© European Commission, 2014
Европейският комисар за икономическите въпроси Пиер Московиси представи пролетната икономическа прогноза в Брюксел.
Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика през тази и следващата година. В пролетната прогноза, която се представя днес в Брюксел, се посочва още, че ниските цени на петрола, обезценяването на еврото, относитело стабилния глобален икономически растеж и мерките, които взема Европейската централна банка, допринасят за подобряване на ситуацията в целия Европейски съюз.
Очаква се икономиката на България да отчете растеж от 1 на сто през 2015 г. и от 1.3 на сто през следващата година. Това е записано в пролетната прогноза на Европейската комисията.
За сравнение през февруари ЕК очакваше българската икономика да нарасне с 0.8 на сто през тази година и с 1 процент през следващата година. Тези оценки също бяха завишени спрямо очакваното през ноември миналата година.
В средата на април Министерството на финансите подобри очакванията си за развитието на българската икономика през годината. Според тях очакваният растеж на брутния вътрешен продукт е 1.4 на сто. МВФ в момента очаква този показател за 2015 г. да е 1.2 на сто, а Световната банка - 1.1 на сто.
В прогнозата на Брюксел се подчертава обаче, че след като страната имаше полза от инфлацията и спада на цените на горивата в края на 2014 г., сега се очаква свиване на вътрешното потребление. Това се дължи на ниските заплати и на високата безработица. В същото време през тази и следващата година се очаква бърз растеж на експорта. Очаква се България да спечели от отслабването на еврото особено като се има предвид, че по-значителна част от експорта на страната е за страни извън ЕС.
През 2015 г. се очаква безработицата в България да спадне до 10.4 на сто, а през 2016 г. - до 9.8 на сто. Това очакване също представлява подобрение спрямо прогнозираното през февруари. Тогава се очакваше безработицата в страната плавно да намалява – от 11.7% за миналата година до 10.9% през 2015 г. и 10.4% през 2016 г.
Еврокомисията очаква още и през тази година дефлацията да доминира като средно се очаква да е 0.5 на сто. Прогнозата е през 2016 г. инфлацията отново да се върне до равнище от 1 процент, когато ефектът от поевтинелите горива изчезне.
Прогнозата за инвестициите остава негативна като се очаква те да продължат да се свиват - с 1.7 на сто през тази година и с 2.9 на сто през 2016 г. За сравнение в целия ЕС тази година се очаква вложенията да нараснат с 2.6 на сто, а през 2016 г. - с 4.2 на сто. В същото време се посочва, че частните инвестиции може да нараснат повече от очакваното, ако бизнесдоверието и бизнесклиматът се подобрят по-бързо от очакваното.
За разлика от целия Европейски съюз и за еврозоната, където се очаква през следващата година правителственият дълг да се свива, за България се очаква да нарасне до 29.8 на сто от брутния вътрешен продукт през тази година и до 31.2 на сто през 2016 г. Прогнозата не е изненада на фона на намерението на правителството да емитира нов дълг в следващите три години. Неотдавна с решение на парламента беше прието, че този нов дълг може да достигне до 16 млрд. лв.
Най-светлата пролет
Европейският съюз има най-светлата пролет за последните няколко години, описа ситуацията еврокомисарят по икономиката, финансите и данъците Пиер Московиси. Така нареченото количествено улеснение, което предприе европейската централна банка, има значителен ефект като допринася за ниските лихви и осигуряване на по-добри условия за кредитиране, отчита в прогнозата си Еврокомисията.
Така през тази година се очаква икономиката на Европейския съюз да нарасне с 1.8 на сто и с 1.5 за еврозоната. Това е завишаване на очакването спрямо февруари съответно с 0.1 и 0.2 процентни пункта. За 2016 г. се очаква европейската икономика да нарасне средно с 2.1 на сто, а тази на ерозоната - с 1.9 процента.
"Европейската икономика отбелязва най-светлата си пролет от няколко години насам. Взетите мерки вече започват да дават резултати", отбеляза при представянето на прогнозата еврокомисар Пиер Московиси. Той допълни, че има още много да се направи, "за да се уверим, че този обрат не е просто сезонен феномен". Московиси подчерта, че осигуряването на инвестиции и реформи и придържането към отговорна фискална политика са ключови фактори за увеличаването на работните места и растежа.
Основен принос за очакваните показатели ще имат вътрешното търсене и засилването на инвестициите през следващата година, се посочва в прогнозата. В нея се отчита, че всяка от страните членки усеща в различна степен възстановяването на икономиката си от кризата. Това се дължи на индивидуалната зависимост от цените на петрола и обезценката на еврото. От януари досега еврото се е обезценило спрямо долара с 4 на сто, посочи Московиси. Мерките на Европейската централна банка имат по-голям ефект върху страните, които досега бяха със силно затегнати финанси, се посочва още в документа.
Инфлацията в ЕС се очаква да остане близо до нулата през първата половина на годината, което в голяма степен се дължи на ниските енергийни цени. Пазарът на труда пък се очаква да се подобри на фона на повишаващата се икономическа активност.
Най-голямата европейска икономика - германската се очаква да нарасне с 1.9 на сто тази година и с 2 процента през следващата. За Франция прогнозата е по-консервативна - за 1.1 на сто тази година и 1.7 процента през следващата.
В Гърция ситуацията остава нестабилна политически и икономически, подчерта Московиси. Все пак пролетната прогноза очаква икономиката на страната да нарасне с 0.5 на сто тази година и с 2.9 на сто през 2016 г. За другата задлъжняла страна Португалия очакванията са за растеж на БВП от 1.6 на сто през тази година и за 1.8 на сто през следващата. В Испания прогнозите са респективно за 2.8 на сто и по-малък растеж през 2016 г. - от 2.6 процента.
"Трябва да запретнем ръкави и да работим повече, за да задържим тази пролет", посочи още Московиси.
Икономическите прогнози на ЕК се отнасят до ЕС, отделните страни в него и еврозоната, но включват и прогнози за някои от водещите световни икономики и за страните, които кандидатстват за членство в ЕС. Прогнозите обхващат период от поне 2 години и повече от 180 променливи. Прогнозите за ЕС и еврозоната се изготвят чрез обобщаване на данните от отделните страни членки. Прогнозите се публикуват три пъти в годината в съответствие с годишния цикъл на процедури за икономически надзор в ЕС, известен като европейски семестър. Преди въвеждането на тези процедури през есента на 2012 г. всяка година се публикуваха две пълни и две междинни прогнози.
