "Атака", Патриотичния фронт, АБВ, както и ръководството на групата на Реформаторския блок и Методи Андреев от ГЕРБ.
Валентин Касабов от Патриотичния фронт се възмути, че "има някакво си правилниче и ние тук не можем да изразим съболезнования на близките и да преклоним глави пред тези 1.5 милиона жертви".
Десислав Чуколов пък използва отсъствието на ДПС и предложи проекторешението за признаването на арменския геноцид да стане първа точка в днешното заседание и призова всички, които са изправени на крака да гласуват "за". Депутатите от ДПС започнаха да се връщат в залата, но гласуването показа 110 гласа "за", 14 "против" и 33 "въздържал се". ДПС поиска прегласуване, на ГЕРБ подкрепи искането на "Атака" и точката стана първа със 115 гласа "за", 34 "против" и 26 "въздържал се".
Искането на "Атака" е парламентът да признае геноцида над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. и 24 април да бъде обявен за Ден за почит към жертвите на арменския геноцид. Предложението им не е подкрепено от парламентарните комисии по вероизповеданията и правата на човека и по външна политика, като водещата комисия по вероизповеданията и правата на човека предлага парламентът да изготви декларация по въпроса, защото в проекторешението на "Атака" има нравствени оценки.
След това парламентът все пак си удължи времето за законодателна дейност до приемането на другите две точки - промените в закона за собствеността и ползването на земеделските земи и за публичните пазари на финансови инструменти.
