Откъс от книгата на Карник Бадваганян "100 години арменски геноцид"

Откъс от книгата на Карник Бадваганян "100 години арменски геноцид"

© Портал "Култура"



Излезе книгата "100 години арменски геноцид" от Карник Бадваганян. Тя е част от поредицата "Спасената история" на издателската къща "Изток-Запад". Авторът търси отговори на въпросите: извършен ли е геноцид над арменския народ?; какви перипетии са преодолели германците в продължение на седем години, за да признаят Холокоста над евреите?; защо турците не успяха да сторят това, макар и след 100 години за арменския геноцид?


В книгата са разгледани подробно исторически събития, свързани със съдбата на арменския народ: Първата султанска харта, епохата на Абдул Хамид II, Сасунското въстание, въстанието в Зейтун, докладът на патриарх Мъгърдич Хримян, майските искания за реформи в населявани предимно от арменци вилаети, възникването на опозиционни движения в Османската империя, трагедията в Адана, Първата световна война, решението за депортация, завръщането от депортация, Кемалистката революция, Международната харта за правата на човека и арменският въпрос и др.
За да се опита да разкрие по-лесно етиологията на арменския геноцид, авторът смята за необходимо да се проследят основните управленски проблеми на Османската империя, възникването на Младотурското движение и неговите преобразувания.
"Дневник" публикува предоставения от издателството откъс "Възникване на опозиционни движения в Османската империя" и откъса, излязъл в портала "Култура" "Депортация на западното арменско население"


Възникване на опозиционни движения в Османската империя




В епохата, наричана от нас "Абдул Хамид", се развива и разпространението на периодичните издания и книгопечатането в страната. Успоредно с тях е налице и съответстваща цензура, осъществявана с използване на всевъзможни средства, прилагани от режима на султан Абдул Хамид. Като пряк резултат на разгърнатата в империята цензура, в чужбина се разширяват и разпространяват опозиционният периодичен печат и книгопечатането.


Първите опозиционни групи в Истанбул се явяват в учебните заведения. Те имат връзка със съмишленици в изгнание в Париж. Започва се списването на опозиционния вестник "Jeune Turquie". Там е и най-последователният опозиционер Ахмед Риза. Същият издава двуседмичник под названието "Mesveret", който се разпространява и в Истанбул и става най-последователният разпространител на опозиционни идеи и радетел за възстановяването на конституцията от 1876 г. В Истанбул възниква движението "Ittihad ve Terakki" (Единение и прогрес), насочено срещу политиката на султан Абдул Хамид II. Инициаторите са заловени и заточени. Въпреки репресиите, съпротивителното движение се разраства.


В чужбина се появява нов конкурент на идеите на Ахмед Риза – принц Сабахеддин (1877–1948). Неговите идеи предвиждат създаването на федерална по етноси децентрализирана османска държава по подобие на Великобритания. Същият предизвиква организирането на конгрес на опозицията в Париж (04.02.1902 г.). Ахмед Риза участва на конференцията и е безкомпромисно твърд противник на предложението на принц Сабахеддин. Съмишлениците му отхвърлят всякакво подобно гледище, застрашаващо целостта на Османската империя. Те поддържат усвояването и внедряването на постиженията на европейската цивилизация, но без да се накърняват интересите на Империята. Различията в тези две концепции относно бъдещето поставят началото на разделение на Младотурското движение: турски национализъм и своебразен османски либерализъм начело с принц Сабахеддин.


От 1906 г. опозиционни движения възникват и сред действащите в армията офицери. Между тях е и Трети армейски корпус с център в Солун. Въпреки опитите на Абдул Хамид II като награждаване, издигане в командната йерархия и прочее на офицерите от това поделение, с цел да се откажат от намеренията си, те остават непреклонни, настояват за възстановяване на конституционния ред. Броженията стигат до деклариране на неподчинение на султана. Между тях е Енвер бей. Към исканията на военните части от Солун се присъединяват тези в Одрин. Християнското население в района на Битоля подкрепя бунтовете на военните с искане за ликвидиране на тиранията, деспотизма и неравноправието на всички, независимо от религиозната и етническата им принадлежност. Солун се превръща в седалище на движението "Единение и прогрес". В него военните имат вече водеща роля.


Султан Абдул Хамид II е принуден и допуска провеждането на парламентарни избори на 24.08.1908 г. Младотурската партия "Единение и прогрес" излиза с политическа платформа с искания за укрепване на конституционното управление, братство и единство на всички народи в Империята и демократично управление по подобие на Запада. Съставът на новоизбрания парламент осигурява възможности за плавно постигане на поставените цели.


Откъс от книгата на Карник Бадваганян "100 години арменски геноцид"

Депортация на западното арменско население


Ето как започва стартът на депортациите.


