Проф. Тодор Кръстев: Възстановяване на Голямата базилика по стар проект би било анахронизъм

Проектът за Голямата базилика в Плиска, показан от Божидар Димитров

© Георги Кожухаров

Проектът за Голямата базилика в Плиска, показан от Божидар Димитров



Ако опазването на Голямата базилика в Плиска стане по проект от 80-те години, това би било анахронизъм. Това коментира пред "Дневник" проф. арх. Тодор Кръстев по повод информациите за намерения реставрацията да се прави по стар проект. Проф. Кръстев е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Той е експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света.


Правителството отпусна вчера половин милион лева за археологически разкопки и възстановителни работи на Голямата базилика - един от най-важните паметници от Първата българска държава. На пресконференция след това беше съобщено, че проектът за реставрация ще бъде съгласуван с Института за недвижимото културно наследство и министерството на културата, а няма да се действа, без той да бъде разглеждан отново, както обяви неотдавна директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.


Проектът е на арх. Теофил Теофилов още от 1973 г. Публикуван е от него през 1978 г. , довършван и съгласуван е през 1980 г.  Според проф. Кръстев той отразява времето около възстановяването на Царевец и подготовката на 1300-годишнината от основаването на Българската държава, когато под силен политически натиск е било наложено недопустимото от днешна гледна точка възстановяване на Царевец.




"Наистина, проектът на арх. Теофилов не предлага такава крайна хипотеза, каквато е Патриаршията на Царевец, но все пак той включва хипотезата, която го прави днес неприемлив. По онова време  България не е приела все още международните документи, които задължават да се пази автентичността на обектите. Точно това го прави анахроничен", обясни проф. Кръстев. Според него, трябва да се знае още, че ако днес се пристъпи към възстановяването на Голямата базилика, така както и на Кръглата църква в Преслав, и на Двореца на Трапезица – ще бъде почти изцяло унищожен техният оригинал, ще бъде тотално поразена тяхната автентичност, следователно ще бъде фалшифицирана историческата истина. На следващите поколения ще оставим едни измислици, каза той.


Чудесно е, че българското Правителство е отделило средства за Голямата базилика, смята проф. Кръстев, но трябва да се тръгне по правилния път: да завършат археологическите разкопки; да се състави задание в съответствие с международните документи за съхраняване на автентичността; да се обяви демократичен конкурс за опазване на Голямата базилика, манастира и околната среда; да се проведе публичен и професионален дебат по проекта. Според него, днешното непрозрачно вземане на решения за съдбата на българските културни ценности е крайно неприемливо. Наложително е да се възприеме практиката на публично обсъждане на проектите за възстановяване на старини и на диалог на експертната общност с държавните институции. 


Проф. Кръстев пита: "Защо трябва с тази голяма българска културна ценност Голямата базилика да се занимава именно Божидар Димитров, който непрекъснато показва неразбиране и некомпетентност по научната консервация и реставрация и по международните документи, които я определят? Защо българските власти не се доверят на българските експерти, доказали своите знания и умения?"


Обществото и българската експертна общност имат право на участие при вземане на решения за съдбата на културните ценности. Абсолютно необходима е научно-професионална оценка на днешната практика за опазване на културното наследство. В този дух е и писмото на международната организация ИКОМОС Интернационал, изпратено миналия месец до българските власти, посочи проф. Кръстев.


"Дневник" търси министерството на културата, за да разбере има ли намерение да организира обсъждане за Голямата базилика. Директорът на Националния археологически институт Людмил Вагалински заяви вчера, че археолозите са изразили притеснение от това, че се работи по стар проект. По думите на Вагалински премиерът Бойко Борисов изрично настоял отново да се мине през Института за паметниците на културата и през министерството. Борисов подчертал, че трябва да се търси консенсус между специалистите архитекти и да няма пререкания.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK