
© Анелия Николова
Народното събрание реши да признае "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. От първоначално внесеното от "Атака" проекторешение, в окончателно приетия от парламента вариант отпадна искането за признаване на "геноцид" над арменците в Османската империя.
Измененията бяха по предложение на ГЕРБ. След предложения в пленарна зала отпадна и позоваването на няколко международни конвенции на ООН, в които е записан "геноцида" над арменците.
В подкрепа на решението бяха 157 депутати, 36 бяха против.
С приетото днес решение на Народното събрание се определя 24 април за ден на възпоменание на жертвите. След приемането на решението депутатите станаха в минута мълчание в памет на жертвите. ДПС напуснаха пленарната зала.
По време на дискусията Десислав Чуколов от "Атака" възрази срещу промяната и заяви, че така наследниците на жертвите няма да могат да търсят компенсации по съдебен път.
Съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев репликира, че целта в случая е да се "застане оби в очи с истината", да се приемат исторически истини. А не да се влиза в правни спорове. По думите му и записването на думата "геноцид" нямало да има значение при съдебни дела за компенсации.
Представители на арменската общност коментираха в кулоарите на парламента, че днешното решение е сериозен пробив. Разбираме деликатното положение и политическа обстановка, в която страната ни е поставена и затова приемаме замяната на "геноцид", коментираха те.
Въпреки промяната те оцениха много високо акта на депутатите. Не вярвах, че докато съм жива, това ще се случи, коментира развълнувано Ери Балян от арменската общност. Преди всичко аз съм българка и разбирам деликатността на ситуацията, затова приемам промените, допълни тя.