На 24 април 1915 г. в Истанбул са арестувани близо 500 интелектуалци арменци. Между тях са: журналистът-редактор Дикран Келегян, поетите Сиаманто (Адом Ярджанян) и Таниел Варужан, учителят и народен представител Рупен Зартарян, лекарят-депутат Назарет Дахаварян, журналистът Крикор Торосян, писателят депутат Съмпад Пюрад, композиторът-музиковед и диригент Гомидас и др. Последният е освободен по застъпничеството на принц Юсуф Иззетин. Останалите първоначално са задържани, а по-късно изведени от столицата и избити пътьом неизвестно кога и точно къде.


По този повод личните приятели на Талят бей: Крикор Зохраб – депутат, заместник-председател на меджилиса (закрилник в собствения си дом на политически подгонения Талят бей) и депутатът Варткес (Ховханнес Серенгюлян) го посещават, за да го питат какво означават арестите? Талят отговаря: "Тогава, когато ние бяхме в най-трудното положение (има предвид Балканската война 1912-1913 г.), вие тръбяхте искания за реформи, а сега ние сме в положение да заглушим такива искания веднъж завинаги".


Не закъсняват арестите и на народните представители Крикор Зохраб и Варткес. Същите са заточени и системно размествани в селата на района Анкара – Аяш, Чангър, Чорум. А по-късно съобщават на семействата им, че Крикор Зохраб се е разболял и починал, а за Варткес, че се е самоубил.


С най-различни средства и форми физически са ликвидирани духовните водачи в цялата страна: на Диарбекир – Чилгатян, на Сивас – Калемкерян, на Шабин Карахисар – Торикян, на Харпурт – Хоренян, на Ерзурум – Саадетян, на Чарсанджак – Налбантян.


Духовните водачи на останалите арменски селища са вкарани в затвори или депортирани заедно с местното население.


Депортацията на арменското население е осъществена по различни поводи и начини за времето от април 1915 до края на 1916 г. Териториалният обхват включва: на запад – от съвременната граница на Турция с Европейския съюз, на изток – до тази на Персия, и на север – от бреговете на Черно до Средиземно море (територията на съвременна Република Турция).


Явно е, че организацията на депортацията предвижда: в първия етап да бъдат ликвидирани духовните и политическите ръководители на съответното населено място, а във втория – депортиране на населението. Или с други думи, регламентирана е единна технология за "безпроблемно осъществяване на депортацията".


В протурски настроените литературни източници е застъпена тезата, че "изселванията" са извършени от реални или потенциални райони на военните действия. Има се предвид главно Източен Анадол. Но забележете – и в тях обект на изселвания е изключително и само християнското население.


– Синтезиран израз, определящ териториалния обхват на депортацията, е телеграмата на германския посланик Вангенхайм до германския канцлер със следния текст:


Пера, 7 юли 1915 г. Преди 14 дни депортацията на арменското население се ограничаваше приблизително до провинциите, разположени близо до източния театър на военните действия, както и в някои райони на провинцията Адана. След това Портата взе решение да разпространи тези действия и в провинциите Трапезунд, Мамурет, Ул Азис и Сепастия и вече е пристъпила към осъществяване на гореказаното, въпреки че тези части на страната не се намират под угрозата на вражеско нахлуване. Тези действия и начините, по които се осъществяват, свидетелстват за това, че правителството практически има за цел – УНИЩОЖАВАНЕ НА АРМЕНСКАТА НАЦИЯ В ТУРСКАТА ДЪРЖАВА.


За да бъда напълно обективен, трябва да посоча някои изключения на недепортирани, присъщи на османския манталитет:


– Не са подложени на депортация приелите исляма. Липсват данни за техния брой и местонахождение.


– Не са депортирани част от арменците в Истанбул, работещи като преводачи и други професии в чуждестранни посолства или местни и чуждестранни търговски представителства. Към тази категория може да се причислят и такива, които са разполагали с най-мощното оръжие в Империята – парите.


– Депортация не е извършена и от град Измир, най-важното външнотърговско средище на Империята, населявано от гърци, италианци, арменци, евреи и други. Разбира се, и турци. В тази съвкупност първите са мнозинство от това население. Ето какво свидетелства, в качеството си на вещо лице на споменатия съдебен процес в Берлин, генерал Отто Лиман фон Сандерс: "Бях в Измир. Там валията беше дигнал от леглата им 600 арменци, беше ги натикал във вагони, за да ги депортира. Намесих се и казах на валията: ако бъдат докоснати арменците от неговите полицаи, всички ще бъдат покосени от моите войници. След това събитие беше отменена депортацията от града". Сандерс в изказването си пред съда подчертава обстоятелството, че "турските държавни органи прикриваха деянията си от нас, за да не се месим във вътрешните им работи".


– Разновидност на организацията на депортацията е тази на семействата, които имат мобилизирани в армията военнослужещи, в т.ч. и тези в "Амелие табуру".


От спомените на майка ми, Азнив Дониг Дердерян-Бадваганян от село Мурадча (района на Ескишехир), записани на магнитен носител през 1974 г., е видно, че цялото село се състои от арменци, с изключение на "мухтара" и на няколко "джандари". Депортираните са изведени от селото пешком с преносим багаж и невръстни деца. След като извървяват пътя до река Сакария и преминават опасен дървен мост, биват посрещнати от заптиета, които ги разпределят на две групи: първата трябва да продължи до жп гарата, откъдето са отведени, по нейните думи, в "Арабистан". Групата, към която те са принадлежали, се съ­стояла от семейства, които имат на служба военнослужещи. Нейното семейство в момента на депортацията, освен от брат й (мобилизиран), се състои от 4 човека: баба, майка, две дъщери – едната на 7, а другата – на 13 години. Бащата, свещеник, бил болен. Починал в деня на уведомление за депортация. Ще спестя емоционалните слова на майка ми за раздялата с роден дом, но не мога да пренебрегна прощалните й действия с животните в двора. За да не се притеснява, че кравите и птиците й ще останат без грижи, отваря широко портите им, за да се справят с живота сами?!


Една от семейството ни е майка ми, тогава на 7 години, а сестра й – на 13 години. По пътя на депортацията разпоредителите искат да отклонят сестра й в друго, неизвестно направление?! Благодарение на непреклонното поведение на майката и сестричката й, тя е спасена! Отведени са в село Меджид. Там има подземни домове, предоставена им е полуразрушена плевня. Моите усилия да открия селото във всевъзможни карти се оказаха безрезултатни. След Мудроското примирие са останали живи само майката и малката й дъщеря. Преодолели премеждията, те се връщат в родното им село Мурадча. Достъпът до жилището и имотите им е невъзможен. Те са във владение на неизвестни лица. Принудени са да отидат и живеят при роднини в град Биледжиг. Синът е загинал в "Амелие табуру".


Кулминация на наглостта на младотурските националисти и тяхното правителство, подвластно на Триумвирата, са и:


– Законът от 26.09.1915 г. за конфискация на "изоставеното имущество" на депортираните.


– Разпореждане от 28.07.1916г. за ликвидиране на патриаршията и дейността на Арменския национален съвет в Истанбул. Патриарх Завен е депортиран в Йерусалим. С този акт са създадени предпоставки за ограбване ценностите на патриаршията и унищожаване на ценни архивни документи за историята на западните арменци.


Под юрисдикцията на Арменската патриаршия се намират 2538 църкви и манастири и 1996 училища. С акт за ликвидиране на патриаршията и организираната повсеместна депортация на западните арменци, Триумвиратът подлага на варварско унищожаване арменските духовни и материални ценности.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grod
    grod
    Рейтинг: 367 Неутрално

    Тази книга трябва да бъде прочетена от Бойко Борисов, но за съжаление не е Винету на Карл Май !

    Путин - враг номер едно на Тутраканска селищна система !
  2. 2 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Талят отговаря: "Тогава, когато ние бяхме в най-трудното положение (има предвид Балканската война 1912-1913 г.), вие тръбяхте искания за реформи, а сега ние сме в положение да заглушим такива искания веднъж завинаги".

    Значи ние българите сме виновни за арменските неудобства.....

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  3. 3 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Християнското население в района на Битоля....

    Това са българи бе арменски глупендер

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  4. 4 Профил на theanalyser
    theanalyser
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    Трагедия!
    Ердоган дали я е чел...

  5. 5 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Тази книга е препоръчително да бъде прочетена от всеки,за да разбере трагедията на арменския народ.

    Tony
  6. 6 Профил на Голямото прочистване
    Голямото прочистване
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Мдаа. геноцида си е гадничко явление.

  7. 7 Профил на c.m.
    c.m.
    Рейтинг: 367 Неутрално

    През 1913г в Турция са избити и прогонени българите, 1915г - арменците, през двадесетте години - гърците. В началото на 20ти век Турция е "прочистена" от християни и от едно значително малцинство там, те са се свели до под 1% от населението. Това е най-големият геноцид в Европа до втората световна война. Не е само арменски, въпреки че за арменците е било най-тежко. Понеже става дума за геноцид срещу християни, за това срамежливо се мълчи и в момента.

    Избиването на мюсюлмани в Сребреница сега е официално признато за геноцид, вкл. от турските управляващи. Всяко българско, арменско или гръцко село и градче от първата четвърт на 20ти век в Турция е една Сребреница. Това трябва да се заяви ясно. "Окончателното решаване на християнския въпрос" в Турция е факт и последствията ги виждаме днес.

  8. 8 Профил на tetre
    tetre
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Османлиите са били умни хора - Кавендидж лабаратори





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK